С увеличаване обхвата на публичното образование - като културен стандарт - и с развитието на колективното самосъзнание жените (от края на 19-ти век, в САЩ и Европа) започнали да се организират активно в борбата за своето равноправие с "гражданите" т.е. с мъжете.

Сексизмът като нерационално състояние на примитивното (религиозно) съзнание


Борбата не била лесна и консервативното мъжко съзнание трудно се пречупвало. Образованите мъже на времето излизали с разнообразни абсурдни аргументи, с които да оправдаят и валидират своето доминиращо положение и ограничените права на жените.

Преобладаваща сред мъжете по онова време била и идеята, че "жените имат природно по-нисък умствен капацитет". Всичко свързано с независимостта и пълноправието на жените в обществото било осмивано с всякакви нелепи аргументи. Аргументи, които се приемали най-сериозно дори от видни, по онова време, интелектуалци. Патриархалната съпротива срещу движенията за равноправие на жените била толкова нерационално упорита, че трайно натоварила смисъла на концепции като "феминизъм", "еманципация", дори "равноправие" с негативни конотации. Дори днес идеите и същината на феминизма са криворазбрани и неясни в популярната култура. Докато половите стереотипи активно се пропагандират в медиите и популярните индустрии, на които хората пасивно подражават.

сексизъм в рекламната индустрия

Със създаването на първото висше училище – Софийският университет – през 1888 г. особена острота придобива борбата за допускане на жените до университетско образование. Тази борба първоначално се подема от отделни жени като Екатерина Стоичкова, която внася петиция в народното събрание през 1896 г. и получава подкрепата на общественици и политици, както и на някои професори, с напредничави възгледи. Формална пречка за допускането на жените до висшето образование били разликите между курса на мъжкото и женското гимназиално образование (по съдържание и години). След като девическото гимназиално образование било уеднаквено с мъжките по брой на класовете и учебни предмети, жените в България получили достъп до висше образование през 1901 г. На първо време само като слушателки, а по-късно като редовни студенти.

Сред интелектуалците и професорите не липсвали противници на женското висше образование, като например д-р Кръстю Кръстев, според който студентката стои по научно мислене и по научни качества много по-ниско от средния студент, а нейните научни "инстинкти" се намират в съотношение 1:9 към инстинктите й на жена. (нерационални аргументи, които мъжете непрестанно натрапвали в съзнанието на жените).

По това време имало и жени получили висше образование в чужбина, а някои от тях станали ярки защитници на женското висше образование в България. През 1924 г. възниква асоциацията на жените с висше образование в България.

Извън дома, жените можели да се реализират на много ограничени и непривлекателни поприща. Типично занятие за образованите жени били учителството, където по едно или друго време действали дискриминационни наредби, например забраната от 1899 г. за омъжени жени да преподават. Известно време било в сила и законово заложеното 10% по-ниско заплащане за жени учителки. Наред с това, момичета и жени работели индустриален труд най-вече до омъжването си. По-слабо заплатения женски труд бил допуснат охотно до капиталистическата експлоатация, където най-рано се е извършила своеобразна "еманципация".

Но извън дома, жените можели да се реализират в много ограничени и ниско платени професии. Една типична професия била "учителството". А поради значителното феминизиране на тази професия, това поприще започнало да се възприема като ниско престижно. Както се случвало с всяка професия, която допускала свободно жени. Тази назадничава представа битува и до днес.

Стремежите на жените към еманципация били радушно възприети от капиталистите, които назначавали във фабриките предимно жени и деца, поради податливостта им към повече експлоатация и по-ниското заплащане на труда им.

Днес все още в така наречените "развити държави" има дискриминация по отношение на заплащането на жените в определени професионални сфери и позиции. А от край време, официално или неофициално приетото по-ниско заплащане на жените се е експлоатирало по фабриките и заводите, където се предпочитат жени, не за друго, а защото ще работят по-усърдно и ще им се плаща по-малко. Дори съвсем доскоро даваха по новините за тъкачни фабрики у нас, където работят предимно жени за мизерни заплати, които дори не им се изплащат на време.

През 1914 г. бил създаден Социалистическия женски съюз като разцепление на Българския женски съюз. Докато вторите се борили за гражданско и политическо равноправие на жената, както и за женското образование, право на стопански начинания и собствено имущество, социалистките били изключително ориентирани към политическите борби на назряващата идея за пролетарска революция. Жените социалистки наричали поддръжниците на чистия феминизъм "буржоазни феминистки" според социалистическата философия, която отхвърляла частната собственост и всички стремежи свързани с нея.
Така, като противовес на политически ориентираното социалистическо женско движение се появява съюза "Равноправие", основан от Ана Карима, Мария Джидрова и Сандра Йовчева, който набляга на юридическите, културни и социални цели на движението и се смята за надкласов и надпартиен. Ето как Мария Джидрова аргументира искането за избирателни права през 1912 г.:

Друго едно възражение е, че българската жена още не била политически възпитана и рано било още да й се дадат политически права. Трябва да кажем, че ний жените, виждаме как по-голямата част от пълноправните граждани (т.е мъжете) далеч не са политически възпитани и далеч не заслужават дадените им права. Днес, след 34 години свободен политически живот, ний виждаме как българинът за чаша вино продава своя глас, виждаме го като стадо да тръгва подир всяка партия, появила се на власт. Следователно, би трябвало на всички некадърни и незрели политически мъже да им се отнемат правата.

В същото време, жените от традиционалисткото направление в женското движение (разбирай псевдо-активистките) се стремели да му придадат главно благотворителна и патриотична насока, страхувайки се от порицанието на мъжете си.

женски стереотипи, равноправие  жените жертва на патриархално общество

По времето на войните, жените били допуснати до редица професии в административните и държавни сфери, поради мобилизирането на мъжете, като след това трябвало отново да освободят заетите позиции.

След войните, Българският женски съюз продължил активно своята борба за равноправие на жените в обществото. Борбите на БЖС за граждански права били насочени и към неравенствата в третирането на жените от законите. Например, неравенството при наследяване на имущество в полза на децата от мъжки пол. Освен това, омъжените жени, по закон, не можели да упражняват търговска дейност без съгласието на съпруга.

Така например, непълнолетна омъжена жена минавала под попечителството на своя пълнолетен съпруг, но не и обратното. Съществувало и предимство на мъжа пред жената при упражняване на "родителска власт" както и при попечителството над децата. Също така, жените придобивали задължително името, местожителството и поданството на мъжа – израз на "съпружеска власт".

Приемането на фамилното име на мъжа е един всеприсъстващ пример за патриархалността в културата ни. Сякаш омъжвайки се, жената се превръща в собственост на мъжа и си слага неговия етикет.

pep vitamins женски стереотипи got milk жените като сексуални обекти

Социалното и юридически принизено положение на жената намирало своя израз в световъзприятия като "главенството на мъжа" и "съпружеска власт". Обективно погледнато, защо мъжа да е "глава на семейството"? Защо и двамата да не са равни "глави на семейството"?
Нещо повече, допускало се мъжът да нанася "леки телесни повреди" на жена си като "домашна изправителна мярка". Навярно от тук е тръгнала и традицията на домашния тормоз и насилие върху жените от примитивните им мъже, които избивали комплексите си върху жените си, при това поощрявани от самата култура.

Според философа Янко Янев, вървящата с демокрацията и равенството еманципация означавало "упадък на еротичното чувство". (Тук трябва да се запитаме, чие еротично чувство?) "Подражаващите на мъжете жени", според него, се превръщали в "полужени" и "интелектуализирани андрогини". Като идеал за "истинска жена" той посочва еротичната женственост и първичния инстинкт за майчинство, достойни за неговия "героичен човек".

Не можем да не обърнем внимание на сходството на тази представа за необходимостта жената да излъчва еротичност с актуалните популярни женски стереотипи днес. Явно, макар юридически да е постигнато днес културно развитие в някаква степен, в първичните си възприятия хората не са се променили особено. Това е поради липсата на истинско осъзнаване. Липсата на същинско осъзнаване и по-задълбочено разбиране на нещата. Будната съзнателност липсва - като културен стандарт - у жените и мъжете.

Става въпрос за патриархална нравственост, при която самите жени не поставят под въпрос собственото си подчинение и приемат безропотно и като "естествени" редица "свои" задължения.

И все пак, исторически, положението на българската жена в обичайното право било по-добро от това на жените в Румъния, Русия, Сърбия с техните по-строги патриархални нрави.

Същинският проблем се изразявал в това, че самите жени били толкова свикнали с това положение на нещата, че приемали патриархалната си подчиненост без да я оспорват, през повечето време. Това положение бавно започва да се променя с навлизането на "индивидуализма" в семейните отношения и с повишаването на чувството за собствено достойнство на жените и чувствителността им към неравенствата.

Така, въпреки усилената нерационална съпротива от страна на мъжете, женските движения, все пак, постепенно и по различни пътища, успяват да извоюват своите цели, стъпка по стъпка, с отдаденост и непреклонност.

Борбата на жените за политически и избирателни права се подкрепяла от единични мъже и до късно била безуспешна. Борбата за право на глас предизвиквала съпротивата на изцяло мъжкото народно събрание, което се отнасяло с насмешка и пренебрежение към исканията на жените и отказвало да ги разгледа.

Това била типична реакция на застрашеното мъжко его, което за да се предпази (от "поражение") поставя жените в принизено положение (изхождайки от позицията на физическата сила). Инстинктивно-обусловени поведенчески реакции, каквито никак не подхождали на "интелигентните люде", които, за своя историческа беда, просто не го осъзнавали.

За първи път, български жени участвали в избори, за местна власт, през 1937 г. Съвсем скоро. Все още има живи жени, които са живели в онова време, когато почти не са имали никакви "граждански" права.
При това, тези първи "женски избирателни права" били ограничени до "майки със законен брак". В съседна Турция, например, реформаторския режим на Ататюрк дал на жените избирателни права през 1934 г. Жалко, че религиозния фундаментализъм е подкопал тези реформи днес в тази съдбовна наша съседка. В Германия жените успяват да извоюват правото да гласуват през 1919 г., в САЩ през 1920 г., в Англия през 1928 г., а във Франция през 1945 г.

Така, след 1500 години културно робство и интелектуално подтисничество, жените отново били свободни да избират. Да избират политическата си ориентация, да говорят в църквата, да шофират, да учат и работят свободно и да избират своя път в живота.


Creative Commons License


феминизъм в България началото на 20-ти век

украса