Мястото на жената в патриархалния свят

Сексистките нагласи и "мъжкия комплекс" - исторически преглед у нас и по света

Така анализирайки голямата картина, виждаме как биологичните инстинкти оформят основните поведенчески модели на мъжете и жените, както и базисното устройство на човешките общества.

Социалната йерархия основана на физическата сила и агресията е общочовешко явление в развитието на цивилизациите. Централизираните цивилизации основани на пирамидално социално устройство имат и съответни им религии, чиято космогония утвърждава социалните модели. Обикновено, тези модели са концентрирани около владетеля - царя, императора, господаря - или управляващата каста, чието право на власт се представя като одобрено от самите Богове (или Бог).

В обществата на по-висшите бозайници се наблюдава същия базисен модел на йерархично устройство основано на доминирането и агресията. Освен това, биологичните поведенчески модели на мъжките и женските в природата стоят в основата не само на отношенията между мъжете и жените, но и в начина, по който хората сформират своите социални модели. Така, тъй като в природата на мъжките е заложено да се борят за алфа позиция - с инструментите на агресията и физическата сила - мъжете в човешките общества заели доминиращи позиции.

Всъщност, този процес на "патриархалната доминанта" в човешките култури се развива през времето и не е изначално състояние (макар и инстинктивно заложено). Трябва да се отбележи, че има връзка между развитието на централизираните цивилизации (с един император, цар или владетелска каста), развитието на организираните религии (в които се набляга на "божественото право" на владетелите) и увеличаването на половата сегрегация (където мъжете доминират културно и социално).

В мъжката психика е "въпрос на чест" да бъде в доминираща позиция. Фактът, че властта е съсредоточена предимно в ръцете на мъжете от началото на централизираните цивилизации онагледява инстинктивната природа на нещата. За мъжката психика поставянето в пораженческа позиция създава дълбок невротичен дискомфорт. Така, в човешките култури се развил своеобразен колективен "мъжки комплекс", който създал страха на мъжете да не бъдат засенчени интелектуално от физически по-слабите жени.

Мъжете се страхували от конкуренцията на жените, затова жените били усилено избутвани встрани и изключвани от "мъжките дела" т.е. почти всичко извън домашната сфера.

Пасивната женска природа и най-вече

страхът от физическа саморазправа били в основата жените да се примиряват с унизителното си положение, като с времето започнали да залъгват сами себе си, че такава е съдбата им предопределена от Бога и, че, на жената не й трябва друго щастие освен да си гледа децата и да чисти, готви и пере на мъжа си.
женската работа в ръцете на мъжете не е справедливо товара по отглеждането на децата да е само на жените чистенето и готвенето като женски задължения в сексистката култура

И нещата дълго време се задържали такива. Докато мъжката част на обществото активно се занимавали с изкуство, наука, изобретения и пътешествия, наред с безчет войни, жените си стояли вкъщи и отглеждали поколенията, отдадени изцяло, дори по неволя, на природното си предназначение.

Отделни жени, все пак успявали да си пробият път в мъжкия свят и да отстоят своята позиция дори по времето на най-мрачния и върл патриархализъм в Европа. Такава била венецианката Кристин дьо Пизан, живяла в началото на Ренесанса. Нейното литературно творчество е оставило своя отпечатък върху английската поезия от 15-ти Век, а възгледите й днес се разглеждат като основоположни на протофеминизма. За друга по-известна "протофеминистка" може да се разглежда живялата през 17-ти Век мексиканка Сор Хуана. Сестра Хуана пишела научни трактати и поезия, като във възгледите си застъпвала идеята за необходимостта от ранопоставеност между мъжете и жените. Мери Уолстънкрафт е английска писателка живяла в края на 18-ти Век. Известна е с творбата си "Защита на правата на жената" (1792 г.), където застъпва мнението, че жените не са по-долу от мъжете, а просто им липсва достъп до образование, като призовава към социален ред, основан на разума, а не на първичната йерархия.

Разбира се, освен тях има и още много други жени, които въпреки всички ограничения успявали да си пробият път не само в изкуството, литературата и науката, но и във властта през всички векове на социално и религиозно подтисничество.

Въпреки нестихващите - макар и спорадични - женски гласове на разума, ролята на жената продължавала да бъде подценена, второстепенна и изтласкана встрани от обществената сцена. Женската политическа активност (в Европа и САЩ) започва своя подем по времето на събитията във Франция и Америка от края на 18-ти Век.

Идеите на Просвещението и на Великата Френска революция за естествените права на човека и гражданина, лозунгите за братство и равенство катализират формирането на женско самосъзнание и създават чувство за общност у жените, след като се оказва, че жените отново са изключени от групата с привилегирован статус "граждани" (и хора). Една от активистките на женската еманципация в началото на Новото време, французойката Олимпия дьо Гуж, завършва на гилотината само защото е дръзнала да помисли, че Декларацията за правата на човека и гражданина, провъзгласена от революцията през 1789 г., се отнася и за жените.

През следващия 19-ти Век, женските движения в Европа и САЩ набират сила. Издигат се искания за достъп на жените до всички нива на образованието, достъп до професии, участие в политиката и равни права с мъжете. В Америка една от водещите активистки за равноправието на жените била Сюзън Браунел Антони, която през целия си живот неуморно се бори за прокарването на идеите на феминизма. Шведката Мартина Бергер-Остерберг е отявлена поддръжничка на женската еманципация и открива първото женско спортно училище в Лондон през 1895-та година. Европейските женски движения се оформят под влиянието на либералните и социалистическите идеи на времето.
Европейските феминистки движения носят различни имена през 19-ти и 20-ти Век, като: женско движение, женски съюз, движение за освобождение на жената, движение за женска еманципация, суфражистко движение, борба за женски права, социалистическо женско движение и т.н.
През по-голямата част от съвременната история на "женските движения", идеите и исканията им били посрещани с насмешка и сарказъм от огромна част от мъжете във всички обществени сфери. Преобладаващото мнозинство от мъжкото съсловие обръщали гръб на исканията на жените и оказвали силна съпротива на женските движения. Консервативното мислене трудно се променя изцяло в рамките на едно поколение, а понякога и доста повече от едно. Борбата не била лесна.

Историческият и съвременния негативизъм, с които в България (и не само) се посреща терминът "феминизъм" или "феминистка" в най-голяма степен са свързани с очакванията на едно патриархално колективно съзнание по отношение на мястото и ролята на половете в обществото.

Освен това, роля за изграждане на негативния имидж на феминизма в България още в началото на 20-ти Век изиграват и социалистическите женски движения, които не се борят толкова за женското равноправие, колкото за политическите интереси на своите поддръжници и целите на пролетарската революция.

Първите женски дружества у нас възникват в последните десетилетия преди Освобождението. Те поставят в своите цели женското образование (чието начало е поставено през 1841г. с девическото училище на Анастасия Димитрова в Плевен.), а някои имат и благотворителен характер. Сред поддръжниците на женското образование във възрожденския печат са някои изтъкнати дейци като Петко Р. Славейков и особено Любен Каравелов.
И макар женските дружества да срещали подкрепа от дузини публични личности, единици били принципните еманципатори на жените, като Любен Каравелов, за които поставянето на жените в достойно положение, в обществото и семейството, имало значение само по себе си. Повечето "защитници" на женските движения били прикрити традиционалисти, които аргументирали необходимостта от образование на жената от гледна точка на чисто практическите му употреби в ролята й на майка и възпитателка на децата, така, че, бидейки образована в необходимите й умения да спомогне повече за националната кауза.

И след Освобождението (че и доста след това) жените трябвало да се борят срещу традиционалистки и патриархални възгледи, защитавани не рядко от видни личности. На жената се отреждала ролята на съпруга, майка и възпитателка на децата, домакиня. Съответно нейното място били домът и семейството, без право на външна, професионална и обществена изява.

Такива били развиваните възгледи, например, във вестник "Родолюбец" (в края на 19-ти Век). Тези патриархални възгледи застъпвали идеите, че женското образование трябвало да е като подготовка на жените за техните "длъжности", а именно: кроене, шиене, домашни работи и особено готвене, слагане на трапезата, уреждане на гостната стая, пране и метене, практическа медицина и лекуване на детски болести.

Домашна жена женските стереотипи

Вестникът алармира своите читатели за появата на еманципаторки и у нас:

"Вече някои наши учени-недоучени амазонки са заговорили за свободата на жената, за женски права, за избавление на жената от робството на един мъж ..// .. те се борят да напуснат длъжностите си като жени и да станат мъже. Да напуснат домовете и да завземат работи по канцелариите и дюкяните.. " Тези идеи трябва да са звучали шокиращо за консервативните мъже от онова време.

Същите автори аргументират "естествената" за жената сфера на живот и реда на нещата така:

"От естеството гледаме, че всяко животно си има особени предназначения от създателя, де и как да живее и всяко на мястото си вирее и е щастливо. ..//.. Тъй и мъжът и жената си имат свои сфери за живеяне и действуване. Те не съставляват изключение от общите божии закони. ..//.. Мъжът е приспособен за бурите на обществения живот. Той, както морското птиче, се наслаждава и в най-усилените развълнувания. Жената е създадена за домашна тишина."

Подобни мнения и възгледи били застъпвани от много обществени и научни "авторитети", чиито изказвания блуждаели между сарказма и абсурда.

Според Стоян Михайловски женската еманципация водела до "изопачаване на природата на жената", когато живеят извъндомашен живот и започнат да взимат участие в обществените борби и да "мъжествуват". Смята, че жената е "другарка на мъжа", но не "съдружница", както и, че мястото й не е на площада, а "под домашната стряха" (като своеобразен домашен любимец). Нейни "свещени атрибуции" - според въпросния общественик - били да бъде майка, съпруга и домакиня, а нейн дълг - да ражда деца и така да увеличава броя на рода си и на "честните и добродетелни граждани".

Такива били широкозастъпваните представи на мъжете за жените в "западните общества" в началото на 20-ти Век.

полови стереотипи в капана на сексизма стереотипи за мъжете и жените във видео игрите

Тесногръдата, консервативна интелигентност (на "гражданите" от миналото) аргументира назадничавите си схващания и с възвишени метафори като

"Жената бяга към природата, водена от изконния си вопъл – да люби." и "в безпаметно щастие да се чувства робиня, да служи на един мъж, да бъде негово метафизично убежище."

Убежище за неговия пенис, предимно, предвид наблягането върху сексуалната роля на жената.

Един лекар изобразява жените и разликите между тях с мъжете така:

"жените са останали много по-близо до природата и са по-първични, докато мъжете са еволюирали."

Същият лекар смята, че жените са в плен на репродуктивните си функции, докато мъжете са полово по-автономни. По този повод пише:

"Личностното изграждане на жената представлява един кръг. Изхожда и свършва във възсъздателните й органи. Затова, вместо мозъка, у нея се развива тазът, приютяващ в себе си новия живот ...//.."

Такива мизогинни концепции за женската същност изобилствали и били радушно приемани от мъжкото мнозинство, като мехлем за застрашеното им его. По този повод, характерна реакция на застрашеното мъжко его била осмиването на "равноправката" чрез окарикатуряване на нейната фигура и идеи. Не рядко, мъжете се присмивали на аспирациите на жените, като смятали, че са породени от "сексуална неудовлетвореност". Една тъпоумна представа, която се среща в културата дори до днес.



Creative Commons License


ерекцията като оръжие, сексизъм в развлекателната индустрия

украса