Колкото по-неосъзнати (и съответно близо до първичните когнитивни процеси) са преобладаващите индивиди в едно общество, толкова по-архаична е тяхната култура. Т.е. преобладаващото у хората определя облика на тяхното общество. Следователно, колкото по-ниска - т.е. архаична, първосигнална - е една култура, толкова по-силно се основава на инстинктивни мотиватори като физическата сила, доминиране, пирамидални йерархии, егоизъм, религиозност и суеверие, патриархалност и полова сегрегация.

Половата дискриминация в съвременния свят като белег за ниска култура и неосъзнатост


От античността насам, векове наред, жените в патриархалните общества били подтискани - личностно и интелектуално - с благословията на религията. Жените нямали право на участие в обществения живот, в политиката, в търговията, нямали достъп до образование, нямали право на наследство и имали съвсем малко "граждански" права. Еврейската религия повелява жените да влизат през отделен вход в "Божия храм". Християнството забранило на жените да говорят в църквите и ги обявило за олицетворение на самото зло. Исляма, на свой ред, превърнал жената в затворничка и предметна собственост на мъжа.

"Мъжкият комплекс" и биологично-заложеното поведение на мъжете да доминират не позволявали на мъжката психика да приеме идеята за равенство, свобода и независимост на жените. Консервативното мъжко съзнание отхвърляло и осмивало стремежите на феминистките движения през 19-ти и половината от 20-ти Век.

Женските движения в Европа и САЩ започват да набират сила в края на 19-ти Век. Издигат се искания за достъп на жените до всички нива на образованието, достъп до професии, участие в политиката и равни права с мъжете. В България, през 1914 г., Българският женски съюз активно се бори за гражданско и политическо равноправие на жените, за достъп на жените до висшето образование, за право на стопански начинания и собствено имущество.

По това време особено популярен сред феминистките движения бил проблема с липсата на избирателни права за жените.

Друга цел на женското движение в България била извоюването на достъп на жените до престижни професии. Така например, жените можели да учат право, но нямали право да го практикуват професионално. Половата дискриминация в професионалните среди, произхождала все от този страх на мъжете от конкуренцията на жените.

През голяма част от 20-ти Век битувала представата сред мъжкото съсловие, че жените някак били "природно по-глупави" от мъжете. "Видни" български общественици и университетски преподаватели от онова време застъпвали убеждението, че "научния инстинкт" на жените бил "1:9 към инстинкта им на майки", че "смисъла на живота на жената започва и свършва във възсъздателните й органи", и че в образованите жени липсвало "еротичното чувство". Подобни нелепи аргументи се изказвали съвсем сериозно и се ползвали за "валидация" на патриархалното статукво.

Тези типични аргументи на примитивното мъжко съзнание все още замърсяват съвременната култура днес в началото на 21-ви Век под формата на битуващата (сред мъжете-комплексари) идея, че "жените са по-глупави от мъжете".

Жените в България получили достъп до висшето образование едва през 1901 г. Да, шокиращо е. Днес, само след някакви си 120 години 60% от успешно завършващите висши учебни заведения са жени. Каква трагедия - мъжките страхове са се сбъднали.

Мъжете считали жените за по-глупави, а днес във висшите училища приемния бал за момичета често е с почти цяла единица по-висок от този за момчетата. Квотите за прием в университетите, освен това, са разделени на квоти за мъже и за жени. Защо не се премахнат тези квоти? От какво се страхуват? Че мъжете няма да могат да се конкурират с високите резултати на жените?
Вече е очевидно, че патриархалната представа за "природно по-глупавата жена" е абсолютно безпочвена и винаги е била.

Някои невежи мъже днес ползват аргумента "ако жените не са по-глупави, то защо повечето учени и откриватели са мъже?". Всъщност, отговора на този въпрос вече го достигнахме в течение на аналитичния преглед от началото на настоящото есе.

Жените нямали достъп до висшето образование, както и до всички "обществени дела" и били подтискани интелектуално още от деца. Всъщност, културно-натрапения мизогинизъм бил толкова силен, че мъжкото съсловие твърдо отказвало изобщо да обърне внимание на "женското интелектуално творчество". Въпреки всички ограничения, не една и две жени успявали да си пробият път не само в изкуството, литературата и науката, но и във властта през всички векове на социално и религиозно подтисничество.

Ада Ловлейс (математик и писател), Софи Жерман (математик, физик и философ), София Ковалевская (математик), Мари Кюри (физик) са само шепа примери за такива "самоотвержени жени", които пробиват патриархалното статукво през 19-ти Век. Разбира се, има и още много други през предходните векове, както и още повече през последващия 20-ти Век.

Колкото до въпроса "Защо тези жени учени и откриватели са непознати за официалната история?". Този отговор, също вече достигнахме по пътя на настоящия кратък културно-исторически анализ. Въпрос, който тепърва ще намира своето достойно място в историята на науката и в историята на културата на "западните общества" и не само.

Историята е пълна с грозни примери за несправедливото отношение към жените. Така, например, във връзка с горния въпрос, научните резработки на Лизе Мейтнер, съвременничка на Мари Кюри, имат основополагаща роля в откриването на ядрения разпад; но вместо нея, нейния колега Ото Хан получава нобелова награда за откритието, просто защото е бил мъж, без значение, че откритието не било негово.

Историческите развития в Европа полагат нови пречки пред борбите на феминистките. Така, през 1930-те биват прокарани, по фашистки модел, идеите за раждането като призвание и свещен дълг на жената. Пропагандира се про-натална политика за увеличаване на нацията. Жените трябвало да раждат деца и да ги отглеждат, а мъжете трябвало самоотвержено да се отзовават на бойните полета. За съжаление, когато времената са вълчи е трудно да се живее човешки живот.

През 1934 г. е прокаран закон за многодетните семейства, които били на почит пред семействата с едно или две деца. Забраняват се и абортите, освен в случаите, когато бременността застрашава живота на майката. Прокарва се цяла политика за насърчаване на многодетните семейства, като нисколихвени заеми за брак, а при всяко раждане на дете се опрощавали 25%. И множество други данъчни облекчения и привилегии за многодетните семейства и майки на много деца. Бойните полета имали нужда от войници и жените трябвало да впрегнат сили в патриотичното дело.

Тази политика в периода между двете световни войни може да се разглежда и като масирана акция срещу женските движения, които по това време вече набирали сериозна инерция. Тъй като ефективно създава достатъчно заетост на жените по отглеждането на множество деца, така, че да не им остава време за странични занимания като културен активизъм, кариера и образование.

Всъщност, пропагандата на военната машина (на участващите страни) в периода на двете световни войни усилено мотивирала женското съсловие не само в ролята им на възстановители на популацията, но и като важна част от постигането на победата чрез участието им в сферите на индустрията и производството.

пропаганден постер жените през втората световна война пропаганден постер жената като многодетна майка германия пропаганден постер САЩ първа световна война

Тази "нова жена", съчетаваща еротизъм (в служба на мъжа) с майчински инстинкт (в служба на народа) се разглежда като чужда на всякакви социални въпроси и политически позиции. Освен подигравките и съпротивата на мъжете, женското движение среща съпротива и от други жени, които защитават природните функции на жената като "майка и домакиня", смятайки, че е неприсъщо за жените да бъдат извън тези сфери.

По времето на комунизма след 1945 г. всички движения, които не идентифицирали целите си с тези на Партията били забранени. Мъжете и жените били изобразявани от пропагандната машина заедно и наравно в паметници и рисунки, но в действителност, нито единия, нито другия били считани за личности, нито имали права отвъд партията.

През 1960-те години, в западна Европа и в САЩ с културните революции, феминизма набрал множество победи и до края на 1980-те, жените вече били удостоени с пълния реквизит човешки и граждански права като мъжете.

Жените, в развитите общества, днес имат равни права с мъжете, могат да гласуват, да се занимават с бизнес и търговия, да пътешестват, да учат и да се занимават с творческа и интелектуална дейност. Въпреки, че половите стереотипи основани на първичните поведенчески модели са все още норма в масовата култура и примитивните патриархални възприятия все още са активни в умовете на хората, както на много мъже, така и на много жени - все пак, европейските (и не само) общества са претърпели значителен културен напредък през последните десетилетия.

"Женският въпрос" и борбите за равноправие на жените са малко известна тема, която е непозната за много млади хора днес. А тази липса на запознатост с историческото развитие и цели на женските движения способства за неправилната интерпретация на феминизма и изкривяването му от консервативната патриархалност. Смисълът на феминизма не се фокусира експлицитно върху сексуалното освобождаване на жените, а върху борбата за гражданско, професионално и политическо равноправие.

съвременна жена, бизнес жена, еманципация

Наблягането върху сексуалния елемент не е друго, освен отроче на патриархалната психика. В интернет пространството е пълно с абсурдни описания на "феминизма" - от "съюз за сексуална свобода" до "движение на лесбийки". Така липсва исторически коректна информация за смисъла и целите на феминистките движения.

Друга патриархално-мотивирана представа е, че феминизма се поддържа от непривлекателни жени. Представа споделяна не само от мъже, но и от жени. Отново тези първични аргументи. За съжаление, от самото начало на женските движения, винаги е имало такива назадничави жени, които са защитавали патриархалната позиция.

До кога жените ще се чувстват подценени, а мъжете – непълноценни? До кога първичното ще взема превес над разума? До кога плитките нива на разбиране и ниските нива на осъзнатост ще са водещи в нашата култура?

Истината е, че идеята за превъзходството на единия или другия пол е безпочвена. Нито мъжете, нито жените превъзхождат с нещо повече другия пол. Жените и мъжете имат своите силни и слаби страни, затова взаимно се допълват. Всъщност, новото знание в сферата на когнитивните науки сочи, че най–добрите резултати се постигат когато мъжете и жените работят заедно и, че най-успешните екипи са тези, в които участват представители и на двата пола.

Въпреки по-голямото ни разбиране и осъзнатост, днес, все още, жените се стремят да пресъздават мъжките представи за еротичност и сексапил, които една жена "трябва да излъчва", превръщайки себе си в сексуални обекти. Или, пък, другата крайност - стремят се да пресъздават груби мъжки стереотипи в поведението си. Все така неавтентично. Повечето жени сякаш нямат против масовото използване на женския образ като сексуален обект в рекламната индустрия и в множеството реклами с явни сексистки послания. И все още много жени възприемат "домашните си задължения" като "естествени".

В заключение, неуморните и себеотдадени борби на всички непокорни жени и "женските движения" през последните няколко века възтържествуват днес, когато жените (отново) могат с достойнство да нарекат себе си "пълноправни граждани" и хора.

Нещо, което младите днес приемат за даденост и не знаят, че съвсем доскоро са се водили ожесточени борби за тези права и, че тези борби все още се водят.

Затова, никоя уважаваща себе си жена не трябва да се срамува да се нарече Феминистка.

Макар жените (в по-голямата част от света) днес да могат да избират политическата си ориентация, да говорят в църквата, да шофират, да учат и работят свободно и да избират своя път в живота, борбите продължават. Днес, в "секуларните общества", жените все още не могат да заемат висши постове в църкви, синегоги и джамии (анатема, pbuh). Все още има редица професии и компании, в които заплащането на мъжете и жените е неравно в полза на мъжете. В популярната култура все още "женските стереотипи" се пропагандират активно от маркетинга и шоубизнеса. Половите стереотипи все още определят нагласата и житието на много хора.

Културната еволюция продължава. Борбата изисква всички хора на новото време да излизат открито и да оспорват статуквото без страх и с отдаденост.


Creative Commons License


съвременното семейство
ресурси:
Даскалова, Красимира доц. д-р. Феминизъм и равноправие в българския ХХ век // Майки и дъщери: поколения и посоки в българския феминизъм. – София: Полис, 1999. с. 80-105.
Даскалова, Красимира доц. д-р. История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне. // Теория през границите: въведение в изследванията на рода. - София: Полис, 2001. с. 28-53.
Даскалов, Румен. Българското общество 1878-1939, Т.2. // Глава десета – женските движения и "женския въпрос". – София: Гутенберг, 2005.

History of Feminism Timeline
Notable Feminist Women list
Непопулярността на историята на феминизма у нас - назадничаво общество ли сме?
EU: Committee on Women's Rights and Gender Equality - Basic Information 2009 - 2014, (Европейска директива за правата на жените и равенството между половете, на английски)
"Разрешението на женския въпрос" - статия от в.Женски Свят, 1896 г.
35 Sexist Ads that you should see
SEXIST ADS: THROUGH THE AGES

филми:
Suffragette (2015)
Agora/ Агора (2009)
Die Papstin/ Pope Joan/ Папесата (2009)
The Magdalene Sisters (2002)
La source des femmes/ Изворът на жените (2011)

украса