1989-та


Паметна дата за цяла Европа и особено източната й половина. Разяждана отвътре, Съветската империя рухва под собствената си тежест. Вятърът на промяната отново вее и въздуха е сгъстен от усещането за революция. Желязната завеса се сгромолясва с гръм и трясък, а с нея се срива и цялата ни социална система.

Историята, разбира се, има много повече и съществени детайли и измерения, отколкото този общ преглед обхваща. Така например, идеите на социализма са започнали да навлизат сред населението и политиката ни още в края на 19-ти Век, а по-късно след 1945 г. заедно с окупаторите навлиза и тоталитарния комунизъм на Сталин. До края на 30-те години, България е била предимно "селска или аграрна държава" с много малко развита индустрия. През десетилетията на комунизма, може би едно от малкото положителни неща е била масираната индустриализация и изграждане на инфраструктурни проекти. От 1945 г. нататък значително се развива индустрията у нас, което, в условията на демокрация, би имало подемен ефект върху икономиката ни, но не и в условията на онзи вид комунизъм. А перестройките, които Горбачов въвежда в СССР залягат в основата на падането на империята. С края на комунизма, макар комунистите да си остават по етажите на властта непокътнати, индустриалните и промишлени сектори започват да се разграбват и да западат, което в известен смисъл ни връща назад икономически и исторически.

След 1989 г. и края на комунизма в България, обществото е изпълнено с надежда за промяна и гледа с вяра към бъдещето. За нещастие, макар и социално-политическата система да беше нова, хората си останаха същите и съществена промяна, за каквато народа мечтаеше, не настъпи. Напротив, всичко се започна от начало - съграждането на институциите, пазарната, социалната и финансови структури. Много сфери на производството, сред които и селското стопанство, са пренебрегнати и занемарени от тогава. Ала практически изглежда така сякаш всички институции са занемарени и оставени на доизживяване – образователната, здравната, социалната. Да не говорим за старите порядки и нагласи, които преминаха от комунизма в демокрацията. Всичко си остава на занижени нива - заплатите, образованието, културата. А пък сред управляващия "елит", само доходите са високи.

Въпреки всичко, България се развива и отново бързо настига западните общества. Културният живот, до голяма степен освободен от идеологична цензура, процъфтява. Несигурните времена на прехода между две социални системи създаде една нова обществена прослойка, по своята същност и функции много прилична на хайдутите отпреди сто години – това бе народния героичен образ на мутрата.

По времето на комунизма, държавата използваше народа, сега бе ред на народа да използва държавата - кой както можеше и всеки до каквото можеше да се докопа. Следва период на някаква неофициална социална анархия и беззаконие, престъпните босове властват и наркотиците заливат пазара. В рамките на тези 20 години, много млади хора умират от наркотиците, които се вкарват с благословията на лица от правителството, а редовите полицаи си затварят очите за дилърите по улиците.

1990 г. приказката своеобразно започва отново, така както бе започнала преди сто години. България е свободна от комунистическия режим, но в голяма степен фиктивно, тъй като елементите участващи в комунистическото правителство преди, участват и в последващите демократични правителства, чак до днес.

Ала комунизма има едно по-дълготрайно и подривно наследство, което тегне над ума на хората, не само на народа, но и на тези, които участват в правителството и изобщо всички тези, които заемат висши обществени постове. Комунистическото лицемерие, фалшива парадност, некомпетентност, колективна отговорност (която води до т.н. прехвърляне на топката, когато всеки бяга от лична отговорност), незаинтересованост към обществените проблеми, вместо това занимаване със сделки и предприятия за лична изгода. Наследството на комунизма върху народопсихологията ни е сходно с това от турското робство – народа е примирен и мисловно пасивен, достатъчно прост и невеж за да може лесно да се манипулира, хората са демотивирани, незаинтересовани, отчуждени.

Така както първоначалния искрен ентусиазъм към обещаващите идеи на комунизма постепенно се охлажда и избледнява, когато не среща отзвук на практика, така и първоначалния триумф на демокрацията в ентусиазираните възгласи на тълпите постепенно утихва, докато съвсем не секва във върхушката на последващите морални и прозаични страдания, които преживява българския народ.

След поредната добре измислена схема за нечие обезпечаване по правителствена линия и под ръководството на Шоковата доктрина, банковата ни система изкуствено се манипулира и докарва до колапс. Преди това да се случи, обаче, българското общество е подлъгано да изкара парите "изпод дюшеците" и да ги внесе в народните банки, щото така хем ще се умножат от лихвите, хем ще спомогнат за общото благо на икономиката. Хората се подвеждат и през 1996 - 97 г. българските банки се сриват, а с тях потъват и спестяванията на милиони Българи. Изтерзаният народ остава излъган за пореден път, обезчестен и обран от собственото си правителство. От същите тези предатели, които днес харчат тези пари и все още участват в политиката.

А срива на банковата система не е случайно явление, то е планирано с по-зловеща цел от това просто да се преразпределят парите вътре в обществото т.е. да се вземат от масата хора и да се прехвърлят към значително по-малък процент изпечени хитреци.
Грандиозната цел на тази маневра целеше да създаде официална необходимост от национален заем, така че българската икономика да бъде "спасена" от пълно пресъхване. И, разбира се, спасителя чакаше в готовност да подаде съпричастно ръка. Така, в края на 90-те Международния Валутен Фонд отпуска заем на България, който ни заробва финансово за поколения напред. Точно по план. Това, обаче, не е всичко.
МВФ е особена организация, която е устроена така, че веднъж стъпила на нечия територия е като вирус, който не си тръгва докато приемника му не умре. В договора, който МВФ сключва с държавата, която "спасява", са заложени определени клаузи. Така например, някои такива клаузи гласят



Някой казва ли ни го това? Как ще ни го кажат, като, ако обществото разбере това, ще стане гражданска война, защото тогава всички ще разберат, че ниския ни социален стандарт, икономически, не се дължи просто на това, че сме "бедна държава", а е манипулативна стратегия, която ни е наложена. От време на време чуваме по новините, че "експертите" от МВФ съветват.. не, те не съветват, те ни задължават. За съжаление, големите медии не са независими и също участват в манипулацията на населението.

Така, с течение на времето, социалния стандарт на населението, живеещо в държавата-заемополучател се влошава, а не се подобрява. Както виждаме, цените непрестанно се увеличават, стандарта на живот се занижава, вече почти няма национални компании, говори се, че БДЖ и Български Пощи скоро вече няма да са български. И колкото и да се трудим, няма да завишим нивата на икономиката, защото парите непрестанно потъват към външните ни дългове. Ние сме длъжници към МВФ от малко повече от 10 години и вече можем да си направим изводите на къде ни води този път.

Нереално завишени сметки за битови потребления. Непропорционално увеличение на данъци и цени на фона на заплатите. По телевизията се излъчват неверни статистики с пропагандна цел, а правителствата дават фалшиви надежди, че стандарта на живот за средностатистическия български гражданин ще се повишава. Истината е, че ситуацията, в която се намираме може да продължи още десетилетия. Докато МВФ е на власт. МВФ има в биографията си държави, докарани до фалит с фалшиви надежди през цялото време, че уж нещата щели да се оправят.

2000 година.



Новото хилядолетие започнахме с много обещания, откликващи като механично ехо на народното недоволство, ведри лозунги и платонични реформи. След провала на поредното правителство и пренебрежителното отношение към надеждата на хората, която отново се изпари, социалните условия в нашата родина са все така несигурни, неудовлетворяващи, непълноценни, нездравословни. На пръв поглед, сякаш много неща са се променили, имаме телефони, компютри, интернет.. но, когато се взреш по-дълбоко, започваш да виждаш, че всъщност за тези 20 години положителните промените не са толкова съществени, засенчвани от корупцията и деградацията на икономиката и социалния стандарт (в сравнение с нивата им преди 1945-та).

Протести София 1989 Протест 1989 Протести София 2009 Протест 2009

Това е историята на това съдбовно парче земя, на което живеем днес, където толкова човешки ходила са преминали, през хилядолетията, и толкова кръв се е проляла. И историята на нашия народ. Всички наши предци живеят в нас и чрез нас. В нашите гени. Нещо повече, всички наши предци, назад, назад, чак до началото на човечеството. Днес сме тук. И това, което правим тук и сега е историята - историята на бъдещето.

25 години Преход.



Българското общество премина през много сътресения през изминалия четвърт век. На политическата сцена се изреждат, на въртележка, старите играчи, в нови и нови комбинации. Червени, сини, жълти и шарени. Всички тръбят празни лозунги и обещания, с бляскави политически платформи, а на края - едно и също, нещо като нищо. През изминалите десетилетия, политиците, буквално, разграбиха България и продължават да го правят.

Именно, това е коренния проблем - няма промяна в хората, в манталитета им и в действията им. Новите лица в политиката, реално не внасят нищо ново. Те пеят старите песни на сенчестите си спонсори и действията им са като на всички преди тях - егоцентрични, корумпирани, арогантни. Често, не особено интелигентни, но хитри и амбициозни да градят кариера в политиката. Продават се производства, предприятия и национални компании. Подписват се договори, в ущърб на българското общество и общото ни бъдеще. Изцяло липсва приемственост и обща политическа платформа в нашето правителство. Всяка партия „дърпа чергата“ към себе си и се стреми към собствените си, материални интереси.

Старите пътища трябва да се преосмислят и да се променят, за да настъпи, най-накрая, истинска промяна. Старите начини на мислене и действие. Липсва етика в българската политика. Етика, алтруизъм, отговорност към бъдещето на обществото. Тези трите трябва да залегнат в основата на новите хора и новите политически модели.

България може да се възроди.
Истински, на практика, осезаемо за всички. За тази цел трябват нови хора, с нови начини на мислене, качествено нови, по-интелигентни, по-отговорни, искрени и по-добри. Ние сме тази промяна. Всички ние, които я желаем, и в живота си сме нейно олицетворение. Нека посветим живота си на тази борба - борбата за бъдещия свят - и да насочим хода на историята към нови пътища, по-добри и по-светли.



Creative Commons License


българско знаме старобългарски и тракийски знаци
ресурси:
Разказ за историята на България (книга, Б. Димитров)
Български хроники (книга, С. Цанев)
Българското общество 1878-1939 (книга, Р. Даскалов)

Интересни архивни документи и ретроспекции за България - Omda (уебсайт)
14 Дек. 1989 студентски протест (видео)
Летописи споменаващи Българите през времето и земите (уебсайт)
Дигитална библиотека НБКМ - исторически хроники (уебсайт)
Ziezi ex quo Vulgares (уебсайт)
Архивни снимки от България

украса