1876 година.


Европа е улисана в очарованието на индустриалната революция и твърдо обръща гръб на варварските изцепки дето стават сред този прост народ на майната си някъде в нецивилизования край на континента. "Българският въпрос" била отбягвана и непопулярна тема сред европейския елит. Левски е предаден и убит преди четири години в самоубийственото си желание да спаси своя народ, Фройд разнищва подсъзнателните измерения на човешката психика, а социалните промени задвижени от френската революция нарастват прогресивно.

Пет вековно робство не е никак малко време и умовете на българите били трайно изменени, както описва със смущаваща откровеност "Под Игото" – ".. Българите преглъщаха. Те бяха навикнали на това (на турския тормоз). Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: преклонена глава сабя не сече..". Същевременно в Япония този афоризъм нямал давност. Така, селяните по тези отдалечени земи можели да изгубят главите си дори преклонени, ако се случело господаря самурай да е в лошо настроение. Човешката примитивност не е локално явление. Нито варварството на войната.
"Ние проповядвахме въстание против турското правителство; техните апостоли проповядват изтреблението на българския народ!" е мрачното откритие, което революционера Огнянов прави подслушвайки речта на ходжата. Предаден от своите бе и той и убит като всички преди него.

След жалкото пропадане на великото Априлско въстание, последвано от масови кланета и тотално опожаряване на градове и села в отговор, всяка надежда за свобода се изпарила за малкото бедни души, които се осмелявали изобщо да таят такава.
След петстотин години робство, българите се били превърнали в страхлив и прост народ от слабохарактерни и егоистични предатели, пияници и несретници. Това е голата истината, разсъблечена от пресиления патриотичен патос. А усещането за безотговорност на завоевателя замъглява всички човешки черти и оголва грозно животинските. Клането в Батак е последствие от животинското в завоевателя и страха на българите да се вдигнат всички на въстание. Да бъдат единни. Дали това смирение е спасило българския народ от изтребление, предвид многочислеността на османската армия? Или е било единствено причина за проточилата се във времето чужда окупация?

Историята възпява самоотвержеността и смелостта на българите при последващите битки. Битката на Шипка. Драматичният образ на войните, които хвърлят камъни върху вражеската армия, след като боеприпасите им привършили е дълбоко залегнал в националната ни памет. За съжаление, отново, този героизъм се е пробудил малко късно. Все пак, по-добре късно, отколкото никога.

Битката на Шипка Руско-Турска война

Свободата, въпреки всичко, вече чукала на нашата порта. И така, след поредната Руско-Турска война, последвана от комплексни дипломатически маневри и споразумения, България била освободена от братската армия на Русия. Сред редиците на руснаците имало и много българи, които се включили по пътя. Сред тях били и останалите живи революционери с неугасващ плам за борба, войводи и завърнали се от изгнание изтерзани хъшове.

самарско знаме свобода или смърт ляво: самарско знаме | дясно: панагюрско знаме

След векове наред, наследниците на този велик народ на древните Булгари, които кан Аспарух довел в тази нова обетована земя, били отново свободни. 1878 г. била новата 681-ва. Ала тази свобода била в голяма степен дипломатическа и фиктивна, тъй като в действителност отоманското военно присъствие и безчинства продължили чак до началото на 20-ти Век.

Многострадалният български народ, след векове на угнетение, отново бил свободен. Постепенно народа се окопитва и съвзема. Изригва подтисканото творчество в българските души - писатели, поети и културни дейци изплуват на новосъздадената сцена на обществения културен живот. Националното ни самочувствие се възвръща и бързо се изравнява с европейската модерност. Строят се читалища, библиотеки, училища. В българската армия се пробужда старото чувство на непобедимост и патриотичен плам. С хъс и смелост, българските мъже бранят националната чест в последващите войни. А такива никак не липсвали.
След освобождението, българския народ милее за князче, пък и сме имали необходимост от подобно представително лице, което да говори от името на народа пред другите народи. Ала избора, който правим, впоследствие, ще се окаже пагубен. Отправена е покана към княз Фердинанд I-ви от Австро-Унгария.

И така, времето, отредено за почивка, било кратко и не след дълго откакто България е свободна и независима, започва лавинообразна върволица от войни. Човешкият дух, явно, не намира мира.

Първо Сърбия и България влизат във война, след това пък се обединяват в Балканската война срещу общия си враг - Отоманската империя. С края на тази война османската империя окончателно губи Балканите. Ала съдбата има чувство за ирония. В Първата световна война, България, Отоманската империя, Германия и Австро-Унгария са съюзници срещу куп други държави от целия свят. Войводите и всички революционери сигурно са се обръщали в гроба. Възрожденските емоции изстиват от този драматичен обрат, заменени от недоумение. Човешката глупост, наистина е безкрайна. Десетки хиляди Българи измират и в тази война. С края на ПСВ настъпва и края на: Руската монархия, Австро-Унгарската и Отоманската империи, както и на царуването на Фердинанд I. А историята става все по-заплетена и интригите бясно се нижат.

Минават едва двайсетина години, в които България все още се окопитва от острото политическо наказание, наложено ни от пакта на страните победителки в ПСВ, с военни санкции и орязване на територията ни за назидание, че се бием на погрешната страна, в която Фердинанд ни е въвлякъл. Когато започва Втората световна война.

Как ли щеше да се развие историята за нас, ако бяхме участвали на страната на съюзниците през двете световни войни? Дали щяхме да изгубим такава значителна част от българските територии? Дали щяхме да преминем през деградиращата епоха на комунизма? Която макар и белязана с индустриален прогрес е белязана и с мощна идеологическа пропаганда, цензура в образованието, експлоатация на населението и т.н. интелектуален упадък.

Втората световна война е по-жестока и от първата. Оръжейните заводи по цял свят бълват на пълни обороти оръжия и машини за убиване, денонощно. Патриотизмът се впряга от пропагандната машина на войната за да нахъсва в битка войниците от всички страни, било то рационално или не. Истината е, че под влиянието на адреналина рационалното убягва на ума. Оръжейната индустрия е по-щастлива от всякога, дузини корпорации натрупват милиарди, докато младежта на Европа и света измира в окопите и калта.

България отново излиза и от ВСВ победена, няма значение какво е можело да бъде, важното е какво е било. Българската армия е била силна и бойния дух - висок, но понякога не физическата сила на армиите предопределя изхода на войната, а политическите ходове на генералите и министрите. София и други градове са претърпяли сериозни поражения от съюзническите бомбандировки, а като цяло убитите участници от всички страни – волни и неволни – са десетки милиони. Една нова чума на 20-ти Век, чумата на "модерната война".

Германия втората световна война София втората световна война София център 1945 София от въздуха 1944 Настъпва ерата на комунизма
Отгоре, надясно:
1. Град в Германия 1944г.
2. София, ул. Стефан Караджа 1944г.
3. Жена се държи естествено, сякаш незабелязва разрухата на войната около себе си. Фотографът е с гръб към църквата "Света Неделя"
4. София, заснета от американски бомбандировач. 1943-44г.
5. София, посрещане на червената армия, Септ. 1944г.

След болшевишката революция в Русия, Ленин взема властта с военна сила и горещ социалистически ентусиазъм, основавайки СССР, една нова империя. А по-късно, докато Хитлер фанатизира тълпите, Сталин усилено реформира комунизма и прочиства партията от нелоялни елементи. Стотици хиляди писатели, учители, учени и мислещи хора са избити в лагерите на комунистическата идеология. Образованието е превърнато в нещо като религиозна институция, където с фанатичен плам се набляга на комунистическата доктрина и се обучават послушни и добре облъчени пионерчета. Международните интриги и конспирации, обгръщащи историческите събития няма да коментираме тук. Истината е, че историята не винаги е била такава, каквато са я описали. Освен това, да не забравяме, че историята има различни гледни точки, както от страна на победителите, така и от страна на победените и всички между тях.

1945 година.



"Освободителната" армия на Русия е посрещната с възторжени надслови и почести. Кой знае защо. Навярно, паметта от 1878г. е способствала за този радушен прием на следващите по ред окупиращи войски. Втората световна война е приключила и настъпва нов период за България. По времето на Студената Война, чиито вледеняващи ветрове брулят над източна Европа след края на ВСВ, дълбок мраз сковава отново умовете на българския народ. Едно ново робство от по-различен порядък и все така с пагубни последствия върху съзнанието на Бoлгарите.

Социалистическите идеи може и да са били светли, но някъде в практическото им прилагане са били необратимо опорочени от производните на егоизма човешки качества и примитивни похвати. И тъй, докато хипарското движение променяло облика на западните общества завинаги, българската култура и самосъзнание отново били поставени в хибернация от празната илюзия на комунистическата доктрина.

Народът живеел като в сън под зоркото око на ДС и майсторската обработка от Министерството на Пропагандата. Над литературата, образованието и медиите тегнела тежка цензура, възхвалата на БКП било задължително като петте молитви на мюсюлманина и изобщо свободната мисъл била не само забранена, тя била опасна. Истината убива, а в подобни режими не само морално.

В очите на древната звезда Слънцето, човешките империи са преходни като облаците в небето за човека, така с неизбежния залез и на тази империя настъпва края и на тоз половинвековен период идеологическо поробване.



Creative Commons License



украса