За да разберем настоящето, трябва да познаваме миналото.

Кратък лиричен разказ - исторически синтез за пътешествието на човешките култури и цивилизации, през времето и през земите. Ще проследим обзорно ключови събития от близката и далечната история у нас и по света, така, че да добием един по-обхватен поглед върху историята, която, директно и индиректно, води до това, което сме днес.

Историята на един народ - древната приказка за България

Историята е труден предмет. Трудността му произтича най-вече от факта, че историята - историята като знание за миналото - винаги е субективна интерпретация. Както колективния опит отбелязва "Историята се пише от победителите.". Затова не винаги е толкова лесно да добием "обективна" или поне по-пълна представа за нещата в паралелното им и взаимообвързано развитие. Факт е, че историята има много гледни точки и ако искаме да разбулим нейните тайни трябва да се освободим от задоволяването с единични гледни точки.

Поради особени причини в човешката природа родината на предците има специално място в сърцето на човек. Едно сантиментално кътче отделено, което се стопля и милее при мисълта за родината – мястото, където човек се е родил и израсъл. Едно майчино чувство на усещане за принадлежност и близост до своите "корени". Това е любовта към родината и към своя народ.

Патриотизмът, като отроче на политическия национализъм, включва в себе си и любовта към родината, но често изисква една фанатична себеотдаденост, с която са нахъсвани армиите на държавите от миналото чак до днес. Патриотизмът, превърнат в национална идеология, е основен политически инструмент за манипулация на големи човешки маси.

Патриотизъм, в чистия си вид, означава да не вредим с действията си на родината си и на нашето общество, да бъдем отговорни към съотечествениците си и към общото ни бъдеще. Така погледнато, излиза, че малко хора от българските политици днес са "патриоти". От тук следва и логичния въпрос "защо биват допуснати до българската политика хора, които не са патриоти?".

България днес е следствие на събитията и обратите на нашата история от миналото до сега. Ние днес сме наследството на предците ни и това, което ние правим днес ще бъде нашето завещание на наследниците ни в бъдещето.

Тази земя, на която живеем е един кръстопът на континенти и цивилизации. Земя на съкровища, мистерии и древни култури, през която са преминавали народи, търговски пътища, империи и религиозни поклонения. Парче земя на кръстопът, където народа на кхан Аспарух намерил своята обетована земя.
Ние тепърва преоткриваме своята хилядолетна и пъстра история и несекващия ентусиазъм на археолозите изтръгва от вековната прегръдка на пръстта артефакти от цивилизации, живяли тук на тази земя хиляди години преди народа на Аспарух (или Еспор, Есперих) да прекоси тучните й, плодородни долини. България се намира на входа към Европа откъм близкия изток и именно оттук народите от древността са преминавали към вътрешността на континента в своите първи преселения.

Историята на човешките народи може да бъде проследена назад, назад до дълбокото минало, където отделните народи намират своето общо начало.

Проектът на National Geographic и IBM - The Genographic project - направи първите стъпки към научното доказване на това, което и по логически път човек може да отсъди, а именно, общото родословно дърво на всички хора. Фразата "Всички сме едно голямо семейство" добива един съвсем нов смисъл.
Изследвайки определени ДНК маркери на стотици хиляди индивиди от етнически групи по цял свят, плюс милиони допълнителни ДНК тестове закупени от хора, любопитни да се включат в този масивен проект, се изготви карта, която очертава пътя на преселенията на Хомо Сапиенс. Изследванията сочат, че всички Хомо Сапиенс са живели на африканския континент допреди 60-70 хиляди години. Хоминидни клонове на човекоподобния дизайн на еволюцията съществували на много други географски местности, пръснати из континентите стотици хиляди и милиони години назад, но поради едни или други причини, от всички Сапиенс оцелели само Хомо. Така, отново тласкани от определени мотивации, дали защото броя на хората се увеличавал или защото храната намаляла, а може би дори водени изцяло от изследователски дух, преди около 60 хиляди години Хомо Сапиенс напуснал Африка и великите преселения на народите започнали.

човешкия геном генетично изследване на човешките миграции

Преди около 50 хиляди години, първите хора навлезли в европейския континент от северната страна на Черно море през територията на днешна Русия. Това били и първите сблъсъци между Хомо сапиенс и Неандерталците, чиито изход бил унищожаването на конкурентния вид. Не е ясно какво точно се случва с тези първи преселнически племена, но техния генетичен маркер не е разпространен сред европейското население. Около 10 хиляди години по-късно следват нови вълни на преселения от близкия изток и Азия, носещи разнообразие от нови генетични маркери. Така, преди около 40 хиляди години, на запад от Черно море свършва генетичен маркер Pre-HV тръгнал от близкия изток, което значи, че народа, който го е носил се е заселил по тези земи. Земите на днешна България, тогава, обаче, те били ничии. От този маркер, впоследствие, се разклоняват други маркери, като H и V се намират в преобладаващата част от жените в Европа днес. Pre-HV маркера и до днес преобладава в арабските народи, както и в Етиопия. Тези древни племена били ловци и събирачи, живеещи на малки групи в странство според сезона и миграцията на животните.

В онези далечни времена хората не познавали ограничението на националните граници днес. Не знаели що е патриотизъм, нито били наясно с биохимичната структура на телата си. Религията, такава, каквато я познаваме днес, все още била в иманентен зародиш. Цивилизацията предстояла десетки хиляди години напред в бъдещето, а народа на Българите, все още бил част от някой от дузините генетични маркери, които се разселвали по земята.

Спорно е, в академичните среди, точно откъде са дошли Българите. Навярно, ако се проведе едно мащабно генетично изследване на живите българи днес, би се стигнало до някакъв по-убедителен отговор, отколкото ако се опираме единствено на археологически разкопки на земята, която са населявали много други народи преди нас. Все пак, има исторически писмени паметници, които споменават за странстващ народ с името Болгар или Булгари, които през хилядолетното си преселение създавали градове-държави, носещи тяхното име. Този народ бил силен, устойчив и носел със себе си своите културни традиции от далечните си предци. Болгарите дори се споменават в древни китайски архивни записки отпреди 4000 години. За това наше преселение говори и езиковата група, към която древнобългарския език принадлежи - индоиранската. Така например, много корени на български думи се припокриват с индийски такива и особено с Фарси езика на Иран. В нашата култура имаме една особена, древна традиция на сурвакането. "Сурва, сурва, нова година..". В древноиранската религия на Зороастър, съществува божеството Зурван. Зурван е върховно божество на времето (астрономичното) и в частност на сезоните. Жреците са отправяли молитви към него за благополучие през новата година и неща като добра реколта през съответния сезон. Навярно, молитвите им са включвали и реплики от сорта на "Зурван, Зурван, благослови новата година..".
Начинът, по който езиците търпят развитие и се изменят през времето е интригуваща дисциплина в сферата на лингвистиката. А езиците, също като народите, имат общ древен корен, отдавна изгубен назад в далечното ни минало.

И така. Десетки хиляди години на неспирни преселения, движения на племена и разклонения на народи изминали и постепенно настъпил неолита. Неолитът бележи първата повратна точка на човешката еволюция, характерна с появата на уседналост и земеделие. Племената се превърнали в народи, населяващи поколения наред една и съща територия. А наред с лова, започнали да отглеждат земеделски култури и да доместицират животни. Не след дълго започнали да се появяват и първите каменни цивилизации. Египетската цивилизация се усъвършенства в мащабни инженерни проекти, а китайската развива изкуството на архитектурните детайли. Троя води легендарни битки и с железен меч кове митологията на античните писатели. През това време тракийската цивилизация благоденства по тези земи, които след хиляди години ще наречем български. Траките имат развита култура и творят изящни предмети от злато и сребро. Навярно е имало развити търговски пътища между средиземноморските и близко източните народи. Шумерската цивилизация, междувременно, вае мисловни конструкти и полага основите на монотеизма.
Цивилизациите на Хомо Сапиенс са във възход, културно, търговски и инженерно. Ехнатон бива втория човек в историята на човечеството, след Зороастър, който налага монотеистичния възглед за официална доктрина. Жреческата каста е силно недоволна от тази космогонична трансформация, затова по-късно връщат стария пантеон на власт, но Ехнатон вече е оставил своето наследство. Тогава се появява и Мойсей, който вдъхновен от монотеистичните възгледи преди него, написва десетте божии заповеди, полагайки крайъгълния камък на съвременните религии. Все пак, логично е. Няма откриватели, творци или гении, които да прогресират в изолация от знанието преди тях. Всяко ново откритие е вдъхновено от нещо преди него. Това е правило и винаги е важало. Пък и, е спорно дали Мойсей е започнал петокнижието, точно каква част от него е написал и, дори, дали изобщо е съществувал или под това име се обединяват множество съставители на тези древни текстове. Без значение. Мойсей синтезира човешкия морал, който заляга в основата и на християнството, което изиграва съществена роля и за нашия народ. Хиляда години по-късно, напредничавите гръцки философи разнищват с изтънченост и сложна мисъл в детайли въпросите за човешкия морал и етика, спекулирайки паралелно, че Вселената е изградена от най-малките частици.

По-нататък, в зенита на римската империя се заражда новото духовно учение на Иисус, който поставя началото на един нов стадии в еволюцията на съзнанието, проповядвайки един различен светоглед на търпимост, равенство и самопознание. След дълги борби, римската империя, плагиатски усвоила гръцката митология преди това, съзира политическа изгода в новосъздадената религия и я провъзгласява за официална държавна религия на Рим. Патриарси, духовници и граматици се събират за да решат кои евангелия и стари текстове ще бъдат включени в първото издание на библията и кои ще се превърнат в апокрифи. Полагайки, може би без да осъзнават, началото на идеологическата цензура.

В това време, китайците вече са измислили барута, тоалетната хартия и са построили китайската стена. А хан Аспарух е взел решение, с благословията на баща си, да поведе част от българския народ към нови земи.

Тук трябва да отбележим, че в академичните кръгове има сериозни спорове относно историята на българите, като има дълбоки противоречия в различните теории. Едната главна теория проследява пътя на Болгарите, както го защтриховахме в настоящия преглед. Другият лагер на историческото противоборство застъпва теорията, че българския народ произлиза от Траките и, че винаги сме живели по тези земи. Или, че Българи и Траки са един народ.

Историята, е навярно най-спорната, противоречива и субективна академична дисциплина, която съществува. Историята е била инструмент за пропаганда на не една и две империи, както и обект на изличаване не веднъж и два пъти, през времето и земите. Като във всяка история, има много неясноти, които обгръщат историята и на българския народ.

681 година.


И така, един ден около 681 година, клана на кан или хан Аспарух, след дълго пътуване от североизток, пресякъл, навярно през зимата, дълбоките води на Дунава и се заселили на територията, на която живеем и до днес. Тези земи, обаче, вече били населявани от много народи преди това, последните, от които, славянски племена, се били установили и водели кротък земеделски живот. Двата народа намерили се населяващи балканската твърд успели да създадат положителни взаимоотношения помежду си и така Прабългари и Славяни заживяли заедно и укрепили България върху картата на Европа.

Същевременно, в някоя прохладна арабска нощ, някъде сред обляните от лунното сияние златисти пясъци, Мохамед вече се е родил, а божието слово погледнало благосклонно към тоз осиротял народ Исмаилски и възспуснало, чрез пророка, своето откровение, така че и тези люде вече да си имат своя религия. Арабските племена не били готови да предадат старите си политеистични вярвания, но със силата на словото и меча, исляма се разпространявал век след век.

А народа, който хан Аспарух повел след себе си бил в многочислието си като река, дълга и широка с могъща армия, която не чакала дълго в свободен строй преди първата война на новата държава с враждебните й съседки да започне. Византия имала силна, добре обучена и екипирана армия, но тя не можела да надвие ловката и умела българска конница. И така, царство България утвърждавало позициите си на Балканите и един след друг се редяли велики царе, които управлявали с мъдрост и смелост.

През 855 година решителния пълководец цар Борис I провъзгласява разпространяващото се с метежна скорост учение на християнството за официална народна религия на Българите. А светите братя Кирил и Методий създават писмеността на целия славянски свят.
България просперира културно и благоденства, докато над европейския континент бавно се спуска булото на религиозния фанатизъм и средновековието. Настъпва епохата на светата инквизиция, подклаждана от стремежите за власт на духовните лидери и фанатичното невежество на тълпите, суеверието и религиозната истерия. Отприщват се кръстоносни походи до свещените земи на Йерусалим, където за пръв път войните на две религии се срещат. На две религии, които поради тази причина или онази, си остават верни врагове, идеологически и политически, до днес. Две религии, които предопределят и нашата съдба.

1200-та година след раждането на Иисус и 600-та след раждането на Мохаммед, исляма се разпространява и наред с науките и изкуството, процъфтява в югоизточното средиземноморие и арабския полуостров.

Византия, след безчет войни, вече не е заплаха за царство България и границите ни са утвърдени, опиращи на три морета. За съжаление, човешката памет е къса, а егоизма и жаждата за власт - умопомрачаващи. Установилото се спокойствие и липса на външни врагове повлияват негативно на националното ни единство, а понеже човешката природа, бидейки така първична, все има необходимост от вражди и владения, България бавно ерозира от вътрешни противоборства, делейки се на графства и автономни градове с отделни князе в непрестанни борби за власт и влияние. Докато българските князе воюват помежду си, на изток от Босфора, една провинция на неотдавна претърпяла пълно поражение от Монголците Тюркска династия започва своя възход, който ще я превърне в Отоманската империя.

Балканите са разпокъсани от вътрешни противоборства, князете - заслепени от низки страсти на алчност и жажда за власт, заплетени в собствените си интриги, когато през 1300-та година започват османските набези от изток. Княжество след княжество устремено ни завладявали.

През 1400-та година, с падането на последното княжество в България, Европа е покосена от чумата; която вече от половин век върлува на континента и е отнела десетки милиони животи, а един древен народ пада покосен в робство на една млада империя.

1401 година.


Започват отново борби, борби за България. Появяват се нови героични фигури като Крали Марко и балканските войводи, олицетворяващи несломимия дух на Българите, водещи непрестанни борби. Ала уви, все безплодни и саможертвени. Пробудили се прекалено късно. Близо петстотин години по-късно, навярно поучавайки се от грешките си в миналото, ще се сформира националното мото "Съединението прави силата". Вярно е. От опит сме го разбрали. Дано никога повече не го забравяме.

Векове на затишие се прехвърлили един след друг, на духовно, нравствено и културно затишие, които като душевна чума замъглили съзнанието на българите и с кръговрата на поколенията започнали да забравят времето, когато са били свободни, когато са били царство могъщо с граници на три морета и царе достойни. Българите започнали да свикват с робското си положение, докато поколенията съвсем забравили, че някога изобщо е имало нещо по-различно от подтисничеството и султаната.
Човешката памет е краткотрайна. Хората забравят и колективната памет търпи изменение през вековете. Ала съдбата имала по-дългосрочни планове за нашия народ и не позволила да угасне и последния пламък в българската душа, която започнала да бледнее и да се размива без корени и ценности, едното полутайно християнство и общия език поддържали колективната идентичност от разпад.

Но, колкото и кратък да е човешкия живот в очите на звездите, човек все пак има време да извърши много дела, малки и големи, а активни патриоти винаги е имало и слава за това. Така, горските и планински пътеки, кръстосващи родината на длъж и на шир, биват утъпквани ежедневно от стотици нозе на културни дейци, монаси и хайдути, които активно се борили за спасението на българската култура и народ. Ех, колко безумно смели и себеотдадени борци за свобода са оставили костите си из българските планини, които майчински давали убежище и приютявали бежанците, често за последен път.

Невежеството на народа, обаче, добивало катастрофални размери и необходимостта от просвещение ставала все по-наложителна, когато през 1760-те тази просветителска роля намерила своето олицетворение в лицето на Паисий Хилендарски, който събира информация за славната ни история и написва "История Славянобългарска". Този значим за българската култура труд всъщност поставя началото на Българското възраждане.

Четиристотин години след официалното стартиране на ренесанса в Европа, при това съвсем близо до нас, една негова вторична вълна все пак успява да пробие през плътния душевен мрак на робството и стига и до нашите брегове, разливайки се като благотворен дъжд в умовете на хората. Както Иван Вазов пише един век по-късно:

"И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века..."


Но отново уви ".. Не бил, брате, узрял народа за такова нещо! ..". Трябвало да минат още сто години преди преобладаващите нагласи сред народа да узреят за промяна.


Creative Commons License



украса