полилог върху човешката психика и пътя на пробуждането /откъс/

..../../

- Защо са така неявни тайните на човешката психика? Като вътрешен вакуум, който религията се опитва да запълни. Къде са ключовете към отговора на загадката?
- Генезисът на религиозната мисъл и нейното развитие е комплексен културно-психологически процес, който обхваща огромен исторически период, както на локално, така и на междукултурно ниво. Миграцията на символиката и трансформацията на символите през времето и културите са предмет на обемно проучване, което обхваща цялата човешка история. Религията е брилянтния плод на човешката душевност, примесена с доза примитивизъм и пропагандни елементи за упражнение на контрол върху масите от страна на духовничеството и управляващите слоеве.
- А пък хората все сме със странното усещане, че религията ни е била дадена свише, било то от върховно божество, месия, ангели или извънземни! - Тя се възхити от трогателната наивност на човешкия разум.

- Религиозният символ първо се е родил в човешката психика и след това, човека го е претворил с ръката си в света навън. В скални рисунки, например. Помисли върху това! - Хадес й намигна, малко пресилено. - Откъде извира цялата тази душевна креативност?! Къде е извора на мистичното въображение, което ражда символите и метафорите? Това е онази част от човешката психика, която е скрита от ежедневното съзнание. Това е мрака, който хората описвали с езика на символиката. Това е несъзнаваното. Неосезаемото присъствие на този вътрешен мрак, който ги изпълвал със страхопочитание. Психологическото несъзнавано, което е дори все още енигма за масовия човек. Темата за ограничения периметър на съзнаващото 'Аз' на фона на неизмеримата дълбочина на цялостната психика на човека е нещо като табу в повечето религии и се представя като божия воля, която е благосклонна с предпочитание към невежите и простите духом. Именно тези скрити вътрешни пространства са предмета на изследване на самопознанието. Както и на психологията, заедно с науките, с които се припокрива.

Самопознанието е предмета на психологията, като емпирична практика. Като процес на осветляване на вътрешния мрак и трансформация на вътрешното съдържание. Преди да разбереш какво е самопознанието, обаче, трябва да си зададеш въпроса какво е съзнанието, къде е и докъде се простира? - направи кратка пауза и побърза да продължи. - Или, по-скоро, какво точно е това недостижимо несъзнавано? Съзнателността е това, което се развива чрез самопознанието. Днес емпиричната наука е установила, че човешката психика е комплексна информационна структура, която обхваща всичко свързано с личността на човека и неговото поведение, от закодираните първични инстинкти, личния житейски опит, спомените и сложните им взаимовръзки с психическите механизми; причините и мотиваторите в характерните ни черти, навици и поведение. Всички поведенчески рамки и модели се намират в една структурна цялост в психиката. И все пак психиката е изплъзващ се предмет за директно наблюдение, поради множество причини, но индиректните й проявления в поведението са многообразни, в най-различна скала и величина. По този повод отново, аз определено смятам, че съвременните хора като цяло имат прекалено малко и лаишко разбиране на своята психика , а оттук и на своето поведение и на себе си изобщо.

Дори хората в развитите общества изглежда не оценяват достатъчно психическия фактор, което е директно следствие именно от невежеството им в това отношение. Да, психиатрите изписват рецепти ден и нощ, образователните институции работят, и все пак някак съзнателността - като социален стандарт за културен и мисловен напредък - все не успява да изплува на сцената на популярната култура. Защо ли е така? В природата на човека, явно, е да си търси оправдания и причини, които да му носят вътрешна утеха, че не е виновен сам за действията си, нито за това, което се случва около него. Най-лесно е просто да се приемат такива, каквито са, без да правят усилие към развитие и градивна промяна. Най-лесно е да си пасивна. Пасивната нагласа е напаст за съвременните общества. Нагласа, която лесно се манипулира от спекулации и идеологии.. - мъжът свъси вежди угрижено и замълча за момент. - Модерните хора поддържат психическото си здраве с медикаменти и дълги фармакологични рецепти, не с осъзнаване и вътрешна хармония. Това е голямата грешка. Депресията може и да е биохимичен дисбаланс, но човека съзнателно може да влияе върху психиката си точно толкова осезателно. Освен това, нагласата и самовнушението отключват неподозиран потенциал в човешкия ум. Потенциал да спира болката, да се самолекува и още много. Кой, обаче, ще се занимава толкова, когато просто можеш да глътнеш няколко хапчета и да изпиеш някоя и друга ампула литий.

- Даа, тези брутални практики на психиатрията да предписва антидепресанти за всичко и на всеки са ужасни. Знаеш ли, че лития е алкален метал, който се използва като балансиращ емоционален агент още от 19-ти век?! Освен, че намира своето приложение и в батериите. Психиатрите днес продължават да го предписват дори на деца, въпреки осакатяващите му странични ефекти, които започват да се проявяват само след няколко години!?

- Хм, да. Неотдавнашно изследване в Япония установило, че в общности, чиято вода съдържала завишени количества литий се наблюдавал значителен спад в самоубийствата.. - Хадес я погледна с крива усмивка.
- Като зомбита!
- Съзнанието, или това което визирам когато кажа Аз, е донякъде съвкупността на информацията и нейната структурна взаимосвързаност в личната ми памет, тоест информацията почерпена от житейския ми опит и синтезирана във възгледи, разбирания, убеждения, вери и философии, интерпретиращи обективния свят в очите на субективната ми личност. - Тя размишляваше на глас. - Мислите, които ме вълнуват и занимават ума ми във всеки един момент, предпочитанията ми, амбициите и стремежите, мечтите и всичко, което правя в съзнателния си живот съм Аз. Животът ми е отражение на моята личност. Моята личност е отражение на моите мисли. Значителна част от моята персона, като характер и поведенчески специфики, е оформена от несъзнателни мотиви и влияния от миналото в ранния ми живот.

- Личността не е само сбора от несъзнателните процеси и механизми, случващи се 'на фона', отвъд полезрението на ежедневното ни съзнание, които ни тласкат и мотивират в желанията и поведението ни. Личността може и да се изгражда, да се култивира и развива. Психичната дифузност може да бъде интегрирана в балансирана цялост, съзнателно и волево, но масово хората просто не са свикнали да мислят за себе си по този начин и да се разглеждат в многопластовата си дълбочина. - Сандалфон се включи припряно.

- Хората това, хората онова, човечеството е съвкупност от личности, нека не забравяме!
- Така е, но това не се отразява на валидността на общите определения, най-често.
- И защо не са свикнали хората да мислят за себе си по този начин? - Хадес се върна два мисловни логаритъма назад. - Нима не е защото самата религия ограничава точно тази автономност на мисълта?! - Тя не разбра дали това бе риторичен въпрос или постулат. - Мисълта на гносиса и познанието. Вникването и разбирането на себе си и вселената около нас. Въпросът за човешката психика и съзнание е много деликатен. Религията ги провъзгласява за божие дело, като същевременно ги подлага на стриктна цензура и контрол, а науката, от друга страна, ги механизира и принизява до бездушни биологични ефекти, които нямат абсолютно никакви нематериални аспекти.
- Но, в човешкия ум има много повече, отколкото се вижда.
- Ясно е, че религията е архаична, но и над науката тегне определена догма що се отнася до необяснимото. Изобщо, като цяло всеобщото невежество идва от неправилното тълкуване на нещата. Хората просто изключват себе си от всяко наблюдение и приписват всичко на някакви могъщи влияния идващи отвън. Например, никога не би разбрала истинския смисъл на символа, ако не го погледнеш през очите на човешката психика и начина, по който е устроена тя. Същото се отнася за всичката религия на този свят. Хората не притежават ключовете за истинското й тълкуване и интерпретация. А тези ключове, познай къде се намират, Атевиел?
- В човешката психика. - Отвърна му Фатима с лице към издигащото се в небето утринно слънце.

- В човешката психика.. - повтори той след нея, сякаш по-скоро на себе си. - Онази изплъзваща се и автономна неосезаема структура на ума, която съдържа целия човек, всичко онова, което действително се адресира с личното местоимение 'Аз'. Всъщност, психиката е един вид твоя енергиен отпечатък. Съвсем като представите за душа. Психиката е информационна структура, а информацията е енергия. Значи психиката е измерение с енергийна структура. Можем да си я представим като квантовата физика на мозъка. Място, където се съхранява цялата информация от всеки един момент в живота ни. И дори мозъка да има способността да забравя, психиката не притежава тази способност. Тя записва всичко. Дори когато физическите неврони, които съхраняват информацията умрат, информацията остава. В ума ти съществува необятна база данни, която се простира отвъд рамките на личния ти опит, но изначално нямаш парола за достъп!
- Уау.
- Съзнанието е част от психологическата цялост, разбираемо, но доминиращия елемент се оказва не то. Процесите, които протичат в психическото несъзнавано на човека се осъществяват и съществуват независимо от това дали са осъзнати или не. Комплексите и афективните констелации в психиката могат да се натрупват встрани от съзнанието до последния момент, преди да избият в някакво поведенческо проявление, единично или повтарящо се. Несъзнаваното следва своите неведоми процеси, които ти влияят без да изискват твоето внимание до момента, в който съзнателно не започнеш да ги наблюдаваш и проследяваш. Само с този си акт ти вече се намесваш в тези процеси и ги изменяш. Интересно е как, често, сякаш и мисълта работи на някакви фонови нива и внезапно ти просветва нещо под формата на някое прозрение, връзка, вдъхновение. Усещането е сякаш мисълта изплува отнякъде, отнякъде където ти нямаш достъп. Забелязала ли си?
- О, да. Понякога ми се струва, че имам не едно, а много аз-съзнания, които функционират паралелно на различни нива. - Бодисатва заръкомаха с ръце, докато говореше, с поглед обърнат навътре към себе си.
- Всъщност, несъзнаваното се открива много лесно, там, където мислите ти се разтварят и не могат да продължат е границата. Но тази граница е също само условна и в никакъв случай непроменлива. Ежедневното съзнание е силно субективно по природа, а мисълта е ленива и пасивна. Съзнанието на ниво самосъзнание е дори още по-заспало. Самосъзнанието като цяло се свързва не толкова със самите мисли или мисловната дейност, а със себевъзприятието, отношението на 'Аз' с външния свят и обратното. И от тук започва саморефлексията, като душевен катализатор.
- Саморефлексията, като катализатор на душевни творчески процеси. - Фатима го допълни съзерцателно.

- Саморефлексията изразена в критически самоанализ е основополагаща за развитието на човешката култура, тя именно е нейния катализатор, както на колективно така и на индивидуално ниво. - протегна ръката си напред и сякаш обгърна в дланта си оранжевото слънце. - Самопознанието е процес. То е начин на живот. Състояние на ума, което се култивира с времето и волевото усърдие в тази насока.

- Съзнанието не се е просто зародило в несъзнателния ум на примитивните предци на човечеството, то е еволюирало заедно с биологичния живот, така че в човешкия ум съзнанието, като феномен на биологичния организъм, е достигнало своята кулминация. Повратната точка, отвъд която волята на съзнанието и потенциала на интелекта отключили своето развитие експоненциално!

- А може това да е бил стремежа на еволюцията от самото начало! - Хермес постулира приповдигнато. - Потенциалът на човешкия ум е огромен, но трябва да бъде отключен и най-важното да бъде развиван! Самопознанието е практическо упражнение за активиране на самосъзнанието в ума. Един вид, да започнеш да учиш умът си как да живее в състояние на разширена съзнателност.

- Звучи доста натоварващо. Трябва ли да осъзнавам всяко вдишване и издишване, което правя?!
- Разбира се, че не. Освен, ако не практикуваш определени форми на медитация и самовглъбение. Говоря просто за психология и самообразование приложени методически в живота ти. Градивният творчески ефект от процеса на осъзнаването се натрупва с времето и с практиката. Постепенно отключваш потенциала на своя ум, като самонаблюдението е паролата и катализатора. Самонаблюдението е катализиращ процес. В процеса на интроспекцията наблюдаваш мислите си, емоциите си, реакциите си, себе си и проследяваш причинноследствените взаимовръзки. Като самия акт на наблюдението изменя формите, пренарежда нещата, реорганизира вътрешните ти механизми и отключва градивни творчески процеси.

С вникването виждаш повече и разбираш нещата по-задълбочено. От фундаментите към детайлите и от детайлите към фундаментите. Колкото повече размишляваш върху даден въпрос, толкова повече го разбираш и обхващаш всепространно с умът си. Докато ако съзнателно не се замисляш върху каквото и да било, вероятността да получиш божествено прозрение от ясно небе, разкриващо ти най-фините механизми на битието, е прекалено малка и ме съмнява изобщо да се е случвала. - той я гледаше в очите с някакво предизвикателно спокойствие. - Факт е, че процеса на познание и разбиране е съзнателен и волеви стремеж на ума.

Без целенасочено усилие, няма познание. Също така, за да може изобщо една личност да се развива и усъвършенства, самонаблюдението е основния критерий и единствен метод за вътрешно развитие. Или в този ред на мисли, ако един човек игнорира от съзнанието си своите недостатъци и поведенчески непълноценности, като самокритична себеоценка, то той или тя не биха могли да станат по-добри и съответно без самонаблюдение творческото и градивно развитие на личността е неосъществимо. Наблюдателят не е просто необходим, а задължителен елемент в привеждането на вътрешния хаос в организирана активност. Нещо повече, ако анализираме процеса на познание изобщо и необходимите предпоставки за да бъде осъществен, ще достигнем до едно абсолютно необходимо положение. За да бъде осъществено каквото и да било познание са нужни обект на изследване и изследващ субект. В процеса на самонаблюдение, като едно по-високо ниво на самосъзнателност, ти си и двете. Но, има и още пластове на съзнанието, които се разгръщат колкото повече се взираш, докато в един момент прекосяваш една невидима квантова граница и преминаваш във самата реалност.

.../../

из "Когато хората отворят очи"
(работно заглавие на литературен проект)



Creative Commons License


отвори очите на сърцето си