Мъдрости от живота за субективната природа на човешкото възприятие, за спящото ни самосъзнание и истинската индивидуалност

Човешките възприятия по природа са силно ограничени и субективни. Дотолкова, че често си мислим, че начина, по който мислим и възприемаме нещата непременно трябва да е същия и за хората около нас. Доколкото сетивните ни възприятия, като цяло, са сходни, психологическите ни такива са предмет на индивидуална интерпретация. И именно от тук, в голяма степен, идват много от баналните неразбирателствата помежду ни. Различните мотивации и цели, които ни движат и преследваме, са един основен извор на междуличностните сблъсъци. Друг е именно едностранчивата съзнателност. Например, много от проблемните моменти във взаимоотношенията, приятелски и съпружески, струят от нежеланието на отделните страни да погледнат на нещата от гледната точка на другия. Субективният ум вижда несъвършенствата в другия, но не ги вижда в себе си. Когато мъжа или жената настоява другия да се промени и да се нагоди според нея или него, без самия той или тя да направят усилие да се променят и да постигнат баланс с човека до себе си. Игра на доминиране и едностранчивост във възприятията, която хваща участниците в клопката на непрестанните конфликти. Именно субективността, която пречи на индивида да погледне към самия себе си и да постигне хармония с вътрешните си конфликти, които несъзнателно проектира навън във взаимоотношенията си с другите хора.

"Днес, ти не си същия човек като отпреди 15 години.
Не си друг човек, но не си и същия.
Така, както не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река."
китайска мъдрост

Субективността на ума е паралелна със степента на неосъзнатост. Колкото по-неосъзната е една личност, толкова по-субективна е тя и толкова е по-първосигнална и егоцентрична. Степента на вътрешно развитие си личи и отвън. По начина, по който се държи, по който говори, нещата, които казва и мненията, които изразява са все елементи, които проницателното око разчита в човека насреща и по тях може да отсъди за вътрешното съдържание. Човек може дори да се прикрива, лицемери и позьори, но има белези, които не могат да останат задълго скрити.
Хората, които се стремят към осъзнатост в мисленето и в поведението винаги търсят други гледни точки от собствената и опитват да се поставят на мястото на другите, за да ги разберат по-добре.

Един непреходно актуален пример на субективното възприятие е представата ни за красотата. Хората сме свикнали да разделяме и категоризираме възприятията си, повлияни от сетивните си усещания за приятно и неприятно, вкусно и гадно, топло и студено. Прекалено често отмерваме нещата и според предварителни нагласи и колективни представи. В представата си за красотата, например, хората най-често се уповават на заложените културни стереотипи. Възприятието ни за красота, по дефиниция, се определя от симетрията.
Симетричното се възприема за красиво. Навярно това е така, защото еволюцията е заложила инстинктивния стремеж към по-добрите гени, които предполагат добро здраве и по-високи шансове за оцеляване. А "добрите гени", биологично, са изразени в симетрията. Има цял раздел в науката за това как, несъзнателно, преценяваме мъжа или жената срещу себе си с оглед именно на тези инстинктивни критерии. В което няма нищо лошо. Но, когато тези процеси остават изцяло извън полезрението на съзнанието, превръщат любовта в един сляп поход към биологично възпроизвеждане.
В оценяването на красотата, освен това, участват и културните традиции, както и актуалните модерности. Така например, в някои африкански племена красотата се изразява в прекомерно увеличаване на ушите, чрез носене на тежки обеци, в други традиционни общности - татуировките по тялото, украски по лицето и всевъзможни други елементи оформят представата за красивото. В съвременните, модерни общества, комерсиализираните стереотипи за красота създават стандартите, към които всички се стремят.

Козметичната и модните индустрии моделират съвременните представи за красота сезонно и маркетинговата им креативност сякаш няма край. Докато в една по-обективна действителност, няма грозни неща в природата, грозното е само възприятие, то не е абсолют, защото

Красотата е в окото на наблюдателя

Присъщо за хората е да търсят принадлежност към група, с които да споделят общи белези, интереси, светоглед. Този стремеж създава обществата и общностите, както и поп и суб -културите. Интересно е, че в съвременния свят постоянно се говори за индивидуалност, "бъди себе си" и т.н., като същевременно хората се поощряват да подражават на едни или други актуални стереотипи, както в поведението, така и в обличането, предпочитания към стоки.. изобщо маркетингът, в широк смисъл, се явява като "култур трегер" в съвременните, комерсиализирани общества. При този вид "сляпо" и механично усвояване на популярни стереотипи се получава едно ограничаване на личността и притъпяване на самосъзнанието, като будна основа на индивидуалността.

"Опознай света в себе си, не търси себе си в света навън."
египетска мъдрост

Човешката психика, по дифолт, е устроена така, че да насочва погледа на съзнанието навън към заобикалящите го обекти. До степен, че индивида понякога съвсем престава да възприема себе си като личност, а като някакъв обект, като отражение на външния свят, нагаждайки се според възприетите мисловни рамки и поведенчески модели без никога да ги поставя под въпрос.
Интересно е да се отбележи сходството между външните белези, обуславящи различните субкултури днес и същите елементи в поведението на древните племенни общности. Древните племенни общности споделяли общи външни белези - татуировки, окраски, начин на обличане, жестови знаци - които имали социална роля на идентификатори и сплотяващи елементи. Така, принадлежащите индивиди към дадената общност можели да се разпознават лесно.
Съвсем същите принципи са в действие и днес в модерните субкултурни общности. Ето така архаичните поведенчески елементи се пренасят през времето и поколенията, в човешките култури: чрез наличието им в инстинктивното човешко поведение, което остава неосъзнато и механично поколения наред.

Хората днес са същите онези хора отпреди хиляди години, просто дрехите ни са по-различни и средата, в която се намираме. Външното е различно. Вътрешното, обаче, в своите фундаменти, е претърпяло далеч по-незначително развитие.

Новата история на човечеството започва с преосмисляне на фундаментите на обществата досега и начините, по които сме устроени. Културната еволюция изисква еволюция на човешките съзнания. Отвъд аз-съзнанието и субективните възприятия.
Еволюция на ядрото на културата, която започва от стремежа към вътрешно развитие и осъзнаване на всеки отделен индивид. Която започва от теб и от мен. От всеки буден човек на новото време.


Тибетска мандала, кундалини, сатори, просветление


Creative Commons License


следвай белия заек