Любовта ни вълнува, стопля, омайва, опиянява и е част от човешката ни същност. Любовта ни мотивира и придава смисъл на живота ни. Любовта ни съпътства от зората на човешката история.

Мотивът за пламенната - не рядко изпълнена с перипетии - любов между двама е централен в епоси, приказки, поезия, песни, книги и филми от самото начало на човешките култури. Любовта е една от най-възпяваните теми в човешкото културно творчество и неслучайно - тя е част от живота на всеки човек. Любов от пръв поглед, предопределена любов, вечна любов. Романтиката е прекрасна, но на практика, любовта не продължава вечно, рядко е "съдбовна" и не винаги влюбените остават заедно докато смъртта ги раздели. В нашия свят на бърза любов, достъпен секс и хиперсексуализация, идеята за романтичната любов става все по-лирична.

Да разгледаме скритите психологически причини и биохимия, които ни "правят" влюбени и които направляват нашия избор в любовта.

Какво е Любовта? Любовта, биохимията и човешката психика: нещата, които ни движат и мотивират


Да потърсим отговорите на някои основни въпроси, като какво всъщност е любовта? Какво я поражда? Защо изобщо хората се влюбват? Какво ни привлича към някой друг? Какво ни кара да търсим любовта? Съществува ли романтичната любов? Ами, платоничната? Вечна ли е любовта?

Любовта, като всяка могъща емоция, която хората изпитват, е дълбоко вплетена в културата и митологията. Често разглеждана като "съдбовна" и "предопределена", като нещо крайъгълно в живота и пратено свише. Любовта, наистина, често предопределя курса на живота ни и оставя у нас трайни следи след себе си. Навярно всеки човек на този свят се е влюбвал поне веднъж и, навярно, това първо влюбване се е случило през първите двадесет години от живота. Първата любов ни белязва завинаги. Повече или по-малко, тя оставя ярък спомен у нас за цял живот. Първата любов и първите любовни страдания.

Първите пъти, любовта ни се струва вечна и предопределена, а първите раздели - фатални и апокалиптични. Влюбването е част от порастването, част е и от личностното израстване към по-зрелия ни живот. Всъщност, повечето хора са се влюбвали, силно и отдадено, поне няколко пъти в живота си. Това е съвсем в реда на нещата. Любовните ни премеждия също оформят характера ни и житейския ни път. Влюбването и любовта влияят върху личностното ни развитие, положително или негативно. Опитът, който трупаме в живота си и начина, по който го асимилираме, в крайна сметка, ни прави това, което сме.

Премеждията на сърцето, когато се разглеждат през аналитичното око на самосъзнанието, могат да носят много мъдрост и прозрение. Любовта е могъща сила, която може да съзидава и да разрушава. Нейното владеене е изкуство, което се постига само по пътя на изгарящия й огън.

Влюбванията и разделите, особено в младостта ни, могат да бележат житейския ни път за дълго. Влюбването е прекрасно, а разделите - понякога - са част от естествения ход на нещата.
Раздялата не е нещо фатално, а напротив. Полезно е да умеем да се разделяме с хората, с които връзката се е превърнала в негативно преживяване.

Всъщност, енергията на мъката от раздялата може да бъде насочена в творчески и градивни процеси. Да постигнем повече мъдрост, да станем по-силни и по-добри. Да поемем в нови посоки и да внесем ново вдъхновение в живота си. Опитът на сърцето е безценен - ако се усвоява правилно и положително, води до личностно израстване и дълбоко самопознание.

Влюбването е безценно преживяване, велико пътешествие, върховно екзалтиращо състояние, могъщ инструмент за задълбочено вникване в себе си и за себепознание.

Някои хора преживяват повече влюбвания от други, така и някои хора преживяват разделите по-трудно и по-негативно. Това е в следствие на различия в лимбичната система на мозъка, както и на житейския опит на индивида. Зависи от това дали индивида има склонността към справяне с проблемите или предаване пред тях. Дали има склонността към прекомерно пристрастяване към мисли и фантазии или не чак толкова. Дали има лични цели и амбиции в живота си или не. Както и от други външни и вътрешни фактори.

Макар влюбването и любовта да имат сходни механизми при всички хора, отделните преживявания на всеки индивид са уникални. Уникалното не бихме могли да обхванем тук, но състоянието „влюбена“ при всички хора се поражда от два основни фактора: психологически и физиологични, в този ред.

Любовта е един централен социален инструмент, който привързва хората едни към други. Любовта, като сексапила, е основен елемент и в инстинкта за размножаване. Сексапилът и красотата са дълбоко вкоренени в поведението ни и възприятията ни. Търсенето на секс и на партньор са централни мотиви в човешкия живот. Красотата и любовта - основни фактори, които способстват великия еволюционен механизъм за продължаването на живота. Затова, любовта е инстинктивно заложена във фундаменталната рамка на човешката психика. Любовта ни към мъжете или към жените и търсенето на интимна връзка с тях.

Във влюбването и изобщо в страстното привличане към някой друг, които изпитваме, участват генетични, културни и индивидуални психологически фактори. Психологическите фактори, които участват във влюбването са, от една страна, определен набор от „спусъци“ и критерии, които са индивидуални за различните хора, според индивидуалните им несъзнавани съдържания. От друга страна, това са културно-обособени критерии, които определят красотата по определени общовъзприети белези. Критерии, които биват интегрирани във възприятията на децата от ранна възраст и, които дефинират самата култура - това са изкуствени външни белези като украшения, татуировки, облекло и т.н. На трето ниво, участват генетично-обусловени критерии, генетичните белези, специфични етнически белези, които хората от същата група предпочитат, поради еволюционни причини. Тези културни и генетични белези се възприемат за красиви и предпочитани.

Красотата се оказва не универсална, а културно-специфична дефиниция.
Красотата е част от културата Красотата е част от нашето ДНК Красотата е в окото на наблюдателя Традиция, култура и красота Модната индустрия, красотата като мода в съвременната култура
Азиатски мъж поп звезда красотата е, мъж фотомодел Красотата по света, мъж фотомодел

Все пак, красотата има един общочовешки елемент - симетрията.

Това неслучайно е така. Именно, тъй като красотата е инструмент на инстинкта за репродукция и конкретно - в селекцията на добри гени. Селекцията на най-добрите гени е важна за дългосрочното оцеляване на вида, затова еволюцията използва красотата. Тези възприятия са кодирани в най-древните гени на нашето ДНК. Когато се говори за човешка красота, най-често на първо място това е лицевата симетрия. Неслучайно е така. Лицевата симетрия е свързана с генетично здраве и добре развит мозък.

Специфичните етнически черти, пък, ни привличат - генетично - тъй като са геоклиматични адаптации, даващи предимство в съответната среда. Адаптациите са важно генетично наследство, което на всички животни е вродено да предават на поколенията си. Тези когнитивни/поведенчески модели са прастари и основни за оцеляването на организмите. Затова, например, инстинктивната реакция към чужди етнически белези е агресивна и избягваща.

Не-харесването на чужди етнически белези е първична, инстинктивна реакция, която се активира в архаичната част на мозъка и конкретно, в амигдалата. "Инстинктивният расизъм" е еволюционен механизъм, който има за цел да осигури правилната репродуктивна ориентация (с цел запазване на специфичните адаптации, които осигуряват определени преимущества на поколението, в специфичната геоклиматична среда). Прастар инстинкт, дълбоко залегнал и в общочовешкото поведение. Разбира се, причината за това са именно ниските нива на осъзнатост в съвременните хора.

Освен генетични и колективни критерии, в избора си на партньор, хората се водят и от личните си специфики. Специфики свързани с личното ни несъзнавано, с нашия характер, интереси, темперамент, дори и специфични външни характеристики. Често хората несъзнателно се събираме с хора, които притежават някакви външни особености подобни на наши такива. Не сте ли се замисляли защо, успешните двойки си приличат, не само вътрешно, но и външно?

Външните белези - генетично и културно обусловени - играят роля в привличането и желанието ни за интимни взаимоотношения. Характерологичните белези, вътрешното съдържание и „излъчването“, са критериите, които играят роля във влюбването и желанието за по-дългосрочно обвързване. Тук трябва да се добави и въображението. Това е любопитното "свойство" на любовта да влияе на обективната преценка, така, че влюбените хора са склонни да преувеличават личните качества на своите партньори и да подценяват негативите им. "Спусъците", които отключват влюбването и интимното привличане са генетични, културни и свързани с личната психика.

Най-често, това, което определя дали ще „си паднем“ по някого са именно тези външни белези, които ни привличат културно и генетично. А това, което определя дали ще се влюбим в някого, и колко много, е степента, в която насрещния характер пасва на нашия, допълва ни или ни компенсира.

Психологическите фактори, които ни предразполагат към влюбване в определен човек са комплексни. В зависимост от вътрешната си нагласа, собствения ни характер, психологически тип, дори в зависимост от комплексите си, несъзнателно или не, се насочваме към определени хора, които пасват най-добре на всичко това. Това може да са положителни съвпадения или непълноценни такива.

Положителното пасване е прекрасно, затова да разгледаме непълноценното такова или защо се „влюбваме в неподходящия човек“?

Човешката психика, в едни свои фундаментални измерения, има емоционално съдържание. Хората сме силно емоционални същества. Чувствата, поривите и настроенията, които изпитваме играят централна роля в нашия живот. Поради това, хората са лесно раними и като защитна реакция изграждат, постепенно през живота си, в своята лична психика съответните механизми, с които да се предпазват от нараняване.
Резултат от тази вътрешна чувствителност са различните комплекси, психологически бариери, страхове и дълготрайни афекти, които стават част от характера на зрелия индивид.
В непълноценните връзки или в "привличането ни към неподходящи хора", основна роля имат компенсаторните функции в човешката психика. Тези "компенсаторни функции" са страничен ефект на неразрешени вътрешни конфликти / противоречия / афективни констелации. Тези компенсаторни функции могат да бъдат безобидни - когато, например, по-млади мъже или жени се влюбват в по-възрастни от тях. Това са класически форми на "бащин комплекс" за жените и "майчин комплекс" за мъжете - психологически афективни констелации, които с нормалното психологическо развитие избледняват; Могат да бъдат и опасни - когато връзката е изпълнена с насилие и крайно непълноценни взаимоотношения, но въпреки това партньорите се оказват неспособни да се разделят, за да се избавят от мизерията си.

Непълноценните връзки са невротични връзки
.

Невротичните връзки могат да бъдат свързани и с комплекси за малоценност или свързани с его-инфлации. Например, жени, които въплъщават стереотипите на „нежната женственост“ и никога не показват физическа сила, се ориентират към агресивни мачо-тип мъже. Или пък мъже с комплекси свързани с „мъжествеността“ им, които се ориентират към плахи и слаби жени, които няма за нищо да им противоречат. Безброй са вариантите за взаимоотношения, основани на компенсиране на едни или други комплекси и непълноценности. Тези връзки обикновено са изпъстрени с интриги, със скъсвания и сдобрявания, не рядко и с насилие, физическо и емоционално. Невротични връзки, в които страните са хванати като в омагьосан кръг, от който сякаш не могат да се измъкнат. Хронично нещастните връзки винаги са от типа "невротични връзки".

Много хора се оплакват, че все попадат на лоши партньори и не могат да се измъкнат от омагьосания кръг на несполучливите връзки. Всъщност, същинската причина не е в партньорите им, а в самите тях, защото те самите се ориентират към такива хора. Трябва да потърсят причината за "лошия си късмет" в себе си и да променят своята нагласа. Ако в личното несъзнавано преобладават конфликтни съдържания (афекти, комплекси) то тогава хората несъзнателно търсят не партньори, които да "им пасват" или "допълват", а такива, които да ги компенсират. Обикновено вътрешните негативи биват компенсирани с търсенето на същите негативи в партньора. Всички тези процеси протичат на несъзнателно ниво (затова, осъзнаването, в аналитичния процес, води до изчистване на вътрешните конфликти, тъй като самия процес на самоанализа и самоосъзнаването има трансформиращ ефект върху личността).

В невротичните връзки всеки партньор има по една от двете роли - жертвата или издевателя, доминиращия или подчинения. Често тези роли биват възприети от родителите, и така често се предават от поколение на поколение. Докато омагьосания кръг не бъде прекъснат от осъзнаването. Защото, индивида е продукт на своята среда до момента, в който не започне съзнателно да изгражда себе си, тогава, той или тя може да се ремоделира в истинска индивидуалност и будна съзнателност, отвъд инстинктивното и невротичното.

Всички тези съзнателни и несъзнателни, генетични, културни и характерологични критерии за желания партньор са част от нашия "сет от критерии". Някои хора попадат в този сет, а други не или само частично. Затова едни хора ни привличат сексуално, а други не. В едни се влюбваме, а в други не.

влюбени, любов, красотата и любовта, красиви хора, култура и традиции
Любовта има много лица. Може да бъде страстна или умерена, сексуална или не, краткотрайна или продължителна, предметна или абстрактна, персонална или имперсонална.

В любовта участват всички централни хормони на човешките емоции - адреналин, допамин, серотонин. Нищо чудно, че обекта на чувствата ни кара сърцето ни да бие лудо, а мислите за него или нея ни опияняват, като опиат.

В страстната любов участват и великите полови хормони, които ни карат да желаем обекта на влечението си неутешимо.

Участват още „хормона на гальовноста и привързването“ - окситоцин (затова и бозайниците могат да се привързват дългосрочно), както и вазопресин.

Окситоцина и вазопресина имат биохимична роля в дългосрочното привързване. Затова, казват, че гледането в очите има роля в укрепянето на връзките. Забелязвали ли сте онзи влажен, трептящ поглед, който виждате в очите на любимия човек, когато ви гледа, ненаситно и продължително? Това именно е окситоцина. Това може да бъде видяно и в очите на други бозайници, домашните ни любимци например, които са привързани към нас.

Привличането, влюбването, страстта и оргазма имат еволюционна причина в инстинкта за успешното продължаване на вида. Целта, от гледна точка на еволюцията, е подходящите мъж и жена да се съберат и да останат достатъчно дълго заедно, за да отгледат успешно поколение. Оргазмът е прастар еволюционен механизъм, който да мотивира мъжките в търсенето на партньор. Както и цялата бушуваща хормонална активност, която ври и кипи при младите индивиди, в, така наречената, размножителна възраст.

Оргазмът има и други функции, по-скоро като странични ефекти от хормоналния коктейл, който се освобождава. Тези ефекти са свързани с освобождаване на стрес и емоционално напрежение, подобряване на либидото, както и положителни ефекти върху имунната система.

Затова е важно, особено младите хора, да мастурбират, редовно. Мастурбацията е полезна, за освобождаване на хормоналното напрежение без да се налага непрестанно да се търси секс. Особено за момичетата, които не рядко откриват, че секса сам по себе си не означава оргазъм, тъй като не всички мъже отдават достатъчно внимание на женския клитор.

Но, има и още.



Creative Commons License


следваща страница Окситоцин хормона на любовта, приятелството и привързването