Древната мъдрост, философския камък и златото на алхимиците

"Опознай себе си за да опознаеш и Бога."
езотерична мъдрост
учи се от всички, имай власт над себе си
Тук ще предприемем едно пътешествие през нуминозното и езотеричното, през мистичната символика на психологичното. Ще се спуснем дълбоко в кладенеца на душата, докато не стигнем до другия му край - до дъното, което пропада в космоса. Там, където границата между човешкото съзнание и самата реалност напълно се размива.

Реалността има интересното свойство да пасва на човешките разбирания. Елегантните метафори, с които природата около нас изобилства, ни носят озарение и разбиране на взаимовръзките между вътрешното и външното. "Каквото е долу, такова е и горе." гласи един принцип на древната херметическа философия. Водейки се от този мистичен принцип на душевни съответствия е съставена и горната езотерична мъдрост. Тези мъдрости се отнасят за психологическите аспекти на човека. Аспекти, които както са психологически, така са нуминозни и езотерични. Нека тук боравим не с езика на психологическия анализ, а с езика на символа или, още по-добре, нека ги смесим. Да се потопим в езотеричното, в смиволичното и в душевните метафори на алхимичното.

В мрака на първичната несъзнателност обитават древните сенки, от които се раждат всички демони и зли духове. Когато човека поискал да опознае себе си и отхапал от плода на познанието, толкова се изплашил от това, което видял, че забравил за това си желание и потънал обратно в дрямката на инстинктивното. Така, плода на познанието останал отхапан наполовина и от тогава хората се раждат с полупробудено съзнание. Това е целта на житейския път - да бъде пробудена спящата половина на човешкото самосъзнание.

Съзнанието е като свещ, а светлината й е съзнателността. Свещта гори в непрогледно пространство, чиито очертания са невидими, а светлината на мъждукащия й пламък постепенно се разсейва в мрака, докато не се разтваря напълно в него. Колкото по-силно гори, толкова по-ярка и проникваща е светлината й. Светлината на съзнателността измества мрака и изтрива тези древни сенки, които спохождат хората нощем в сънищата им, а денем скришом нашепват страхове и съмнения в душите им. Съзнанието в човешкия ум е като слънцето в космоса - дава живот и светлина.

Когато човека се пробудил за себе си и насочил съзнанието си навътре, привел вътрешния си космос в движение и сътворил цяла вселена от форми, цветове, представи и идеи. Когато ен-соф се пробудил за себе си, точката, в която станало това пропаднала в себе си и се родила София. Новата Вселена била в безпорядък, но когато Твореца започнал да я наблюдава, привел космоса в движение и сътворил цяла плеяда от форми, цветове, представи и идеи, които заживяли свой собствен живот.

Науката предлага различни отговори относно причината за Големия взрив - раждането на вселената. Любопитни са представите - в същата насока - които се срещат в древни предания и езотерични учения. В митовете за творението в различни култури се среща представата за върховно божество-творец, което се простира отвъд самото творение и го предшества. Тези предбитийни творчески същности притежават качества като безкрайност, вечност, всесъдържателност.
В езотеричното учение на кабала се говори за Ен-соф - безкрайния предбитиен потенциал - в който се породило желанието да се опознае, което създало импулс, в който се породило напрежение и пропаднал в себе си, създавайки проявеното битие. Това проявено битие нарушило първичното единство на безкрайността - по този начин се обособило като субект в обекта, създавайки условията за самонаблюдение. Така, върховното божество започнало процес на самопознание, чрез отражението си във вселената и чрез взаимодействието си с нея.
Тези митологични концепции са интригуващи от гледна точка на психологията, тъй като процесите, които описват, съвпадат с психическите процеси, които катализират самосъзнанието в несъзнателния ум. Съзнанието, като импулс, който се поражда в несъзнаваното и нарушава първичното унифицирано състояние на древната човешка психика. Човешкото самосъзнание, което започва да се наблюдава и в този познавателен процес хоризонтите на съзнанието ни се разширяват като нови вселени.

Цялата Вселена е направена от божествена материя, няма нещо, което да не е. Така всичко е божествено. Не може да се каже, че отделните елементи са богове, така, както не може да се каже, че една клетка е човек, но всички клетки в своята съвкупност изграждат човека. Не може да се каже и, че вселената е Бог, така, както не може да се каже, че отражението ти в огледалото е теб, а не ти него. Така, Бог е вселената, но вселената не е Бог. Човекът е съзнанието, но съзнанието не е човек. Упражнения за ума.

Когато съзерцаваш вселената, вселената също съзерцава теб. Херметическата смърт е смъртта на егото, което става на въглен и на прах, а личността се преражда пречистена под формата на lapis philosophorum. Алхимическият процес е процес на трансформация в душата, която се изглажда и закръгля като речен камък. Накрая не остава неравност, нито ръб, нито вдлъбнатина. А когато камъкът е изгорен, претопен, филтриран, пречистен, излят наново и изгладен до съвършенство, така, че да се превърне във философски, тогава може да се изстиска, и тинктурата, която ще изтече е елексира на живота и мъдростта.

"Древните алхимици вярвали, че е възможно да превърнат оловото в злато. В някои случаи буквално, в други символично. Златото е в единия край от скалата на металите, през които оловото трябва да премине в своята трансмутация. Същото важи и за процеса на превръщането на вътрешните метали в духовно злато."
Джон Бейнс

Изворът на мъдростта се намира в душата и никъде другаде, там го търси. За да стигнеш до него, трябва да копаеш надълбоко.
Дъното на кладенеца прелива в самия космос, дори отвъд, в самата безкрайност. Безкрайността не е нещо, в което си струва да се вглъбяваш прекалено. Безкрайността е опасна, защото в нея всичко се разтваря. Ако искаш да намериш Бог, потърси го в себе си. Ти си Божия храм и обиталище. Ако опознаеш душевните си дълбини, ще познаеш Бога и лицето ти ще се озари с божествено сияние. Ще се срещнете лице в лице и очи в очи. Ако можеш, разбери.

"За да опознаеш себе си, трябва да се спуснеш в мрака на своето несъзнавано и да преминеш през пречистващия огън, който не свети, но изгаря. Да умреш в себе си, след това да забременееш със себе си и да се преродиш. От този момент нататък ще бъдеш чиста субстанция."
Corpus Hermeticum

Когато установим съществуването на несъзнателното в себе си, започваме да го наблюдаваме, наблюдавайки самите себе си. Превръщаме се, освен в изживяващия мислите, настроенията си и реакциите си субект, и в обект на наблюдение. Откроява се един по-извисен Аз, намиращ се отвъд субекта. И от тук започва себепознанието. Така, вътрешно се разделяме на две същности - наблюдаващият субект и наблюдавания обект. Съзнанието, което наблюдава себе си. Ако продължим това занимание, в един момент, осъзнаваме присъствието на трета същност, която наблюдава съзнанието, наблюдаващо себе си ..



Creative Commons License

"Има три начина да постигнеш мъдрост:
Чрез размисъл - този път е най-благороден.
Чрез подражание - този път е най-лесен.
Чрез опит и грешка - този път е най-тежък."
Конфуций

ресурси:
Звездният човек - Джон Бейнс, херметическа философия (книга)
Mysterium Coniunctionis - Карл Густав Юнг (книга)
"Психология и Алхимия" - К.Г.Юнг (книга)
"Е.О.Н" - Юнг, К.Г. (книга)
"Човекът и неговите символи" - Юнг, Карл Густав (книга)
"Алхимията: символика и психология" - Мари-Луиз фон Франц (книга)
Donmeh West - синкретична философия (уебсайт)
йога означава дисциплина на тялото и ума