".."Невинният", разумен и изобретателен човешки дух, за съжаление,
не осъзнава собствената си демоничност (несъзнателност).
"

Следващото изложение е авторска интерпретация на старозаветния мит за "Грехопадението" или "изгонването на Адам и Ева от Райската градина". Интерпретацията се базира на Юнгианската анализа и психологическите тълкувания на символите според Карл Густав Юнг.

Първородният грях: метафора за еволюцията на човешкото самосъзнание


Библията е една от най-влиятелните религиозни книги в света днес. В своята съвкупност от текстовете на стария и новия завет, Библията обединява Християни и Юдеи в една корица, а Мюсюлмани също отдават своето признание на библейските пророци. Библейските притчи са тема на дебати и предмет на апологетиката от хиляда и петстотин години. Трябва да се отбележи, че това, което наричаме "Библия" е съвкупност от религиозни текстове, които имат различни версии на издания, различаващи се преводи, а освен това има различия и в самите текстове, които се съдържат в нея. Като цяло, "каноничната Библия" е официално съставена през 3-ти Век от новата ера, като значителна част от раннохристиянските евангелия и сходни текстове са били изключени от официалния канон. Така, че, това, което наричаме "Библията" днес е нещо силно редактирано и условно.

За целите на достигането ни до по-задълбочено разбиране, трябва да подхождаме към Библията най-вече като към "книга на човешката психика", в която е записан колективен опит и колективни душевни метафори. Този подход, естествено, е валиден за цялото човешко душевно творчество изобщо.

В миналото, Библията се възприемала като историческо свидетелство, в което била записана историята на човечеството. Днес, знаем, че библията далеч не е исторически документ и много малко от събитията, вписани в нея имат резон с действително случили се такива. Историческата й неточност е без значение за интереса ни към символиката и митологията, отразени в библейските притчи. Именно, защото в библейските притчи е отпечатана човешката психика в най-суров и първичен вид. Нещо повече, ако приемем, че в библейските текстове са компресирани хиляди години колективен опит, то чрез изследването на символите и техните колажи - от гледна точка на човешката психика - бихме могли да достигнем интригуващи прозрения.

Логиката на човешката психика не е същата като логиката на интелекта. Затова за да вникнем в символиката на религията и митологията, трябва да ги погледнем през очите на психологията и мистичното въображение, от което извират религиозните представи.

Въображението е визуален инструмент на ума, което освен всичко служи и като мост между съдържанието на несъзнаваното и съзнанието ни. Когато съзерцаваме в размисъл или в творческа медитация скритите механизми и взаимовръзки на света около нас или света вътре в нас, въображението ни произвежда картини, които можем да опишем с думи, но, не винаги. Когато не можем да ги опишем с думи, тези картини в окото на ума се превръщат в абстрактни символи и метафори, каквито хората произвеждат от най-ранни времена. Образният език на човешкото мистично въображение изобилства в религиозните текстове на всички култури.

Библейската притча в началото на Петокнижието за изгонването на Адам и Ева от Райската градина (позната още като "Първородния грях") е залегнала дълбоко в колективните представи на юдео-християнската култура и отвъд. Тази притча е силно архаична и е търпяла значителни редакции през вековете. Така, че, това, което е достигнало до нас е силно преработено подобие на "оригиналния" вариант (който се корени в Шумерската митология). Тук няма да засягаме текстуалните или хронологичните противоречия, които лъсват още от първите страници. Като оставим настрана буквалната цел на въпросната притча (а именно да служи като основен аргумент за отстраняване на жените от властта), какво означава тя психологически? Защо "отварянето на очите" се счита за нещо толкова "греховно"? Нека разгледаме колажът от символи, по отделно и заедно, и да ги анализираме.

Митологичните концепции за Рай - като място без болка и с изобилие от всичко хубаво - са общочовешко явление и се срещат в духовните представи на много култури. Тези "Райски места" обикновено се възприемат като намиращи се отвъд тленния живот, а също и като места където хората живели първоначално, но след това - поради съгрешаване - били изгонени в суровия живот на Земята. Тези концепции са интригуващи от психологическа гледна точка, тъй като по същество описват състоянието на детската психика в отношението й към "родителя" - ако детето е непослушно среща неодобрението на родителя, който може да изгони детето в суровия свят извън безопасността на дома. Тези общочовешки душевни представи за Рай, също така, стоят и в основата на представите за "изгубеното съвършенство". Представите, че някога в миналото хората са живяли прекрасно и са били по-съвършени отколкото днес.

Да проследим сега развитието на библейската притча за "Първородния грях".

В райската градина, Едем, Елоим поставя човека - след като го създава за втори път (само една страница по-назад), ала този път първо мъжът и сам. Поставя го там за да "я обработва и пази". Интересно е да се отбележи, че древноеврейското име Елоим е в множествено число и правилно се превежда "Богове". Тоест, "Боговете създадоха небето и земята...", а не "Бог създаде..".

По-късно, Елоим Саваот (Господ Бог, по бълг.синод.превод), създава на мъжът и компания, след като Адам не успява да си намери подходящ помощник сред никое от животните. Така, от реброто на Адам била създадена Ева. Не е съвсем ясно, от символично гледище, защо точно от реброто, но очевидно, авторите са държели да подчертаят, че Ева е създадена от Адам, а не - както една страница преди това - създадена заедно с него т.е. като равни. Патриархална редакция, с каквито Библията изобилства.

Битие 2:24 съдържа езотерична метафора, свързана с еврейския мистицизъм от древността (все пак е Петокнижието). Непосредствено следващия стих 2:25 изрично споменава, че и двамата са били голи и "не се срамуваха". Което недвусмислено намеква за отсъствието на самосъзнание у Адам и Ева. Отсъствие на самосъзнание, присъщо на невръстните деца.

Битие 3 започва с въведението на змията, която била "най-хитра от всички полски зверове". Змията е широко използван религиозен и мистичен символ сред човешките култури и един от най-древните, може би дори и най-стария запазен на скални рисунки. Причината за това е, че змията е разпространена в много геоклиматични пояси на планетата, освен това е особено същество, което е внушавало особен страх на древните хора, освен със странния си начин на придвижване, така и със смъртоносната си отрова.

Змията, като символ в средновековната алхимия, например, представяла пълнота и завършеност - това е змията като уроборос. Познатият на всички символ на фармацевтиката - чашата със змия е жезълът на Хермес, който олицетворява будното съзнание и изобщо стремежа към познание. Когато в пустинята отровните змии нападат лагера на юдеите, Мойсей закача метална змия на жезъла си, която лекува ухапаните. За психологическата символика на змията, Карл Юнг казва "Змията е хтонично ("земно" от Гръцки) същество и символизира несъзнаваното."

В Едем имало всякакви плодородни и красиви дървета, но от едно Адам и Ева получават изрична забрана да не ядат - това било дървото за познаване на доброто и злото. "Добро и зло" са човешки концепции и човешки възприятия, които са свързани с човешкото самосъзнание.
Самосъзнанието е твореца на човешките етични и морални дефиниции, които стоят в основата и на религиозните концепции за "доброто и злото". Човешкото самосъзнание може да се разглежда като субект в обекта на човешката психика. Отделянето на субекта от първичното единство на обекта е психологически процес, чрез който се "ражда" самосъзнанието. Самосъзнанието се пробужда в несъзнателното.

Продължавайки нататък с разиграващата се драма, картината започва да се оформя. Неслучайно змията предлага плода от дървото на жената. Образът на жената психологически символизира древното начало на космоса, като утроба, в която се развива живота. Като инкубатор на нови начала и творчески процеси. Образът на жената като Анима - като символ на пробуждащото се съзнание.

Нека сега разтълкуваме сцената около дървото за познаване на доброто и злото въз основа на тези съдържащи се в нея символи.

Дървото за познаване на доброто и злото символизира потенциала на човешкия ум за раждане на самосъзнанието. Дървото символизира вътрешния път на познанието, чрез което самосъзнанието се пробужда. Змията е несъзнателната, първична цялост на човешкия ум, преди обособяването на самосъзнанието. Плодът изразява символичното разгръщане на този психологически процес на осъзнаване, а Ева е самото съзнание в потенциал, което вече е узряло да се пробуди за себе си.

Разгледано по този начин, притчата символично описва психологическия процес на зараждането на самосъзнание в първичното несъзнавано на човешката психика. Потенциалът на душата (психиката, Ева), който бива подтикнат от самото несъзнавано (змията) да изплува и да се пробуди, което става чрез изяждането на плода за познаване на доброто и злото (метафорична абстракция на самия процес на пробуждане, който се случва в течение на колективния опит).

Битие 3:7 "Тогава се отвориха очите им и те познаха, че бяха голи." Хората за пръв път възприемат себе си като субект, като Аз (съм гол). Отделянето на обекта от субекта се е осъществило, самосъзнанието е покълнало в човешкия ум като "венец на творението". Както в първичния мрак на космоса се е родила слънчевата светлина, така и светлината на съзнанието се е родила в мрака на несъзнателността. Х .

Междудругото, този механизъм на несъзнаваното да изтласква към осъзнаване затлачени съдържания е познат на психологията днес и стои в основата на състояния като неврозите и тревожността.

Библейският разказ за "Първородния грях и изгонването от Рая" може да се тълкува психологически и като метафора на процеса на пробуждане на човешкото самосъзнание. Като метафорична абстракция на еволюцията на човешката психика, в която - от състояние на невръстна неосъзнатост - се пробужда самосъзнанието. Човешкото самосъзнание, което за пръв път осъзнава, че "Аз съм (гол)". Символичното "раждане" на самосъзнанието. Самосъзнанието - това удивително явление на еволюцията на ума изобщо. Разбира се, това "пробуждане" далеч не е било "спонтанно", а в резултат на постепенно разгръщащ се еволюционен процес. Един фундаментален душевен процес, разиграл се в ума на древния човек.

Интересно е все пак, защо този процес е наречен с гръмкото и осъдително название Грехопадение? Що за противоречие? Ако приемем, че човешкото самосъзнание е източника на способността ни да отсъждаме между доброто и злото (в собственото си поведение), то не е ли нелогично "пробуждането на самосъзнанието" да бъде осъдено като "огромен грях"?

Процесът на осъзнаването всъщност изисква воля и усилие. Воля да излезем извън рамките на его-съзнанието си, да признаем недостатъците и несъвършенствата си, воля да надделеем над себе си в процеса на вътрешната трансформация. Всъщност, осъзнаването може да бъде мъчителен процес, който да доведе предишния Аз до пълен крах - което винаги е болезнено, психологически. За някои хора процеса на осъзнаването може да премине през големи вътрешни сътресения и дълбоки неврози. Така, че, би било разбираемо - погледнато по този начин - жигосването на този фундаментален процес за еволюцията на човешкия ум като "греховен" т.е. "изгонване от Рая на сладкото невежество". Както когато децата порастват и започват да се грижат сами за себе си - притчата за "изгонването от Рая" наподобява този психологически преход.

А може би мотивите за създаването на притчата от самото начало са били съвсем банални, целящи да посеят у хората чувство на вина, че са били непослушни и са огорчили своя родител (Бог), затова в живота трябва да са смирени и да се подчиняват на религията. Така, че, да "изпросят прошка" за някакъв измислен "грях", в който всъщност няма нищо греховно.

Старозаветната притча за изгонването на Ева и Адам от Рая през хилядолетията е претърпяла множество митологични трансформации, изваждания и влагания в различни контексти, така, че в нея има много наслоени смисли и възможности за интерпретации. Тя може да се разглежда като метафора на житейския преход от наивната и безгрижна психика на детето към отговорната и самостоятелна психика на зрелия индивид. Също така целия разказ може да се интерпретира като алегория на началото на културата като социално явление.

Освен това, притчата е допълвана и модифицирана за целите на установяване на универсален патриархат т.е. притчата е била използвана за "узаконяване" на подчинената роля на жените (Битие 2:23, 3:16 и т.н.).
Удивително е как през всички тези векове жените (да кажем в Европа) са били принуждавани да служат на сексистки религии и да се уповават на мизогинни богове, в търсене на прошка за измислени "грехове".

Някаква генетично вродена слабохарактерност ли е това или просто пример за безграничното човешко невежество? Всъщност, ранното Християнство не е било като Християнството от по-късните векове (ВЖ. апокрифни евангелия/библиотеката Наг Хамади). През първи и втори век от новата ера е имало жени на църковни постове и изобщо жените имали активна роля в раннохристиянските движения.

Връщайки се отново към настоящата тема, идеите на Dr. Juris Zarins относно тълкуването на мита за "изгонването от Райската градина" са друга интригуваща интерпретация, която прави връзки между историческите културни трансформации в региона на Месопотамия, довели до сформирането на старозаветната митология:
The Hunt for the Garden of Eden (видео в ютюб, док.филм по History)

Библията е изпъстрена със символизъм и метафори, тълкуването на които е интригуващо, стига тълкувателят да притежава правилните ключове - които се съдържат в човешката душа т.е. психика.

Целта на осъзнаването е постигане на душевна яснота, на по-дълбоко разбиране, личностно озарение и психическа интеграция. Постигане на душевно единство, но не в първичния мрак не неосъзнатостта, а на едно по-високо ниво в еволюцията на човешкото самосъзнание.

"Най-грозният му (на човека) грях е несъзнателността,
на която робуват с най-голямо страхопочитание дори ония,
които би трябвало да служат за учители и образци на обикновения човек."
Carl G. Jung


Creative Commons License


орфическото яйце на вътрешното прераждане