На обожествяване подлежал всеки аспект на битието, природата и нейните процеси. Усещането за мистичното и нуминозното, които са интегрална част от вътрешния живот на хората, залегнали в основата на цели митологични вселени и ритуални хореографии, които носели на хората онова усещане за закрила и свързаност с неосезаемото и небесата някъде там отвъд, където населявали боговете.

Думата "религия" от латински "Religio, religare" означава "Общуване, връзка, свързвам се (нефизически)". Същото значение има и арабската дума за религия "Din". Общуване с неосезаемото, което, в действителност, се намирало вътре в душата на човека.

Египетската цивилизация основава своята религия върху стремежа на душата към безсмъртие. Житейският път бил възприеман като подготовка на душата за своя вечен живот след смъртта, зависещ от степента на пречистване, която човека успеел да постигне в живота си. Наблягало се на моралността, на вътрешната чистота на сърцето, което било измервано след смъртта от бог Анубис. Ако човека е правил лошо през живота си, сърцето му ще тежи повече от перцето на другия край на скалата и няма да бъде дарен с вечен живот.
В тези митологични представи на древните египтяни виждаме началото на моралното самосъзнание, което заема централно място в земния път на хората. Както и идеите за осъждане на грешниците след смъртта. Прототип на последващите представи за ада и рая като последствия на човешката греховност, които срещаме в християнството. Интересно е, че юдеизма не споделя идеите за ад и рай на християнството, а в исляма същите са значително трансформирани, като се говори, че в рая за мъжа ще има много девици, но не се казва същото по отношение на рая за жената т.е. описва се само рай за мъжете.

Претеглянето на сърцето, Ба, митология Древен Египет, Анубис

В египетския пантеон виждаме прехода от шаманизма и божествата-животни, към жречеството и сливането на човека с божествата под формата на зооморфни образи. Така, специфичните представители на животинския свят в региона на египетската цивилизация са представени в симбиоза с човека и божествата се изобразяват като полухора-полуживотни.

Монотеизмът, като еволюционен етап от развитието на религиозната мисъл, се заражда в месопотамия около 2000 години преди новата ера. Религията на древните Перси е основана на монотеистичната двуполюсна система (бог и сатана, съответно съзидаващ и разрушаващ), с едно върховно положително божество и друго противостоящо му отрицателно. Най-известната ранна строго монотеистична религиозна система е тази на египетския фараон Ехнатон (около 1300 г. пр. не. е.), който заменил политеистичния божествен пантеон на жреците с Атон, слънчевия диск. Атон било провъзгласено за единствено, върховно божество, а Ехнатон провъзгласил себе си за единствена връзка с това върховно божество. Така, ефективно, превърнал себе си в обект на почитание и молитви, които символично предавал към Атон. Това, разбира се, не се харесало на жреческата каста и не след дълго Атон бил отхвърлен, заедно с Ехнатон.
Интересно е да се отбележи сходството между функцията на Ехнатон, като висш представител на върховното божество, с функцията на римокатолическия Папа, доста по-късно в историята.

Не е ясно точно по времето на кой фараон се развиват събитията около старозаветните притчи за "изхода" на евреите от Египет, тъй като библията далеч не е нито точен, нито хронологично последователен исторически източник. Всъщност, епохалните истории и притчи от стария завет са колажи, съставени от колективния опит предаден орално през много поколения.
Например, легендата за десетте чуми връхлетяли Египет, се смята, че са синтезиран колективен опит на поколения наред, които са се сблъсквали с всяко едно от тези бедствия в различни периоди, а споменът за тях се е предавал чрез оралната традиция като са били украсявани и допълвани през времето, както често се случва и до днес с устните предания. Освен това, съвременния консенсус между изследователите на библията е, че най-вероятно Мойсей, като историческа личност, не е съществувал. Мойсей, всъщност, е име на колективен автор, под което са писали поне пет различни автора в периода на няколко века.

Дори сред академичната общност има неизвестни и много неясноти, що се отнася до датирането и историческото валидиране на библейските разкази. Възможно е зараждащия се юдеизъм да е бил повлиян от монотеистичните идеи на религията на Ехнатон. Също така, древноеврейската религия е била значително повлияна от месопотамските религии. Освен това, в юдеизма изобилстват митологични заемки от старите средиземноморски религии и митологии, както и в християнството, което ги е наследило.

Петокнижието е основното религиозно писание на юдеизма, което по-късно, заляга и в догмата на християнството. В петокнижието се съдържа и историята за самия Мойсей, който донася на своя народ десетте божии заповеди от огнената планина. Тази притча описва метафорично процеса на културната еволюция, чрез дефинирането на базисните човешки морални критерии

Мойсей и десетте божии заповеди

Историческото удостоверяване на грандиозните старозаветни библейски събития, описани в петокнижието, са трудно доказуеми, поради особената липса на всякакви доказателства, нито преки в надписи, папируси или някакви други записки, освен самото петокнижие, нито косвени - предмети, археологически следи и т.н.
Да не говорим, че самото петокнижие е претърпяло множество редакции, последната от която била в началото на средновековието. Навярно, са били дооправяни и нагласявани някои от най-драстичните несъответствия, кой знае, мъглата на историята най-вероятно никога няма да се разсее. Така или иначе, тези подробности не са от особено значение за плама на вярата, която е особено устойчива и си затваря очите пред всичко, дори пред най-грозните деяния в името на религията.

Рационалното е без значение за плама на религиозната вяра, тъй като, както разгледахме, вярата е психологическа необходимост, от която човешката психика се нуждае. Религията може да се дефинира като помощни колела на прохождащите култури.

И така, проследявайки културно-историческото развитие на религиозната мисъл, митологията и символизма, виждаме открояващите се етапи в развитието на тези теогонични представи.

Във всички ранни духовни възгледи и политеистични религии присъстват култа към природните елементи и зооморфните образи на божествата. Това виждаме в шаманизма, в ритуалните обреди и култове на племенните общности, както и в пантеоните на древните каменни цивилизации в Месопотамия, Египет и Индия.

През времето, с развитието на религиозната космогония, наблюдаваме изместване от женския елемент към мъжкия, а наред с това изместване на природата и нейните атрибути в страни и центриране на човека като висше творение на боговете.

Нещо повече, самите божества постепенно приемали човешки образи. Което отразявало съзряването на човешкото его в колективното самосъзнание на античните култури.

Преминал през зоотрансформацията си, бога-животно бил бавно изоставян и на негово място се появили хората-полубогове.

Човечеството все повече набирало скорост в своето множество и творчество в настъпилата епоха на великите империи. Човешките общества усложнявали все повече социалните си структури и екзистенциални възгледи. Битът на хората все повече се вплитал в техните религии, а боговете им все по-ярко ги уподобявали. Боговете-животни изчезнали съвсем, а на тяхно място се появили хората-полубогове.

Природата вече не се смятала за жива и свещена, а природните елементи се превърнали в атрибути на човекоподобните божества.

Боговете придобивали все по-сложни характери и заплетени роднински взаимоотношения. Отражения на същите в обществата, които са ги създали.
Боговете на древна Гърция били ревниви, похотливи, влюбчиви, гневни и непрестанно плетели интриги помежду си. Всъщност, били толкова заети със собствените си вражди и неразбирателства, че живеели своята божествена сапунена опера почти без да забелязват хората.
Главните връзки на народа с обременените им божества били героите - митични олицетворения на върховното мъжество. Войната се превърнала в изкуство. Сформирала се концепцията за държавата, появила се бедността, като социално явление в градовете, а ранните философи от Китай, Индия и древна Гърция поставили началото на рационалния дискурс.

Докато на изток процъфтявали идеите за саморефлексията в търсене на мъдростта и просветлението, в средиземноморието стремежът към богатства и доминация над всичко вземали превес.

Римската империя била агресивна и брутална. Асимилирали почти изцяло древногръцката митология, а по-късно възприели новопокълналото християнство, като далновиден политически ход за запазване на интегритета на държавата.

Религията, в един свой аспект, от самото си начало е използвана като инструмент за власт и управление. Особено организираната религия, обвързана с неоспориуемото право на власт на владетеля.

Шаманите били на особена почит в древните племенни общности и наставленията им рядко били оспорвани. Жреците, по-късно, също заемали високо място в социалната йерархия, често съвсем близо до това на владетеля. Римският Папа, в средновековна Европа, си съперничил по влияние, богатства и власт със самите царе.

Развитието на цивилизациите оттук насетне поело по все по-стремителния път на завоеванието, славата и богатствата, а човешката душевна мизерия растяла пропорционално с нарастването на невежите маси в обществата. Невежи маси, подчинени на строги религиозни доктрини и авторитарни владетели. Но, това се случило по-късно, от 4-5-ти век от н.е. нататък.

Преди това, по времето на разцвета на Римската империя, големите религии все още били паганизма и екстравагантния политеизъм в стил класическа античност. Всъщност, културата на римската империя, макар агресивна и доминираща, била в голяма степен толерантна и приемаща всякакви други вери и ритуали на чуждите култури от земи близки и далечни.

Периодът около раждането на Иисус бил белязан с един нов вид жреци - пророците, и то не толкова като изключително нов феномен, а като множество. Много пророчества за идването на Месия били изречени и записани, а по улиците на Рим било пълно с пророци, които вещаели апокалиптични прогнози свързани с краха на Империята.

Всъщност, идеята за месия или спасител на човечеството не се е появила в този период, а доста по-рано. За месии се пише още в персийските религии и навярно поради тази причина, тримата влъхви били описани именно като персийски жреци или магове (древношумерския корен на думата "маги" стои в основата и на латинската дума Mages т.е. магьосници).

Християнството възниква като бунтарско движение в римската империя в периода на това, което в "западния свят" наричаме началото на новата ера т.е. 1-ви век. Ранното християнство се развива в регионите на Близкия Изток и северен Египет. Ранното християнство обхваща периода на 1-3 век. Днес повечето хора извън академичните среди са "запознати" с историята на християнството такава, каквато била сформирана от римокатолическата църква през вековете след 4-ти век.

Ранното християнство, всъщност, се състои от множество общности или движения, които се обединяват около учението на Иисус, но всяко имащо своя интерпретация на различни аспекти от неговата философия.

По времето на сформирането на ранните християнски движения, някъде в периода около средата на 1-ви век, все още не съществували евангелия, а библията, (горе-долу) такава, каквато я познаваме днес, се появява след повече от 300 години.

Да, библейските текстове биват вписани, записани, съшити и редактирани няколко века след смъртта на Иисус. Всъщност, редакцията на библейските писания продължава през цялата по-късна история, както и разклоняването на християнството в различни движения, всички имащи свои специфични интерпретации на учението. Това са разните клонове или църкви, които познаваме днес - лутеранска, протестантска, англиканска, евангелистка и т.н. като най-големите църкви са католическата и ортодоксалната.

В периода на ранното християнство, двете най-големи християнски движения били гностическото и юдео-християнското. Първите големи църкви се появяват в Александрия и Антиох.

В гностическото християнство се застъпват идеите за спасение чрез извисяване на съзнанието, подобно на източните философски учения. Вглеждането в себе си и себепознанието биват извeдени като висша цел на живота. Ревността и отмъщението, присъщи на старозаветния бог, били заменени със смирението и прошката.

ако всички живеем с мотото око за око целия свят ще ослепее. Махатма Ганди.
В ранното християнство идеите за духовното извисяване, самопознанието и равенството между хората били централни. Строгостта на старозаветните писания и авторитарните наставления към сляпо подчинение отсъствали.


В ранното гностическо християнство идеите за спасение по пътя на самопознанието и просветлението били централни, за разлика от по-късния римокатолически канон, в който залегнала идеята, че спасение можело да бъде постигнато единствено чрез подчинение и сляпа вяра (във вселенския авторитет на църквата).

Иисус проповядвал равенство между хората и взаимно уважение; търпимост и стремеж към разбирателство. Отричал насилието и агресията, като белези на примитивния човек, и насърчавал хората да се вгледат в сърцата си и да общуват с Бога чрез душите си.

Всъщност, истината е, че не е сигурно кой точно е бил Иисус, кога точно е живял и дали изобщо някое от събитията, описвани като част от историята на живота му, действително са се случили. Със сигурност е имало някой влиятелен философ и духовен учител, живял в началото на 1-ви век на територията на Израел и Палестина, чието учение е поставило началото на християнските движения. Всичко останало, което знаем по канон и традиция, свързано с живота на Иисус е по-скоро в сферата на митологията.

Например, за Иисус или за неговите апостоли, липсват всякакви исторически записи и споменавания от страна на римските историци живели по онова време т.е. римските историци съвременници на Иисус, апостолите и всички събития описани в новия завет. Римските историци били прилежни и не биха пропуснали да отбележат всяко по-значително и открояващо се събитие в границите на империята. Самият факт, че липсват всякакви подобни исторически записи (извън евангелията), както за Иисус, така и за апостолите, дори и за най-известните сред тях, говори, че през първите стотина години, раннохристиянските движения са били малки и безизвестни за римските управници (и историци).

Първите свещени християнски текстове (т.е. евангелия) се появяват в края на 1-ви век, а първите църкви - около сто години по-късно.

В началото, християнството било иновативно и дори радикално философско движение, което отхвърляло старите канони и учения.

В ранното християнство идеята за равенство между мъжете и жените била широко застъпвана и поради тази причина движението привличало много жени. Ранните християнски църкви били под патронажа на множество богати и влиятелни жени от римската империя, които спонсорирали тяхната дейност. Освен това, жените на висши църковни постове не били рядкост през 2-3 век от н.е.

Нали не сте си мислели, че жените били привлечени от религия, която ги заклеймява като зло и нещо най-низшестоящо? Замислете се. Ранното християнство не е било християнството, което познаваме днес.

Днес, имаме няколко варианта на канонични библий (с неголеми редакционни различия между тях) и си мислим, че Библията, такава, каквато я познаваме днес, е била "възпусната свише" в готов вариант някъде по времето на възкресението на Иисус. Погрешно.

Всъщност, в ранното християнство дори все още несъществувала идеята, че Иисус бил възкръснал. Тази митологема се появява в християнския канон през 2-3 век. Както и повечето от каноните на късното християнство т.е. християнството, достигнало до нас.

Истината е, че текстовете на светите писания не само са писани от хора, а са преписвани безброй пъти, като в процеса на преписването са били допълвани, променяни и пренаписвани.

Евангелията, които имаме днес, са в резултат на канонични редакции продължили векове наред т.е. много малка част от текстовете са останали в оригиналния си вид непроменени.

Всъщност, в края на 2-ри век, имало сериозни идеологични противоборства между новосформираните църкви. Римската църква била най-консервативната, застъпвала юдео-християнските течения, поставяла се против участието на жени в църковните дейности и поставяла старозаветните писания като авторитетни за новото християнство.

Гностичната църква отхвърляла авторитетността на старозаветните повели, застъпвала участието на жени в църковната йерархия и като цяло била значително по-прогресивна, културно и философски.

Поради ирония на съдбата, благодарение на влиянието на Елена върху сина си Константин, християнството бива официално припознато като основна религиозна институция в западащата римска империя. По-конкретно, този статут получава именно църквата в Рим. Никейският събор бива свикан в средата на 3-ти век и християнския канон бива утвърден.

Тоест, група мъже се събират и авторитарно решават кои евангелия ще бъдат включени в официалния канон и кои не. Така, всички евангелия, които биват отхвърлени от официалния канон днес познаваме като "апокрифни".

В редица от, така наречените, апокрифни евангелия или раннохристиянска литература, се срещат женски героини и женски ангели, които дават напътствия и божествени откровения, нищо чудно, че в последвалия сексистки развой на събитията, всички те били забранени. Да не би да вдъхновяват жените от бъдните поколения към нещо повече от покорство и безропотно подчинение.

През последващите векове, всички останали църкви биват цензурирани и разпуснати. Неканоничните евангелия биват горени и унищожавани. Наследниците на гностиците - богомилите, бягат в Европа през българските земи, а по-късно бягат отново към централна Европа, вече познати като катари.

Църквата се превърнала в инструмент за власт и политическо влияние, а жените били заклеймени като робини на мъжете.

Така, на вярващите вече се препоръчвало вместо усъвършенстване и самопознание, невежество и подчинение, като плащането на данъците се изтъква като богоугоден акт. Богът и държавата сключили брачен съюз и така, възставането против властта се считало за възставане против самия бог, а царете били считани за богопомазани и поставени на трона от бога, подобно на фараоните в древен Египет.

Свободата на мисълта била забранена и с този акт самата есенция на чистото християнство - опорочена. Ролята на жените в ранните християнски движения била изцяло заличена, а образа на жената бил принизен и превърнат в придатък на мъжа.

Патриархалният примитивизъм се отпечатал тежко върху Иисусовото учение, като учението му било почти изцяло изменено и пригодено към новите нужди на църквата и на държавата.



Creative Commons License


предишна страница следваща страница представете си свят, в който всички хора постигат просветление от новото знание без да се чувстват застрашени от него. Нийл ДеГрас Тайсън