Концепциите за "изгубеното съвършенство" и за отминали "златни епохи" не са "историческа памет", а културни мотиватори. Тези легенди и притчи са писани за да поучат хората и да им послужат като "морални показатели". Те са своеобразни мотиватори за създаване на стремеж към усъвършенстване, така, че да "се върне изгубеното".

В пророчествата ли се съдържа "спасението на човечеството"? Какъв е пътя към бъдещия свят на "нова златна епоха"?

Разгледахме обзорно някои основни причини за сформирането на митологичните представи свързани с "изгубеното съвършенство". Установихме, че в действителност хората в миналото никога не са били по-добри, нито в морално, нито в цивилизационно, нито в културно отношение. Може да се каже, че

концепциите за минали периоди на "хармония и благоденствие" са колективна мечта, проектирана в миналото с цел да послужи като мотиватор за настоящето. В действителност, "изгубената Златна Епоха" на човечеството все още не е била.

Хората винаги са били водени от алчност, себелюбие, егоизъм, омраза, лицемерие, подлост, неискреност, цинизъм, разврат и жестокост, точно така, както тези човешки качества присъстват в културата на хората днес. В човешките цивилизации от самото начало е имало несправедливост и страдание, социални неравенства, войни и раздори. Раздори и конфликти, в основата на които стоят най-вече въпросните "човешки качества" и ниски нива на осъзнатост.

Хората (най-малко) от 2000 години насам смятат, че живеят на прага на апокалипсиса - в края на историческото време - когато нещо повратно ще се случи и ще спаси човечеството от духовния и морален упадък. Много хора вярват в това и днес. Хората чакат нещо изключително повратно в нашата история, нещо което да постави началото на бленуваната Златна Епоха. Религиите очакват завръщането на своите месии, "страшен съд", "второ пришествие", "божествена намеса", която ще избави човечеството от "греха" и ще вътвори справедливост.

Хората все искат да бъдат спасени. Спасени от какво? От "дявола и злото" биха отвърнали някои. В действителност, обаче, хората търсят спасение от самите себе си. От собствената си неосъзнатост. Обективно погледнато, от къде идва злото в света? Природата не е зла, нито животните, нито стихиите. Реалността не е човек и не споделя нашите човешки дефиниции.

"Поне две трети от страданието в света е плод на човешката глупост, безумно поведение и онези примитивни мотиватори като религиозните и политически доктрини, на които хората робуват и с които приспиват собствения си разсъдък."
Алдус Хъксли

Злото в света идва главно от примитивното човешко поведение - от неосъзнатите, безотговорни, безскрупулни и жестоки човешки действия. Това е и дълбоката ирония в този колективен вопъл за спасение - хората търсим спасение от самите себе си, от собствените си несъвършенства и от мрака в нас самите.

Не от спасител имаме нужда, а от осъзнаване. От истинска културна еволюция. Спасителят на човечеството спи във всеки един човек. В теб и в мен.

От стари времена, религиите дават упование и надежда на страдащите и подтиснатите, чрез вярата в месии и спасители. Хората се уповават на старите пророчества и чакат пасивно "света да стане по-добър". Истината е, че трябва сами да се спасим. Бъдещето не е фиксирано, то е информационен потенциал и може да бъде всичко. Всичко е възможно. Всичко зависи от нашите действия или бездействия.

Добре е най-накрая да осъзнаем обективната ситуация, че божества в огнени каляски има само в мистичното ни въображение. И ако искаме да променим света, обществата си и бъдещето си, трябва да помогнем сами на себе си. Всички заедно да се вземем в ръце и да започнем съзнателно да създаваме съдбата си, като активни творци, а не като пасивни наблюдатели. И най-същественото в този процес е да променим самите себе си. Да се развиваме и усъвършенстваме, вътрешно, личностно и душевно, така, че това вътрешно усъвършенстване - като осъзната, насочена еволюция - да рефлектира в нашия свят навън. Така, че вътрешното да стане като външното и обратното. Нашето спасение ни е в собствените ни ръце.

Религията не е "дар от Боговете". Тя е плод на човешката душа. "Изгубеното съвършенство" е бъдещ потенциал - няма го в миналото, но се съдържа в бъдещето.
Пророчествата са мотиватори, не са прогнози.
Пророчествата са за да ги сбъдваме.
Ако намерим необходимата воля и колективно усилие.
Златната Епоха не е зад гърба ни, тя предстои.

ерата на разума и осъзнатостта бъдещия свят на по-високата съзнателност
Колективният просперитет и благоденствие в едно общество зависят от действията на всеки един човек или от преобладаващите действия или бездействия на мнозинството. Защото каквито са хората - преобладаващата част от тях - такова е и обществото. Колективните ценности и културата в едно общество рефлектират преобладаващия светоглед у отделните индивиди. Затова, колкото повече хора започнат да живеят според ценностите на новото време - разума, отговорността, осъзнатостта - толкова по-прогресивно ще променяме облика на нашия свят и нашия живот.

В съвременния свят, просперитета и благоденствието са пряко зависими от политиката. Качеството на политиката зависи от качеството на хората, които я правят. Зависи не само от политиците, а и от цялото общество.

Когато обществото е изградено върху примитивни принципи - като пирамидална йерархия, централизирана власт, държавен и корпоративен тоталитаризъм - несправедливостта, експлоатацията, корупцията и ниските социални стандарти са ярко изразени в такова общество.

Не спасители, политически или религиозни, ще ни помогнат - а осъзнаване в лицето на общочовешки колективни ценности, отговорност в поведението, неегоизъм и рационалност в мисленето. Отхвърляне на старите пътища и поемане по нови смели пътища със светлината на съзнанието и силата на колективната воля. Това е пътя към спасението и към бъдещия свят!
Ерата на разума и по-високите нива на съзнанието предстои. Нека я приведем в актуалност в нашия живот по-скоро!
Нищо не е задължително. Всичко е възможно. Хората са господари на собствената си съдба. Сами имат отговорността да я насочват в пътищата на човешкия разум и осъзнатостта.


Creative Commons License


предишна страница
краят на кали юга и предстоящата златна епоха в човешката цивилизация