и хората създадоха боговете по свой образ и подобие

..И хората създадоха боговете, по свой образ и подобие.


Разгледахме синтезирано основните фактори в сформирането на религиите, като човешки културен феномен. Изхождайки от предусловието, че за да разберем религиите, трябва да ги разглеждаме първо през призмата на човешката психика.

Проследявайки развитието на религозната мисъл, виждаме как боговете (и религиите) еволюират заедно с развитието на човешките култури, на човешкия светоглед, себевъзприятие и ценности. Затова, за да опознаеш една култура, опознай боговете им.

Освен психологически когнитивни механизми, които стоят зад сформирането на ритуалното поведение, което стои в основата на религиозните системи, през историята религиите са имали и функция на културно скеле, което дава морални, етични и законови направления в социалната структура.

Въпреки, че в съвременните общества е залегнал секуларизма или отделянето на държавата (в правните и законовите й аспекти) от религиозните доктрини, религията все още има централна роля в човешкия живот. Това е така, защото несъзнателните механизми, които стоят в основата на религиозното поведение, са все още част от психиката на съвременните хора.

Или, с други думи,

религията не е нещо, в което трябва да изберем дали да вярваме или не, а е културно явление, което трябва да разберем, разбирайки самите себе си.

Или, казано иначе, да осъзнаем скритите процеси, фундаментални за генезиса на религиозната мисъл, така, че в процеса да постигнем просветление. Просветление, което да издигне будното съзнание отвъд ограниченията на религиозната мисъл.

Проследихме в големи щтрихи развитието на религиозните представи през времето и културите: от началото на шаманизма и на боговете-животни или животните-богове, през античните цивилизации, през които антропоморфизма и зооморфизма постепенно преминават към издигането на човешкия образ в ролята на божествен, или появата на хората-полубогове и боговете с човешки образи. Установихме наличието на `универсални` етапи, през които развитието на религиозната мисъл преминава, от политеизма на древността до монотеизма на новата ера. Сходствата в развитието на религиозната мисъл и нейното сформиране в човешките култури са следствие на сходното устройство на човешкия ум и съответно на нашите възприятия. Не просто сетивните ни възприятия, но вътрешно-интуитивните, начина, по който интерпретираме нещата.

Така например, върховния бог в монотеистичните религии има ярко изразена роля на родител и като родител притежава съответните функции на възпитател, порицател и същевременно обичащ, прощаващ. С едната ръка прощава, а с другата наказва. Толкова силно сме персонифицирали представата си за бог, че сме превърнали самото битие в стилизиран човек (върховен израз на антропоморфизъм т.е. хората проектират себе си върху самия космос). Това възприятие на бога като своеобразен космически родител е продиктувано от фундаменталната рамка на човешката психика, от дълбоко залегналия архетип на родителя в човешкото несъзнавано; нуждата от родителското покровителство и защита, която детската психика изпитва. Неосъзнатият мотив за небесния родител е израз на една фундаментална незрялост на човешката психика. А психологическата зрялост не се постига просто с годините, а чрез осъзнаване в процеса на вътрешното развитие.

Развитието на религиозната мисъл, освен всичко, трябва да се разглежда и като отражение на развитието на самата човешка душевност и самосъзнание. Религиите, в своята същност, ярко рефлектират културата на обществата, които са ги създали. Боговете - като събирателно олицетворяващи възгледите и разбиранията на обществата, на които служат.

Съответно, с развитието на човешките култури, религиите претърпяват своите трансформации, редакции и адаптации. Може да се каже, че каквито им са боговете, такива са и хората.

т.е. развитието на религиозната мисъл, в един абстрактен аспект, олицетворява структурата на човешката психика и на човешките култури.

В религиозните представи за структурата на творението на месопотамските, индуските и египетските, както и други древни култури, присъства идеята за монада или за върховно божество. Върховен творчески принцип (единица), който предхожда множествеността и от който всъщност произлизат всички двойки елементи.

Поради тази еманираща структура на възприятие за божественото проявление, в древните религиозни системи - както политеистични, така и монотеистични - божествата често се срещат в троици или върховния бог-монада еманира в два бога, които олицетворяват или противоположности (съзидаващи и разрушаващи) или различни допълващи се аспекти (напр. небе и земя). Всъщност, тези структурни представи са съвсем очаквани, предвид, че хората наблюдават това в природата около тях - както при животните, така и при растенията, всички те се размножават и умножават през времето. Логична е идеята, че когато мисловно върнем времето назад до първичното начало, ще достигнем до единица и дори до нулата. Съвсем вероятно е подобни прости мисловни механизми да стоят в основата на тези фундаментални религиозни представи.

В индуизма такава троица се сформира от върховните богове Вишну, Шива и Брахма. В древноегипетската космогония такива са Атум, Шу и Тефнут. Обикновено, тези троици изобразяват метафори на семейна структура, която се увеличава с еманиращи една от друга роднински връзки. тъй като тези представи символизират абстрактно семейство, в тях присъства и женския елемент. Обикновено под формата на женско божество, която е в небесен брачен съюз с мъжкото божество. В древната религия на Ханааните (от която култура се смята, че произлизат евреите), главния бог Йехова е почитан заедно с неговата женска половина Ашер.

По-късно, обаче, в юдеизма Ашер е заличена и Йехова бива въздигнат като едноличен върховен бог без женска половина. Светата троица, в християнската теогония, също продължава патриархалната традиция, така, че бога-творец, заедно със своя син и (андрогинния) свети дух сформират триъгълника, от който женския елемент е изключен.

По този начин триъгълника е незавършен квадрат, който символизира единството на противоположностите, четворичността. За да достигне до тези прозрения, истинския търсач трябва да излее своята чаша от заучено знание, за да може да я напълни отново с течността на философския камък.

Оставяйки символизма на страна, изключването на женския елемент от религиозната доктрина отразява социална трансформация, където патриархалния елемент установява абсолютно господство. Тази културна трансформация от сравнителна егалитарност между половете на древните общества до острото разделение между половете при античните общества се наблюдава в патриархализирането на самите религии. Докато в хиндуизма това разделение не е толкова остро изразено, което се олицетворява от изобилието на женски божества, при трите "авраамови религии" се наблюдава едно прогресивно изтласкване и дори демонизиране на женския елемент.

Така, патриархализирането на монотеистичните религии отразява същите процеси в културата на обществата. Култура, която се превръща във все по-патриархално доминантна и в която абсолютната власт се предава изцяло в ръцете на мъжете. Това изтласкване на женския елемент от теогонията на "авраамовите религии" отразява случващите се културни процеси в самите общества.

Трите най-разпространени религии днес са, така наречените, "Авраамови религии" - Юдеизъм, Християнство и Ислям. Сред най-разпространените религии спада и Будизмът.

Будизмът, всъщност, не е религия, в традиционния смисъл, а е философска традиция, съставена от текстове на учители, които предават своя опит в пътя на самодисциплината и самопознанието, които имат за цел личностно усъвършенстване и просветление.

помири се с миналото, живей в настощето, имай вяра в бъдещето, трикратния път към щастието

Докато в Будизма темите за личностното усъвършенстване и активното търсене на истината са централни, в трите Авраамови религии акцентът е върху безусловното подчинение и сляпата вяра.

Християнството и Исляма в голяма степен наследяват старозаветните традиции на Юдеизма. Поради тази причина, в познатата ни днес Библия се съдържат свещените за юдеизма религиозни текстове, а в Корана са поместени не един и два преразказа на старозаветни притчи.

Както разгледахме, от своя страна, юдеизма е привзел в своята митология в голяма степен митологията на месопотамските религии, като приведохме за пример разказа за потопа, който е директно привнесен от древношумерския Епос на Гилгамеш.

С други думи, разбрахме, че - освен продукт на когнитивни процеси в човешката психика - митологията (и религиите) пътуват с хората по търговските маршрути и с човешките преселения, през времето и през земите.

Както в юдеизма, така и в християнството и в по-малка степен исляма, може да се забележи философско влияние както от древна Гърция, така и от Изтока, предимно от ранния будизъм (6-1 век пр.н.е.), но също така и от китайските философски традиции.

Така, например, известни афоризми, които в християнския свят приписваме на Иисус, всъщност са от по-ранни философски и езотерични традиции. Например, "Аз съм алфа и омега, началото и края..." тази реплика се изказва от Вишну в древните индуски писания. А "Не прави на никой това, което не искаш да направят на теб." е наставление на Конфуций (Конг Дзъ), записано във вековете още преди новата ера.

В началото, ранното християнство било иновативно и дори радикално философско движение, което отхвърляло старите канони и учения. Проповядвало равенство между мъжете и жените, а ранните църкви не рядко били оглавявани или меценатствани от жени.

Поради така развилите се културно-психологически колективни процеси, които изместват акцента върху патриархалната доминанта, ранното християнство постепенно бива преработено, редактирано и канонизирано в една откровено сексистка религия (наред с юдеизма и исляма).

През средновековието в Европа, патриархаланта доминанта и върховния сексизъм са в зенита си в християнския свят. Поколения наред апологети, граматици и преписвачи на евангелията ги редактирали и променяли през вековете, вмъквали свои идеиологически интерпретации и премахвали части, които не пасвали на собствените им убеждения.

Така, текстовете в светите писания, които имаме днес, са запазили в една много малка част своя оригинален вид. Може да се каже, че са композитни произведения на колективен автор в периода на повече от дузина века.

С други думи, светите писания са писани от хора, от много хора, през много векове. Премахването на женския елемент от религията рефлектира задълбочаващото се полово неравенство и разслоение в самите общества. Боговете придобили все по-негативна позиция спрямо жените, така, че публичната роля на жените в обществата била почти изцяло подтисната и забранена.

Този дълбоковкоренен не само в културата, а и в религията, сексизъм довел до несправедливото ограничаване на личностната свобода на жените векове наред.

Дори до днес, в християнството, например, църковните постове и висши позиции в църковната йерархия са строго резервирани само за мъже. Докато в някои части на ислямския свят, пък, жените все още се считат за собственост на мъжа.

При това положение на нещата, абсолютно умопомрачителна ирония е, коя да е уважаваща себе си жена с осъзната индивидуалност да бъде (откровено) предана християнка (или, напр., мюсюлманка), набожна и вярна на бога (и на мъжа си).

Всъщност, от един момент нататък религии като юдеизма, християнството и исляма се превръщат в опресивни системи, които налагат идеологичен и патриархален контрол над жените т.е. те не са свободноизбираеми, а задължителни.

Религия, когато е толкова абсурдно несправедлива към едни групи хора, не е друго, освен легитимизирана система за упражняване на издевателство и абсолютен контрол.

Трудно е да бъде побрано в ума как изобщо може да има жени, които са "верни" на подобни несправедливи към тях религии. Естествено, не рядко, при монотеистичните религии присъства елемента на упражняване на тоталитарен контрол без право на оспорване.

Да, всеки разумен човек би помислил, че никоя уважаваща себе си жена не би се числила към сексистка религия, но, историята е свидетел точно на това. Което, всъщност, не е друго, освен индикатор за наложен светоглед.

Библията, а в този ред на мисли и Корана, са изпъстрени с патриархален сексизъм и проявления на банални механизми на човешката психика, конкретно на мъжката психика, изразени в тесногръди възприятия и примитивен светоглед.

Естествено, не е учудващо, че боговете на хората страдат силно от човешки недостатъци и предразсъдъци.

Религията представя бог като човекоподобна същност с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават.

Хората проектирали себе си върху света навън, облекли мислите си с робата на самия космос и подпечатали словото си с печата на вселената. Еднолично, неосъзнаващо, неоспоримо.

Хората проектирали мрака в себе си навън и така се освободили от отговорност, разчитайки на прошката на космическия си родител. Така, липсва стремежа към самодисциплина и осъзнаване, поради излишността от подобни усилия, щом греховете могат да се опрощават.

Космосът няма човешки инстинкти, нито човешки чувства. Вселената не се гневи, нито мрази, нито обича, нито ревнува, нито отмъщава; не прави разлика между мъже и жени, роби и господари. Тя е отвъд всички тези човешки емоции и представи.

Действителността може да ги рефлектира, да резонира с тях, но не ги преживява, така, както ги преживява човека.

Хората са психологически незрели, като деца, затова и базисния модел на религиозната мисъл има родителска функция. Един особено ревнив, несправедлив, гневен и контролиращ родител.

Бог няма религия, само хората имат. Вселената не е религиозна. Религиите са човешко творение. Човешкото съзнание трябва да еволюира

В крайна сметка, всички пътища на анализа водят до просветлението, че извора на всички религии е човешкия ум и конкретно човешката психика, която интерпретира когнитивните ни възприятия.

Религията днес е като ябълката на раздора за човечеството, сякаш повече от всякога. Хората днес използват религията за да се делят много повече отколкото я използват за да се обединяват.

Всъщност, истината е, че старите религии са културен атавизъм т.е. цивилизационно наследство от ерата преди глобалния свят. Днес, религиозният аргумент излиза извън контекста на съвременното ни разбиране.

Днес, благодарение на интернет и глобалната комуникация, хората сме по-интелигентни, по-осъзнати, по-свързани от когато и да било в човешката история.

Затова, не прилича вече на будните хора на новото време да бъдат религиозни.

За да прогресираме истински, бъдещето на съвременната глобална култура трябва да премине отвъд религиозното т.е. да бъде осъществен културен преход от едно по-примитивно състояние, към едно по-осъзнато; културна еволюция, която рефлектира еволюцията на човешките съзнания (и интелект).

Не е ли ирония, че хората все още се съмняваме в собствения си гений, като приписваме големите подвизи на цивилизациите, като "спомогнати" от "по-висши разуми"? Нима толкова не можем да приемем, че - да, хората са направили всичко това..?

Човешкият интелект, въображение и душевност са изворите на всичкото творчество в историята на човешката еволюция, както и изворите на всички човешки религии.

Така, може уверено да се каже, че всички религии са колективен продукт на човешката душевност.

С други думи, религията е един комплексен душевен конструкт, а човешката психика е нейн творец. Религията, освен това, има пластове: от банални до фундаментални, от политически мотивирани до езотерично инспирирани.

Затова, човешкото душевно творчество т.е. религията не е нещо, в което да избираме дали да вярваме или не, а е културно явление, което трябва да разберем като за целта трябва да вникнем в собствения си ум и да разберем самите себе си за да постигнем просветление. С други думи, същинска еволюция. Еволюция на ума и на съзнанието.

Истината е, че хората са създали боговете по свой образ и подобие, а не обратното.

Религиозният, примитивен бог, който изисква ритуали и безпрекословно подчинение, ревнив и несправедлив към едни хора за сметка на други, повече прилича на примитивна човешка авторитарност отколкото на поведение на съвършен космически разум, не е ли така?

Ако трябва да се изразим архаично, БОГ няма религия, само хората имат. Вселената не е религиозна. Религиите са човешко дело и религиозните богове са човешко творение.

Ако приемем, в духа на човешките ни разбирания, че върховния БОГ е създател на всичко, то този бог е всичко - състои се от всеки кварк, всеки атом, всяка молекула, всички галактики, звезди, планети, всички живи същества, всеки един човек.

Всъщност, в един абстрактен смисъл, може да се каже, че космоса диша през нашите дробове, а вселената опознава себе си през нашите умове.

Ние сме част от великото творение, от самата реалност, от космическия разум. Този космически разум няма религия, не предписва "свещени писания", не изисква ритуали, нито ревностна вярност. Изисква само човешкото съзнание да еволюира. Еволюция на човешкото съзнание - това е в центъра на всичко.




Creative Commons License



"Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание."
Стивън Хокинг

"All works of religious genius are produced by human hands."
Bart Ehrman
"в началото бог създаде небето и земята"
Мойсей

предишна страница
ресурси:
Lost Christianities - Ehrman, Bart D. (книга)
Misquoting Jesus - Bart D. Ehrman (книга)
Cosmos: A Spacetime Odyssey (док. мини сериал с Нийл деГрас Тайсън)
TTC - Meaning of Life - Perspectives (видео лекции от поредиците на TTC / TLC)
God Checker (образователен уебсайт)
Encyclopedia Mythica (образователен уебсайт)
Old Тestament research
вселената диша с твоите дробове и бога гледа през твоите очи