"В очите на вечността планините са така преходни,
както облаците в очите на човека"

Да се впуснем тук с инструментите на въображението и числата в една сравнителна

пространствена визуализация като медитация за просветление

и за придобиване на по-задълбочено себеосъзнаване

Колко голям е космоса? Какви са космическите мащаби, сравнени с човешките? Съществува ли времепространството? Ако действителността е информационна, какво става след като умрем?

Човешкото въображение е могъщ инструмент, с който можем да достигнем - сякаш - до всяко кътче на вселената и отвъд. Въображението може да ни носи вдъхновение, просветление, проникновение и да ни отвежда до нови хоризонти. Техниките за визуализация са разнообразни - според целта на упражнението - и са удивително ефективни. Визуализацията може да ни помогне да се отпуснем, да вникнем в някой въпрос, да тренираме пространствената си мисъл или дори да упражняваме енергийно влияние върху самата реалност.

Всичко се движи. Всичко се развива - от състояние на екзистенциално начало до екзистенциален край. Реалността е преходна. Всичко винаги се променя. Нищо не е статично. Всичко е в състояние на неспирно развитие - от едно състояние в друго и от една форма в друга. Всичко е динамично - в непрестанен процес на трансформация. Всеки край поставя ново начало и всяко начало е край на нещо преди това.

Всички атоми, които ни изграждат и цялата енергия в нашата вселена са в непрестанен обмен, в неспирна трансформация от едно състояние в друго. Ние, целия живот на Земята и самата планета (заедно с цялата Хелиосфера) сме направени от атоми, които са съществували в космоса милиарди години преди раждането на Слънцето (заедно с всички планети). В твоето тяло може да има атоми, които съществуват още от самото начало на Вселената, преди около 14 милиарда години.

Вселената има начало и край, както времево, така и пространствено. Всъщност, може да се каже, че живеем в млада вселена, предвид, че - по астрономични и математически изчисления - вселената ще съществува още стотици милиарди години.
Така, след 50 милиарда години - дълго след като цялата Слънчева система отдавна отново се е превърнала в космически прах - някои от атомите в твоето тяло могат да станат част от нов живот на нова планета.

Преходността на битието е отпечатана толкова дълбоко във всичко, така че се проявява дори в неща като мислите ни, чувствата ни, модните тенденции. Всичко е преходно. Утре винаги ще е по-различно от днес, дори ако само защото е нов ден. Всеки ден е уникален и никога повече не се повтаря. Затова да оценим преходността и настоящето. Да оценим живота, красотата, хората около нас. Да потърсим пътя към щастието не само навън, но и вътре в себе си.

Дължината на човешкия живот е удивително незначителна на фона на геологичния живот на планетата и, още повече, на фона на живота на Вселената. Да кажем, едни 100 години на фона на 14.000.000.000 години, които са изминали преди да се родим и още 100.000.000.000, които ще изминат след като умрем.

Дейността на еволюцията - като творческия процес на живота - и геологическите трансформации на Земята за хората са незабележими. Поради разликата във времевите скали. Човешкият живот е толкова кратък, дори, че света ни изглежда някак статичен - пейзажите, съзвездията в небето и планините на хоризонта - сякаш винаги са били там и по този начин. Когато в действителност нищо не е такова, каквото изглежда и всичко се движи с бясна скорост. Всичко е динамично. Всичко се променя - планините, континентите, времето, слънцето, галактиката и цялата вселена.

сливащи се галактики снимка телескопа хъбъл

Горната снимка: сливащи се галактики - ширина на снимката: 200.000 светлинни години. снимка: Хъбъл (космически телескоп).

Целият епос на творението е един разгръщащ се процес, който е започнал в онзи момент на първичното начало. Дължината на живота на Вселената може да изглежда респектираща, изразена в числа, но големината на пространствата в нея могат да бъдат истински умопомрачителни. Вселената е място на невъобразими разстояния, ултра масивни размери и скорости на ръба на въображението.

Космоса ни изглежда едно трудно описуемо огромно пространство, изпълнено предимно с космическа чернота. Слънцето, в нашите очи, е огромен космически гигант, пред който всички планети в слънчевата система са като джуджета. Дори Земята и нейните форми ни изглеждат огромни и мащабни. Това е защото хората имаме едни изключително скромни физически размери на фона на огромната вселена.

Човек не може да придобие реално усещане за скромните си размери в пространството докато се намира в градската среда, но от планинските била - голямата картина се разкрива пред нас. Високопланинските пейзажи разкриват Земята в една различна светлина - могъща и респектираща, като топографска карта в реални мащаби. А ние - като едно дръвче незабележимо в планинските мащаби.
Да полетим с крилете на въображението си там, докъдето физически не можем да достигнем.

Да започнем с една средна човешка крачка, която обхваща 1 метър разстояние. Представи си един метър. Метърът е човешка мерна единица, която ползваме като инструмент в пространствената ни ориентация.

1 километър е разстояние, което се състои от 1000 средни човешки крачки. Един километър, за повечето хора, не е никакъв проблем разстояние, по алея в парка например. Обиколката на Земята е приблизително 40 хиляди километра. Това разстояние може да бъде изминато от самолет, движещ се със скорост от 800 км/ч, за около 50 часа. Ако сравним обиколката на Земята с човешката крачка, това ще са 40 милиона метра. Което всъщност не е толкова много, колкото звучи, защото ако вземем 3 км/ч. като средна скорост на бързо ходене, човек ще може да обиколи пеша Земята за около 13.350 часа, което възлиза на приблизително 556 дни. В идеални условия.

Планетата Земя е сравнително малка планета. Юпитер, например, има обиколка от около 440 хиляди километра. Обиколката на Слънцето - нашата родителска звезда - е 4.4 милиона километра. Или, приблизително около 100 пъти по-голямо от Земята. Космическа сувалка, която се движи със скорот от 80.000 км/ч може да обиколи Слънцето за 55 часа. Би била чудесна панорамна екскурзия за два дни, само ако не беше мощната радиация, която би убила всички пътници до края на обиколката.

Слънцето, всъщност, е малка звезда и в необятната Вселена обитават същински звездни исполини. Ето какви са мащабите на Слънцето и планетите в нашата родна Слънчева система:

сравнение на големината на слънцето и планетите от слънчевата система

Внушително. В този мащаб, ако застанеш до Слънцето, ще си невидим/а - физическите ти размери ще са по-малки от 0.1 пиксела. Нека видим колко голяма е нашата родителска звезда в сравнение с други звездни гиганти:

големината на звездите в космоса сравнение

Мащабно. Можеш ли да си представиш, ако можеше да се приближиш до една такава мега звезда като Арктурий? Гигантското й туловище би заемало цялото ти зрително поле, дори от стотици хиляди километри разстояние.

Съвременната физика е достигнала до заключението, че времепространството е едно свойство на реалността, не две отделни. Затова космическите разстояния се измерват в светлинни години - за удобство на човешкия ум. 1 светлинна година разбираме като разстоянието, което фотон светлина изминава за 1 човешка година. Скоростта на светлината е приета като космическа константа и, освен това, се приема за лимит на ускорението в нашата вселена. С = 300.000 км/сек. или 18 милиона километра в минута, което е малко повече от 1 милиард километра в час в условията на космическия вакуум. Ето това вече е внушителна скорост.

В една година от 365.25 дни има 8766 часа. Така, 1 светлинна година = на приблизително 10 трилиона (10.000.000.000.000) километра разстояние в космическата пустош или с други думи това е разстоянието, което светлината изминава за една човешка година в космическия вакуум.

Можеш ли да си представиш разстояние от 10.000.000.000.000 километра? Диаметърът на Слънчевата система до орбитата на Нептун е приблизително 9.000.000.000 км. Тоест, разстоянието, което светлината изминава за една земна година е около 1000 пъти повече.

Това е метода на прогресивното сравнение. Тази техника за визуализация - в случая на космическите пространства - може да ни донесе задълбочени прозрения и развива пространствената мисъл значително. Помага ни да оценим живота и Земята по-добре и разширява хоризонтите на нашето съзнание.

Предизвикай лимита на въображението си

Нека излезем от Хелиосферата и се отправим на ментално пътешествие до най-близката звезда до Слънцето - Проксима Кентавър. Проксима Кентавър е друга звезда като Слънцето, най-близката друга звезда до нас. Намира се на скромното разстояние от 4 светлинни години. 4 х 10.000.000.000.000 = разстоянието в километри от Земята до Проксима Кентавър.

Смята, се, че нашата родна галактика - Млечния Път - има диаметър от около 100.000 светлинни години. Най-близката друга галактика до нашата е Андромеда, която се намира едва на малко над 2.000.000 светлинни години от нас. Умножаваме 2.000.000 х 10.000.000.000.000 и получаваме разстоянието в километри до най-близката друга галактика.

големината на галактиката млечния път

Ако някога решим да отидем на гости у някой съсед, който живее в галактиката Андромеда, ще стигнем до там за около 2 милиона години, при положение, че пътуваме със скоростта на светлината. Ето това е сериозно пътешествие.

Тъй като времето и пространството - в квантовата реалност - не са отделни, така времето не само тече с различна скорост за различните наблюдатели, но самото настояще време не е универсално. Тоест, настоящето е персонално, в зависимост от местоположението на наблюдателя.

Например, когато гледаме снимки на Андромеда, заснети от Хъбъл, ние не я виждаме в реално време, а я виждаме такава, каквато е била преди 2.4 милиона години. Когато се взираме до най-далечните предели на видимия космос, ние се взираме назад във времето. Когато телескопите долавят древна светлина от началото на Вселената, тази светлина е пътувала цели 13.8 милиарда години докато достигне до нас.
Оказва се, че ние изобщо не знаем какъв е космоса в момента - в нашето настояще от гледна точка на Земята - тъй като не можем да видим нищо далечно в реално време.

Някога, след десетки милиарди години, Андромеда и Млечния път ще се слеят в една мега-галактика, както всяка от тях се е сливала с други галактики преди това. Това е космическата еволюция.

Вселената се е появила преди приблизително 14 милиарда години. Времепространството започва своето експанзивно развитие от едно състояние на 0. Ако умножим възрастта на вселената по две и добавим 40% ускорение на разширяването на космоса, ще получим приблизителния диаметър на Вселената към днешна дата или:
4.2 х 10^20, което е 1000 000 000 000 000 000 000 х 4.2 = 4 200 000 000 000 000 000 000 км.
Това число определено не изглежда много внушително, но, може би вселената е по-"малка", отколкото ни се струва. А може би скоростта на разширение е много повече от 40%.

И така, ако сте успели да постигнете тягостното усещане за пространствена незначителност, то значи сте успели да обхванете - в някаква степен - космоса с ума си. Съществуват ли, обаче, тези разстояния изобщо или само на нас ни изглежда, че са там?

Отвъд скоростта на светлината, разстоянията изчезват и се сливат в една точка отвъд времепространството. Отвъд скоростта на светлината няма време, нито пространство, нито разстояния, нито отделни елементи - всичко се слива в едно. Сякаш огромната Вселена с масивните й мащаби и гигантски разстояния - в едни измерения на хипер високите скорости - изобщо несъществува. Или, поне така изглежда. От наша гледна точка. В крайна сметка, всичко, което долавяме със сетивата си, което виждаме и възприемаме като форми, разстояния и обем е електромагнитна информация. Като една грандиозна илюзия, в която, сякаш, съществуваме. Всичко е енергия, енергия с различни честоти.

Честоти, които възприемаме и интерпретираме като форми, качества, разстояния, звуци и цветове. Всичко е информация - информационни структури и енергийни измерения. Най-странното е, че в нашите възприятия действителността изглежда толкова обикновена, че понакога почти не я забелязваме.

Всичко започва и свършва в човешкия ум, в човешкото съзнание. За нас хората, като субективни наблюдатели, вселената е такава, каквато я възприемаме. За някой друг, тя може да е едно доста по-различно място. Въпрос на възприятие.

Реалността е удивителна. Но, по-удивителното е, че ние, хората, имаме способността да осъзнаваме, да разбираме космоса и да изследваме природата на действителността. Невероятно е как мисълта и въображението ни са способни да вникнат и в най-съкровените тайни на битието.

Сякаш вселената е устроена така, че да може човешкия ум да я разбира. Сякаш самия космос се пробужда в нашите умове и опознава себе си.

И въпреки това, в космическите отрязъци от време, човешкия живот е незабележим. Хомо Сапиенс като вид съществува от 200 хиляди години, а човешките цивилизации започват своето развитие едва преди 10 хиляди години. Индустриалната и впоследствие технологични революции на цивилизацията ни днес са се случили в периода само на последните няколко века. Интернет и мобилните комуникации като масово явление съществуват едва от двайсетина години. И всичко това на фона на четирите милиарда и половина години съществуване на Земята и още толкова, които й остават.

Човечеството до сега се развива предимно движено от инстинктивно заложени модели на поведение и социално устройство, които са в основата на "напредналата ни цивилизация" днес. Накъде ще продължим? Как ще се развива човешката цивилизация от тук нататък?

Оставяйки настрана - за момент - горните въпроси, в крайна сметка, след няколко милиарда години Слънчевата система вече няма да я има. Слънцето ще е изпепелило вътрешните планети, сред които и Земята, и ще се е превърнало в бяло джудже в една неузнаваема слънчева система.

Предвид, че всичко е енергия, то ние сме част от тази енергийна структура и докато сме живи и след като умрем.

Докато сме живи имаме способността да осъзнаваме, но дали това централизирано съзнание се запазва след смъртта или просто се сливаме с енергийната "супа" на всичкото? Какво става след като умрем?

Колкото и преходен да е живота, все пак има нещо неслучайно в тази способност на ума да осъзнава. Потенциалът в човешкия ум и човешкото съзнание има по-дълбок смисъл, отколкото сме свикнали да мислим. Навярно, именно в човешкото съзнание - в пробуждането и еволюцията на човешкото самосъзнание - се състои големия смисъл на живота. Смисълът с главно С.

Колкото повече пробуждаш съзнанието си и го интегрираш в една осъзната цялост през живота си, толкова по-интегриран и силен става твоя енергиен отпечатък. Възможно е тези хора, които постигат тези нива на осъзнаване, умирайки, да "се раждат" в една по-висша цивилизация, съставена от по-еволюирали енергийни същества-съзнания. А останалите, които не са постигнали необходимото ниво на съзнанието си през живота, просто се сливат обратно в информационния басейн на човечеството, какъвто несъмнено сме създали от самото начало на Хомо Сапиенс.

вечността е точно в този момент Шарлот Гилман

Всичко това, което ни заобикаля днес е само един миг от живота на планетата. Един миг жива магия. И все пак, дори за кратката продължителност на човешкия живот, човек може да направи толкова много неща, да преживее безброй зашеметяващи моменти, да научи и разбере толкова много, да вникне с ума си във всички кътчета на космоса и дори отвъд Битието.

Смисълът на живота не е еднозначен. Има много смисли, има нива на истини и нива на смисли. Въпрос на гледна точка. Важното е, да не преставаш да търсиш.

Животът е едно уникално пътешествие, което трябва да извървим с ум и със сърце. Прекалено кратък за да живеем като крайни егоисти. Прекалено кратък за да живеем в раздори и в кавги. В това няма никакъв смисъл. Не е нужно света да е място на страдание и несправедливост - ние хората днес сме взаимосвързани съзнателни същества и можем да потеглим по нови пътища на културна еволюция.

Живей. Отвори очите на ума си. Учи, разбирай и осъзнавай. Развивай се - вътрешно и външно. Мечтай и се стреми към мечтите си. Стреми се с чисто сърце и самата вселената ще те води.

Има един закон в енергийното взаимодействие, който се изразява в това, че нагласата ти рефлектира в живота ти, в житейския ти път и така наречените случайности. Освен това, ако действията ти имат негативни последствия за други хора, това се натрупва и в един момент отново ще рефлектира върху теб по един или друг начин. Това е закона на отражението (ВЖ. law of attraction/what goes around comes around) - каквото изпращаш, това се връща при теб. И тази закономерност не е просто измислица да сплашва лошите деца - тя е реален ефект на действителността. Бъди будно съзнание.

Всички тези числа и разстояния, в действителност, са абсолютно преходни и незначителни. Всъщност, разстоянията са илюзия - както и самото време. Възприятието ни за „време“ е конструкт на човешкия ум. Единствената действителност е настоящето, винаги и навсякъде. Миналото и бъдещето са различни състояния на информационен потенциал.

Реалността е енергийно-информационна структура, в която всички елементи са взаимосвързани. Отделността е само илюзия.

Опитай да осмислиш това.



Creative Commons License


ресурси:
Star Size Comparison HD (видео в youtube)
the Hubble Ultra Deep Field in 3D (видео в youtube, дълбокия космос)
Cosmic Journeys - Hubble: Universe in Motion (видео в youtube, удивителната вселена)
Creative thinking - how to get out of the box and generate ideas (TEDx видео лекция)

Wonders of the Universe / Чудесата на Вселената (2011) (документална мини-поредица)
TTC - Understanding the Universe (видео лекции: курс по астрономия и космология)
да присъстваш истински тук и сега е изкуство