Злото е човешка дефиниция и човешко дело. Злото е негативното поведение на примитивния човек.

Битката между доброто и злото е битка в човека между светлината на съзнанието и мрака на неосъзнатостта


Природата и нейните стихии не са "зли", те са част от жизнените процеси на планетата. Те не са целенасочени зловредни актове от "разумни същности". Животните също не са "зли". Екосистемата е основана на хранителна верига. Животните не се самоунищожават и поддържат баланс с природата. Когато животно убие човек това не е "зло", това е просто инстинкт за оцеляване. Човешките концепции за "добро и зло" не дефинират света навън, а света вътре в хората. Те са дефиниции на човешкото самосъзнание. За съжаление, човешкото самосъзнание - по начало - е в състояние на полуосъзнатост, в която е подвластно на несъзнаваното и на религиите.

Оформянето на концепциите за "външното зло", "злото" като идващо от "зловредни отвъдни влияния" започнали в човешката психика още от древността. По-късно, с развитието на религиозната мисъл и човешките цивилизации, идеята за "злото" била въплътена в митологията и религиозните космогонии. Така се появило религиозното зло - злото (и неговата проблематика) като централен елемент в религиозните доктрини.

През хилядолетията и през вековете, религиозната мисъл еволюирала и съшивала комплексни митологични светове, основани на противоборството между доброто и злото. Всъщност, макар и споделящи много общи елементи и закономерности, всяка религия има свои особености и специфични митологични конструкти. Затова, за повече точност, нека конкретизираме еволюцията на религиозната мисъл в дуалистичните и монотеистични религии от Месопотамия и Средиземноморието.

Така, в един момент монотеистичните религии обявили себе си за посредник между (добрия) Бог и хората. Затова, ако хората искали да се спасят от "злото", трябвало да се уповават на религиозните институции и съответстващата им Божествена фигура. Йехова за Евреите, Иисус за Християните и Аллах за Мюсюлманите. Всяка от тези религии създала своя система за "опрощаване на греховете", от което човешката съвест крайно се нуждаела.

Може да се каже, че хората намерили решение на проблема си с липсата на самоконтрол и осъзнатост - създали злите духове, дяволите и демоните, които да им служат за оправдание и изкупителна жертва винаги, когато човека не можел да поеме отговорност за собствените си действията. Психологически, този процес на формиране на религиозната концепция за злото, може да се разглежда като колективна проекция на собствената ни неосънатост върху самия космос.

Догмата се превърнала в универсална истина, а опрощението на греховете - в единствен път към спасение. Макар Иисус отдавна вече да бил говорил за необходимостта от самопознание, концепциите за самоконтрол, осъзнаване, съзнателност в поведението и т.н. несъществували в популярната култура чак до към началото на 19-ти Век. Хората не били узрели за това, а съзнанията им - добре опитомени от тоталитарната религия.

Развитието на религиозната мисъл е удивително общочовешко явление - свойство на човешкото самосъзнание. Човешкото мистично въображение компенсирало липсата на разбиране и съшивало митологични светове на принципа на себеподобието, съответствията и проекцията. Присъщо на човешката психика е да проектира своите съдържания върху външния свят, да търси съответствия между вътрешното и външното (и обратното). Хората непрестанно проектираме себе си върху заобикалящия ни свят, както и върху другите хора.

Проектирането на вътрешни съдържания, които не харесваме в себе си, навън е познат механизъм на човешката психика. Това е вид опит за "изхвърляне на нежеланото" от себе си, но на подсъзнателно ниво т.е. не осъзната трансформация, а "опит за изхвърляне". Когато самосъзнанието забелязва свои недостатъци, но все още не ги осъзнава докрай и не знае как да се пребори с тях, ги проектира върху обекти навън, като опит да ги изхвърли от себе си. По този повод е синтезирана народната мъдрост

"Вижда треските в очите на другите, но не вижда гредите в собствените си очи"
Това е едностранчивата съзнателност, която не забелязва собствените си недостатъци, но вижда същите в хората около себе си.

Така, хората проектирали злото в себе си - навън, а религията приела ролята на "избавител" чрез купища предписания и ритуали за противодействие на злото. Когато, в действителност, има един път за "противодействие на злото" и това е пътя на осъзнаването.

Може да се каже, че злото в хората било проектирано навън и персонифицирано в образа на дявола. Хората се страхуват от "тъмните сили на злото" без да осъзнават, че този мрак се намира в тях самите. Християнската концепция за "Сатаната", например, може да се разглежда като "колективен образ на тъмната (несъзнателна) и примитивна природа на самите хора". Нещо повече, акта на разграничаването между "добро и зло" е следствие на еволюцията на човешкото самосъзнание като морален съдник на собственото ни поведение.

Човешкото невежество, както и неосъзнатост в поведението, могат да бъдат сякаш безгранични. Заедно с човешката глупост. Така, през средновековието, аргументи от сорта на:
"Дяволът ме накара да съгреша!" били сериозно обмисляни от органите на правосъдната власт, а за да увисне някой на бесилото трябвало само някой праведен човек да свидетелства, че е видял въпросния да лети на гърба на дявола миналата неделя. С други думи, обикновеното религиозно невежество може да премине в пълно умопомрачение.

В онези мрачни, религиозни времена, трудно може да се говори за осъзнатост. Често дори изобщо за здрав разум. Смущаващо е, обаче, когато се огледаме и видим, че „онези времена“ все още продължават и днес.

Макар и днес съдиите вече да не приемат подобни безумни обвинения (от сорта на: съсед те е видял да летиш на гърба на дявола чисто гол), много хора по света все още вярват в дяволи и нечисти сили, със същия манталитет като на хората отпреди хиляда години. Днес, все още много хора по света не умеят да носят отговорност за действията си и за собственото си поведение. Все още си мислят, че злото идва някъде отвън, а доброто е работа на Бога - затова, трябва да се пазят от първото чрез молитви към второто. Вместо да се стремят към осъзнаване и себевладеене, предпочитат утехата на молитвата и религиозните ритуали. Светът все още е воден от първични форми на поведение и възприятие - от войни и от религиозни конфликти.

Истината е, че висшия човешки разум, често отсъства от човешките дела.

В заключение, злото и доброто са човешки възприятия и ефекти от човешкото поведение. Природата, животните, самата реалност не са зли. Те не са хора. Обективно, не съществува "зло" извън човека. Ако се изразим на по-съвременен език, съответстващ на по-задълбочените ни разбирания за природата на човека и човешката психика, можем да заменим понятието "зло" с "неосъзнатост", както и с "примитивно поведение". Така, злото е израз на човешката неосъзнатост. Човекът е подвластен не на демони и нечисти сили, а на собствената си неосъзната и неовладяна първична природа

Стреми се във всичко да се ръководиш от разума и от съвестта. Грижи се за благото на всеки. Животът е кратък. Не пропускай нехайно най-ценния му плод: добрите дела, които правят хората истински щастливи.

"За веществената природа зло не съществува. То, обаче, съществува за хората, на които е дадено да различават доброто и свободата да избират между добро и зло."
Марк Аврелий


Creative Commons License


предишна страница
битката между доброто и злото е битка в човека между светлината на съзнанието и мрака на неосъзнатостта