Началото.
Присъщият за човека изследователски дух ни подтиква непрестанно да го търсим. Все по-назад и назад, до изначалното начало. Само допреди няколко века хората си обяснявали началото на живота и началото на света чрез митологията и религията. В най-старите запазени митове за сътворението, хората произлизат от „първичните води на хаоса“. По-късно, в старозаветния библейски разказ за „създаването на небето и земята“, Бог създава планетата, растенията, животните, хората и цялата вселена за седем дни. Тези първични форми на обяснение и фантазни представи доминирали в човешкото разбиране на света хиляди години. Едва в последните векове, с пораждането на „научното познание“, човешкия разум за пръв път започва да вниква в същината на природата на реалността, в която живеем и от която сме направени.

В началото бе неживата материя. Разказ за началото на живота на планетата Земя.

Днес, космологията открива голямото начало, изначалното начало на целия космос в момента на „Големия взрив“, започнал преди около 14 милиарда години. Изначалният момент на първичното творение, от който всичко в познатата ни вселена изглежда започва. В онзи момент вселената се родила, а заедно с нея и времето, пространството, градивните частици и всичката енергия, която някога ще съществува до края на вселенския екзистенциален процес. Науката днес не може да каже какво точно е предизвикало изобщо раждането на вселената, но може със сравнителна сигурност да проследи последващото й развитие, което е довело до създаването на галактиките и звездите. А впоследствие, в една стара галактика, около една самотна малка звезда се оформила една необикновена планета. Това били Млечния път, Слънцето и Земята.

Всъщност, животът на Земята - като феномен, който считаме за уникален в цялата вселена - може да се окаже далеч по-често срещано свойство на планетарната еволюция отколкото си мислим. Дори само в нашата галактика е възможно да открием множество планети с еволюирали форми на живот, не само микроорганизми. Така или иначе, за нас Земята е необикновена, защото тук „неживата материя“ е оживяла и, в крайна сметка, ние днес съществуваме. Хората. Ти. Ние сме жива материя.
протопланетарен диск протозвезда

На мястото, където се намира днес "нашата" Слънчевата система, преди да се роди Слънцето, е имало молекулярен облак - реликва от прастари избухвания на свръх и супернови. Този първичен молекулярен облак от материя се е реел в пространството - в своята устремена центричност около центъра на галактиката - в съвършен еквилибриум. Смята се, че енергийния фронт на избухнала в сравнителна близост супернова е развалила този баланс и е послужила като катализатор на последващите процеси.

Под въздействието на енергийните (електромагнитни, гравитационни, други) вълни в пространството, предизвикани от суперновата, градивните частици в огромния молекулярен облак започнали да се струпват все по-плътно, все повече и все по-необратимо. Под въздействието на гравитационните сили, в ядрото на протозвездното струпване на материя се отприщили термоядрени процеси. Така, преди около 4.6 милиарда години се родило Слънцето. Когато новороденото Слънце засияло за пръв път, около него все още нямало планети, а въртящ се пръстен от материя, от която щели да се образуват всички обекти в по-късната Слънчева система. От този пръстен дифузна материя, въртящ се около новородената звезда, са се образували всички планети, включително Земята и всички планини, гори, растения и животни, които са се зародили впоследствие на Земята. Всичко, цялата материя на цялата Земя и цялата материя, от която е изграден всичкия живот на Земята, е дошла от този протопланетарен диск около младото Слънце. Ние сме направени от Звезден прах, не само метафорично - буквално.

сателитна снимка на слънцето слънчево изригване

Слънцето, което дава живот на Земята, всъщност не е толкова обикновена звезда. В наблюдаемата вселена преобладават бинарните звездни системи, вместо единични звезди като Слънцето. Смята се, че Юпитер е неосъществилата се втора звезда. Поради недокрай разбрани причини, газовия гигант не е успял да натрупа достатъчно материя, за да се възпламени като звезда. Какво ли щеше да е, ако вместо едно, в небето имаше две слънца? Дали щеше да се зароди живота на Земята? Какъв ли щеше да е живота, еволюирал в среда на много повече светлина и радиация? Какви ли щяхме да сме ние хората? Все интригуващи въпроси.

И така, в младата Слънчева система планетите били неоформени, магмени и геологически активни буци материя. Началото на Слънчевата система било бурно и несигурно. По-малки и по-големи буци материя се носели около Слънцето и се блъскали една в друга. Смята се, че при един такъв титаничен сблъсък между протоземята и друг по-малък планетоид, голяма буца материя се откъснала от неоформената Земя. Тази "отчупена" материя останала в околоземната орбита и постепенно се превърнала в спътника на Земята - Луната.

сблъсък между планети луната пълнолуние

Постепенно хаосът и несигурността в слънчевата система се успокоили. Всяка планета се наместила в своята си орбита, а с времето останалите буци материя, които не се присъединили към никоя от планетите на свой ред се наместили и образували това, което днес наричаме "астероидния пояс" между Марс и Юпитер. Така, Слънчевата система се оформила и постигнала равновесие. След дългата битка всяка планета извоювала мястото си и се оформила. Горещите страсти улегнали и планетите заплували като разноцветни перли в орбитите си около Слънцето.
Всъщност, познатите ни 8 планети, една от които е и Земята, са едва вътрешността на Слънчевата система. В действителност, гравитационното влияние на Слънцето се простира много отвъд орбитата на Нептун, на стотици милиони километри (ВЖ. kiuper belt/oort cloud). Хелиосферата е много по-голяма космическа "система", отколкото сме свикнали да мислим астрономически.

Слънчевата система, началото на живота

Началото на геологичния живот на Земята е бурно, като това на Слънчевата система. В първите стотици милиони години от своето оформяне, Земята е една бълбукаща, пушеща и вряща червена планета. Повърхността й е от разтопени скали и гореща лава, осеяна с вулкани и гъсти изпарения, които изпълвали атмосферата със задушливи газове. Луната била значително по-близо в околоземната си орбита и предизвиквала огромни приливи и отливи в първичните океани. Не е уточнено със сигурност точно как са възникнали океаните и изобщо откъде се е взела цялата тази вода на планетата. Някои теории смятат, че водата е "донесена" на планетата от комети (кометите са изградени предимно от лед), които са бомбандирали планетата в ранния й живот масирано. За други фактори, изиграли роля в оформянето на океаните, се смятат самите геохимически и климатични процеси, които се случвали на планетата. Някои теории разглеждат влиянието на Луната като допринасящ фактор за създаването на подходящи условия за химическите реакции, довели до създаването на водните молекули.

земята преди четири милиарда години вулканична

Постепенно, тази първична фаза преминала и земната магма улегнала и се втвърдила на повърхността. Най-древните скали на Земята датират отпреди около 4 милиарда години, а най-старите цирконови кристали датират отпреди около 4.4 милиарда години.
Така, преди около 3.5 милиарда години се зародили първите едноклетъчни организми в топлите океани. Тази първична вода не е била същата като водата днес, поради отсъствието на кислорода от атмосферата в онова прастаро време, както и на други вторични химически продукти на биологичния живот. В тези води, обаче, неживата материя оживява. Тези първични организми били цианобактериите или синьо-зелените водорасли. Така започва началото на живота на планетата Земя.

Не се знае точно как е станало това, но има интригуващи опити за превръщане на нежива материя в жива в лабораторни условия. При тези опити се пресъздава първичната химическа "супа" на планетата в среда на голямо налягане и интензивна атмосферна електрическа активност. Интригуващото е, че химическите молекули в лабораторните колби се свързват в аминокиселини. Аминокиселините са градивните частици на протеините, които изграждат клетките на живите организми.
Някои теории смятат, че първите едноклетъчни организми са се зародили дълбоко в океаните, около богати на вещества вулканични отвори. Други теории смятат, че е възможно електричеството от прастари светкавици да е катализирало организацията на молекулите в живи клетки по бреговете на океаните и именно там да се е зародил първия живот, а не в дълбините. Подкрепени от успешните експерименти в лабораторни условия. Независимо как и къде точно се е зародил живота - животът на Земята е факт, при това в едно удивително и огромно разнообразие.
Що се отнася до въпроса защо изобщо неживата материя се самоорганизира в живи организми - трябва да се обърнем към космическия наблюдател за отговора.

Сигурно е едно - първите живи организми на планетата били устойчиви, адаптивни и можели да оцеляват в екстремни условия и враждебна среда. Тези първи прости организми били анаеробни и захранвали жизнените си функции с въглерод и сродни молекули, а като вторичен продукт създавали кислород. Смята се, че в последвалите няколко милиарда години, през които доминирали едноклетъчните организми и прости морски гъби, биологичната активност на тези анаеробни живи неща обогатила значително атмосферата с кислород, което подействало като катализатор за планетарните еволюционни процеси, които последвали...



Creative Commons License


следваща страница