Установихме, че любовта е следствие на несъзнателни и съзнателни, генетични, културни и характерологични критерии, които създават нашия "сет от критерии" за желания партньор. Някои хора попадат в този "сет", а други не или само частично. Затова едни хора ни привличат сексуално, а други не. В едни се влюбваме, а в други не. Ако всичко е толкова "механистично", тогава

Какъв е смисъла на Любовта? Любовта като инстинкт, привличане и нещо повече..

Тези фундаментални, в човешкия ни живот, модели на поведение - сексапила и разкрасяването, привързването и търсенето на партньор, любовта и секса - са централни не само за еволюцията, но и за сформирането на положителни междучовешки взаимоотношения.

Любовта, като емоция и еволюционен механизъм, е това, което ни събира и свързва с другите хора. Любовта е общуване. Любовта е социален фактор. Любовта и привличането създават връзки между хората. Любовта е път към мъдростта.

Любовта - като еволюционен механизъм - превръща родителите в моногамни, така, че да се задържат достатъчно дълго заедно за да създадат поколение и да го отгледат. Макар, че съвсем не е задължително влюбването да води до семейство и деца, тази е функцията, заложена от природата. Любовта и привличането не са уникални само за хората. В науката този въпрос е все още спорен, но фактите са, че любовта - като емоционално състояние - произтича от еволюционнo древни региони на нашия мозък в лимбичната система.

Привличането е в резултат на комплексни причини - генетични и психологически -, а процесът на влюбването започва много преди да усетим физиологичните му ефекти. Тези процеси се осъществяват в нашето несъзнавано, според нашия "сет от критерии". Когато съвпадението е добро, постепенно, се отключва и физиологичното състояние на влюбения човек. Несъзнаваните фактори отключват състоянието "влюбен" под формата на онзи зашеметяващ биохимичен коктейл, който ни опива, когато мислим за обекта на нашите страсти.

Всички емоции, които изпитваме са в резултат на биохимични механизми в нашия организъм. Основна роля в тях имат невротрансмитерите и хормоните. "Спусъците" на тези емоции могат да бъдат както външни фактори, така и вътрешни. Въображението, например, не рядко има голяма роля в разгарянето на пламъка на любовта. Когато някой попадне в нашия "сет от критерии" ние се чувстваме привлечени. Процесите на влюбването се задействат и тогава се включва и въображението. От един момент нататък въображението придобива съществена роля в прогресията и задълбочението на влюбването.

Фантазиите, които си създаваме, подсилват значително чувствата, които изпитваме. Независимо дали става въпрос за положителни или негативни чувства. Когато мислим за тях и за източника на афекта, ние непрестанно опресняваме тези биохимични пътечки в лимбичната си система.

Затова, когато сме влюбени и непрестанно мислим за обекта на нашите чувства, ние неизбежно създаваме един идеализиран и нереалистичен образ за него или за нея. Колкото по-дълго фантазираме, толкова повече се задълбочават чувствата ни, както и "розовия прах", с който "поръсваме очите си". Прекаляването с любовните фантазии има голяма роля в любовната депресия, когато нещата не се получат, или в разочарованието от връзката.

По-рано бе спомената "платоничната любов" и тук, говорейки за ролята на въображението в любовните чувства, е момента да кажем, че именно тази способност на въображението - да подхранва физиологични емоционални състояния - прави този вид любов възможна. Всъщност, "платоничната любов" е метафора за много близко приятелство, което е свързано със силни чувства, но без интимни взаимоотношения. Така, че, еротичното въображение няма роля при нея.

Любовните фантазии са прекрасно нещо, но освен това са и опасни. С въображението трябва да се внимава и да не му се отдаваме безкритично, тъй като това ни поставя в опасност от задълбаване в нереални фантазии. Фантазии, които биха могли напълно да ни обсебят и да замъглят трезвия ни разсъдък. Прекаляването с фантазиите може да доведе дори до лудост. Въображението е могъщо нещо и мъдрите хора знаят как да боравят с него - кога да му се отдават и кога да го дисциплинират.

Когато упражняваме контрол над въображението си - упражняваме контрол и над чувствата си. Когато съзнателно и волево прекъсваме мисловния поток към насоките, които пораждат емоциите в нас. Когато поставим ограничение на въпросната активност на мислите и въображението, тогава придобиваме контрол над емоциите. Ако успееш да „изключиш“ поривите на въображението си, които се връщат към афективните образи, тогава владееш емоциите си. Тогава можеш да владееш и любовта, която изпитваш. Можеш да я пускаш и спираш, усилваш и намаляваш. Ти владееш емоциите, а не обратното. Това е себевладеене от по-висш порядък.

Овладяването на тази техника изисква практика във себевладеенето и тренирана воля. Важното е да прекъсваме мисловния поток към афективните съдържания. Тази проста техника за контрол на мислите и въображение може да се прилага при всякакви афективни състояния, които ни обсебват - мъка, гняв, страх, желание за отмъщение и т.н.

Що се отнася до любовта, понякога, особено в нашата младост, контролирането на любовта - която ни обсебва и влудява - е последното нещо, което искаме и което трябва да правим. Любовната страст, горещите фантазии, трепета, очакването, пеперудите в стомаха и огъня в гърдите - това са едни от фундаменталните човешки преживявания, които дефинират човешкия живот и си струва да бъдат преживяни.

вечна любов, голямата любов, любовни писма, любовта между мъж и жена

Търсенето на секс и полигамното поведение са нещо естествено при живите същества изобщо. При хората, обаче, предвид висшия ни разум, пълноценните връзки и съюзи не могат да се основават единствено на страстта и инстинктивните поведенчески модели.

Любовта се променя, тя търпи трансформация и узряване, от онези първи страстни моменти на влюбването. Ако една връзка се гради върху чисто сексуалното привличане между партньорите, тази връзка е обречена на студен край. Страстта не трае вечно и любовта трябва да премине от страстна и гореща към едни по-висши нива на привързване и дълбоко приятелство. Такава е любовната градация в успешните връзки. Ако този преход не се случи, хората просто се разделят, в търсене на нова страст и адреналин.

Любовта и секса взаимно се преплитат, но за да бъде една връзка пълноценна и устойчива, трябва да се изгради истинско приятелство.

Приятелство в щастие и в трудности, вкъщи и на път, в радост и в тъга. Истинско приятелство, в което да няма тайни и неизказани мисли. За да бъде една връзка между двама градивна и дългосрочна, трябва да има съвпадение на вътрешното, не само на външното. Общи интереси, занимания, цели и стремежи, общо светоусещане и светоглед. Трябва да има пълноценно общуване и взаимно уважение. Естествено, в успешната връзка трябва да има и взаимни компромиси, докато се постигне добра хармония.

В популярната култура на плитка душевност и контрастни стереотипи, егоизма и собственото удовлетворение се поставят над всичко друго. Хората лесно казват „обичам те“ и лекомислено се вричат във вярност, а след това забравят всичко, под влиянието на нагона.

Изневярата е незряла, не просто първична форма на поведение. Когато разумен човек се обвърже дългосрочно, например с бракосъчетание и деца, то не й/му подхожда да се отнася егоистично и безотговорно. Нали за това всеки прави своя избор? Ако не искаш да се обвързваш - недей. Живей полигамно. Но лъжата и изневярата са грозни, мизерни и неподхождат на по-високите нива на съзнателност.

Смисълът на семейството е да се отгледат пълноценни хора, а не просто да се размножаваш. Спомни си колко важно е да имаш стабилно семейство, в което родителите се разбират, а ако не си имал/а такова - замисли се и оцени важността му за твоите деца. Не пренасяй комплексите си от детството върху твоите деца и не ги карай да страдат така, както си страдал/а ти. Стабилността в семейството е важна. Не бъди егоист - не обещавай, ако нямаш намерение да изпълниш обещанието си до край. Не се обвързвай крайно с човек, с който не си сигурна, че искаш да бъдеш дългосрочно. Сексът, колкото и централен да е в нашия живот, не е смисъла на човешкия живот. Адреналинът от изневярата не струва колкото разбитите сърца на децата ти. Открий смисъла в човека, с когото си избрал/а да бъдеш.

Защото, за да бъдем истински щастливи имаме нужда от човек до себе си, най-близък и интимен спътник в живота; на когото да се доверим изцяло, с когото да споделим всичко и с който да си спомняме живота заедно, достигнали до дълбока старост.

В крайна сметка,

Любовта и положителните междучовешки отношения са нещата, които осмислят живота в пълнота.


Въпреки всички несъзнателни психологически причини и биохимични механизми, които ни направляват в любовта, любовта не е само това.

Любовта е общуване. Тя е свързване. Романтичната любов съществува, не само в поезията. Въпрос на светоглед.
"Любовта от пръв поглед" е прекрасна като пролетните цветове. Цъфтят бурно и преминават. Това всичко е чудесно - тези трепети и любовни преживявания са безценна част от пътешествието на нашия живот.

Но, това не е всичко, Любовта има още измерения. Измерения, отиващи отвъд прагматичното и индивидуалното. Измерения, вливащи се в самата тъкан на реалността. Така, че, любовта, като нагласа и светоусещане, може да има привличаща сила отвъд времето и пространството.

Любовта събира хората, това е факт, но това, което ги задържа заедно е разума. Не наивините представи за "непроменливия характер" или "влюбени до края на живота си", а водени от желанието за сформиране на семейство, за пълноценно отглеждане на щастливи деца, за компания и взаимопомощ изобщо в живота. Като да живееш с най-добрия си приятел - на практика това е ключа към успешните връзки.

Препятствията към срещането на "подходящия човек" могат да бъдат най-различни, но повечето от тези препятствия сякаш са в нас самите. Изграждането на успешни взаимоотношения дългосрочно е изкуство. Изкуство, което хората постигат в самите себе си, освен с хората около тях. Освен това, "Голямата любов" е истинска и тя може да се привлича.


Creative Commons License


предишна страница следваща страница
аз вярвам в религията на любовта, която ме свързва с всички хора