Следното писание е авторска компилация вдъхновена от раннохристиянските текстове в „Библиотеката Наг Хамади„ и други раннохристиянски апокрифи.

библиотеката наг хамади апокрифа

Атевиел странника си проправяше път през трънести храсти и акациеви дървета, които растяха в песъчливата почва. Измежду хилавите храсти се виждаха оранжеви скали насреща, набодени тук-таме със самотни дървета. Не беше сигурна кое време на деня бе, но беше горещо. Чуваха се човешки гласове, идващи отблизо, които разговаряха. Атевиел странника се промуши между два храсталака и излезе на открито място, заобиколено от зелени храсти и дървета. По средата върху малко възвишение растеше голямо смокиново дърво, чиито разперени клони правеха прохладна сянка. Под дървото, до самия ствол, стоеше изправен млад мъж. Атевиел позна, че това беше Иисус. До него стоеше Мария от Магдала. Двамата бяха облечени в дълги, бели туники, пристегнати през кръста, а през рамото си, Мария беше наметнала широк, син шал.

Наоколо, в сянката на дървото, се бяха събрали, може би, четиридесет човека. Тя стоеше малко встрани от тях и разбираше, че това са най-близките му ученици, апостолите. Имаше мъже и жени; повечето бяха млади и на средна възраст, облечени в разноцветни дрехи. Някои от мъжете и жените стояха един до друг, с докоснати рамене или хванати за ръце, други стояха по отделно, някои седнали, други изправени. Атевиел странника не се чувстваше като натрапник и имаше усещането, че ги познава. Можеше да разпознае Филип и жена му Саломе, които стояха изправени в профил, насреща, в тълпата, близо до Иисус и Мария. До тях стояха Петър, Юда, Флора и мъжа й Тома. Също Матей и Норая, и още други. Те му задаваха въпроси, а Иисус им отговаряше и апостолите обсъждаха отговорите му помежду си. Говореха на непознат език и Атевиел не разбираше думите, които разменяха помежду си. В следващия момент, всички утихнаха и Иисус заговори с ясен и спокоен глас. Тя се заслуша в гласа му и започна да го разбира.

– Събудете умовете си, о, хора и отворете очите си за онова, що е скрито във видимите неща. Ако очевидното е невидимо за вас, то как бихте могли да видите скритите неща? – Иисус говореше със смирен плам. – Не можете да постигнете ново знание, ако си мислите, че вече знаете всичко. Трябва да се стремите към знанието. – на лицето му ясно се изписа широка усмивка и целия грейна. – Когато дойде до съзнанието ви, че всичко, което знаете за този свят е погрешно и когато разберете това, ставате тревожни. Но, след това, разбирате по-висшите истини и се удивявате. Защото тези, които притежават знание за истината, са свободни.

– Това ли е върховната свобода, учителю? – Попита женски глас из учениците.
– Не е това, Саломе. Дори и тези, които, чрез знанието, са свободни, робуват на любовта си към хората, които не са постигнали знание. – Отговори й Иисус.
– Учителю, щом казваш, че и мъдрите робуват, то въздига ли знанието над мрака на греха или невъздига? – Попита Андрей, чиито глас Атевиел позна.
– Свободните хора не живеят в грях, защото тези, които съгрешават, робуват на греховете си. Истината е майка. Знанието е баща. Тези, които владеят себе си и не си позволяват да съгрешават са свободни, те са въздигнати и превъзхождат всички. – Иисус и Мария бяха красиви. И двамата имаха матови кожи и лъскави, черни коси. Почти еднакви на ръст. Косата на Мария беше дълга и хваната назад, а Иисус имаше буйна, къдрава коса, която стигаше до края на ушите му. – Така, както сеяча сее, полива, обгрижва и след това бере плодовете на труда си, така и в духовното плодородие има четири ключа: вяра, надежда, любов и знание. Вярата е почвата, в която се захващаме. Надеждата е водата, която поддържа живота ни. Любовта е въздуха, чрез който живеем. Знанието е светлината, с която узряваме. Намерете плода на истината в себе си.

– Как да се спасим от злото в този свят, учителю? – Попита Йосиф, който беше седнал върху малка постеля в края на групата, от страната на Атевиел.
– Невежеството ражда всичкото зло. Докато корените на злото са скрити, то е силно. Ако, обаче, знанието ви дойде до тях и ги извадите на светлина, те повяхват. Затова, докато сте неведоми за корените на злото в самите вас, то доминира над вас и ви владее. – Иисус се усмихваше, докато говореше и почти не жестикулираше. – Който има ум, нека види. Ако не усмирите животното в себе си, се превръщате в животно. В този свят има много животни в човешка форма. Формите привличат сродни форми. Ако се превърнете в човек, хора ще ви обикнат. Ако се превърнете в ум, други умове ще се обединят с вас. Ако се превърнете в слово, словото ще се слее с вас. Ако се превърнете в светлина, светлината ще ви открива. Затова, познавайте себе си и се стремете към знание, което носи светлина. Във всеки мъж и във всяка жена има спяща искрица от божественото, която трябва да бъде събудена, по пътя на познанието, така, че да засияе отново и да си спомни съвършенството.

Атевиел странника се вглеждаше в лицата на Иисус и Мария. Не можеше да види цвета на очите им от мястото, където се намираше. Двамата изглеждаха зрели и улегнали, като хора надминали четиридесетата си година, макар да имаха младолики лица. Изправени един до друг излъчваха непоколебимост и силна харизматичност.
– Братя и сестри, не разменяйте славата на нетленния Бог срещу образи на хора или подобия на птици и четириноги гадини. – каза отново Иисус. – Бог е във всяко нещо, но нещата, сами по себе си, не са богове.
– Иисусе, ти сам си ни казвал, че в този свят хората създават боговете и хората боготворят образите, които са създали. Затова, би било по-уместно ако боговете боготворяха хората, а не обратното. – каза един от учениците.
– Така е, Филипе. - отвърна му Ииисус.
– Ако това е вярно, то божествени ли са древните писания или са човешки? – Атевиел позна гласа на Флора.
– Първо, сестро, трябва да разбереш, че петокнижието на Мойсей не е дело на един автор, а на много. – Иисус се разсмя. – Виж и разбери, че има три нива, на които са написани древните писания. Първото ниво, изначалното, е вдъхновено от самия Бог. Второто ниво е дело на Мойсей, който е вмъкнал в законите собствени повели, не заради собствена угода, а защото се е налагало, за да могат обикновените хора да противостоят на своите слабости. Третото ниво е дело на старейшините, които също вмъкват свои заръки и повели за нещата през всяко поколение.
– Някои казват, че трябва да се подчиняваме на управниците така, както се подчиняваме на Бога. Вярно ли е това, учителю? – Попита Мария от Ариматея, която бе седнала в края на предната редица.
– Лицемерите казват, че робите и подчинените трябва да се страхуват от своите господари така, както се страхуват от Бога и му се подчиняват. Но, аз казвам, всички хора, роби и господари, мъже и жени, бели и черни са равни пред мен и пред единствения, истински Бог, който не търси подчинение от страх, а търси светлината на будното съзнание в онези, които го търсят. Защото, истинския Бог учи с мъдрост и знание, а не със забрани и заплахи. – Иисус направи кратка пауза и погледна към спътницата си, Мария, с която сляха погледите си, безмълвно, за един миг, и отново продължи, с лице към учениците. – Нека тези, които търсят да не спират, да не престават да търсят, това е пътя. Когато търсите, намирате знание и разбиране за нещата. Когато започнете да разбирате, знанието натежава върху плещите ви, но не посървайте, защото по-сетне ще се удивите. Когато се удивите в нещата, ще изпитате освобождение, като от тежки вериги, и ще полетите, а след това ще намерите покой. Който има уши, нека чуе. Само мъдрите притежават истинската свобода.

– Когато някой съгреши, а след това иска извинение, какво да правим, учителю? – Попита Юда.
– Когато някой съгреши, но след това се покае, трябва да им се прости. Но, не прекалено много пъти, защото ако продължават да съгрешават, значи не са се покаяли в сърцето си и не заслужават да им се прощава. – отговори му Иисус. – Прощавайте на другите, така както прощавате на себе си. Бъдете критични към себе си така, както сте критични към другите. В това има мъдрост за тези, които чуват.
– Учителю, трябва ли да продължаваме да се обрязваме според Закона? – Попита Петър. Иисус се разсмя продължително.
– Иисусе, защо ни се присмиваш? – Петър видимо се смути.
– Не се смея на вас, а на вашата наивност. Обрежете най-добре сърцата си, защото там се пази истинския Закон. – в гласа на Иисус се усети укорителна нота. – Как бихте могли да научите невежите, ако самите вие нямате самодисциплина? С пример учете, не с думи. Така, както се меси хляб, с внимание и усилие, докато стане съвършен, така и вие трябва да направите себе си съвършени.

– Учителю, можеш ли да ни покажеш онова място на чиста светлина, където няма зло? – Попита Матей, мъжа на Норая.
– Матее, това място не се постига непременно след смъртта, така, както, не е нужно да чакаш да умреш, за да го видиш. Всеки, който познава себе си го открива в себе си и започва да уподобява това място на чиста светлина, в душата си. Виж в себе си и потърси това, за което питаш.
– Кога ще дойде царството Божие, учителю? Как да го познаем? – Попита Лазар.
– Няма да можете да кажете тук е там е, защото царството Божие не идва отвън, а отвътре. – Иисус отново се разсмя. – Знанието е пътя към небесното царство, което се намира вътре във вас. Затова, трябва да отворите очите си и да прогледнете. Да отворите очите си и да прозрете в скритите неща. Това дело трябва да извършите в себе си, за да постигнете съвършенство и неизмеримото знание. Ако не се стремите към самопознание, живеете в мрак и нищета. Царството Божие живее във вас и вие трябва да го родите в света навън. Който има уши, да чуе.

– Учителю, какво ще ни заръчаш? – Попита Йоан, който бе най-възрастен от всички.

– Оставете всичко старо и съградете новия свят из основи. Тук съм за да разруша стария свят и да отворя пътищата към новия, който иде. – докато Иисус говореше това, в гласа му се усещаше страст и около него сияеше аура на ораторски магнетизъм. – Оставете старите повели и съградете нови, по-съвършени и ги запишете в сърцата си. Ако трябва майките и бащите си оставете, братята си и сестрите, които се придържат към старото и не искат да го изоставят. Новият свят иска смелост, смелост и знание в едно. Когато жените станат като мъжете, тогава ще дойде Божието царство.

– Какво означава това учителю? – Попита Норая почти веднага и всички затаиха дъх.
– Когато жените станат смели като мъжете. Когато мъжете станат като жените и жените станат като мъжете, когато станат едно, тогава ще дойде Божието царство на земята. – Отговори й Иисус с решителност в гласа си.
– По-добро ли е, учителю, мъжете да станат като жените или жените като мъжете? – Попита Натаниел, нетърпеливо.
– Познавайте мъжкото, но се придържайте към женското. В това е мъдростта. – Иисус се усмихна и лицето му сияеше отдалеч. – Не правете на другите това, което не искате да ви правят на вас. Когато всички хора проумеят тази мъдрост и я следват, тогава ще дойде Божието царство на земята. Познавайте себе си. Приемете божията премъдрост в себе си и събудете мисленето си. Имайте самодисциплина. Не бъдете като моделираните форми, бъдете съвършени човеци от светлина. Бъдете съвършени в мислите си и в делата си, във вътрешното и във външното. Направете вътрешното като външното и външното като вътрешното. Когато всички хора започнат да правят това, тогава ще дойде царството Божие на земята. Който има уши, нека чуе. Аз говоря за тези, които са будни. – Иисус прокара небрежно ръка през косата си и отхвърли няколко кичура отпред лицето си, назад. – Когато хората действат в невежество са като спящи, а когато притежават знание се събуждат в умовете си.

За момент всички замълчаха и всеки размишляваше в себе си. Птича песен се разнесе от далечината.

– Учителю, как да спасим душите си, за да влезем в царството на светлината? – Петър разчупи тишината. Иисус го погледна само с очи и не отговори.
– Знанието е пътя към спасението, Петре. – Мария от Магдала се намеси. – Събуди умът си и запали светлината в душата си. Защото, невежеството е слепота и всички слепи живеят в царството на мрака.
– Ти, Марио, не знаеш всичко, затова недей говори преди учителя. – Петър й отвърна рязко.
– Петре, слушай какво казва Мария, защото тя има мъдрост за всичко. – каза Иисус с твърд, но спокоен глас. – Недей завижда за знанието на другите, а укроти себе си и се стреми към разбиране и съвършенство.
– Учителю, какъв е греха на света? Защо страдаме? – Попита друг глас из тълпата.
– Светът няма грях, Симоне, само хората имат. Страданието се поражда от греха. Грехът не идва от вътрешния човек, който спи в забрава, а от животинската природа в хората, от нея идват греховете. Затова, трябва да събудите вътрешния човек и да постигнете мъдрост в себе си. Това е пътя към спасението.
– Как да се молим, за да постигнем спасение, учителю?
– Ако само думите бяха достатъчни за да се постигне спасението, Йосифе, то целия свят щеше да се хване за тях и да бъде спасен. Ала думите не са достатъчни, трябват дела. – апостолите се разшумяха, говорейки помежду си. – Не забравяйте, ученици, бъдете съвършени хора, превърнете се в новото поколение люде без господар. Бъдете господари сами на себе си, живейте разумно и разпространявайте добрата новина.

В този момент Иисус погледна право в очите на Атевиел странника. Тя се огледа около себе си, да не би да гледаше към някой друг. Когато погледна отново към събора, неволно ахна от изненада, виждайки, че всички се бяха обърнали към нея и я гледаха вторачено, изпитателно и мълчаливо. Атевиел отпусна долната си устна, като че да каже нещо и издиша бавно.

– Събуди се. – каза Иисус и направи продължителна пауза. – Отвори очите на ума си.

~Евангелието според Атевиел Странника~



Creative Commons License


ресурси:
Библиотеката "Наг Хамади" (в Уикипедия)
"The Nag Hammadi Scriptures: the revised and updated translation of sacred Gnostic texts" - Meyer, Marvin (книга)
"The Apocryphal Gospels" - Bart D. Ehrman and Zlatko Plese (книга)
Lost Scriptures: Books that did not make it into the New Testament - Ehrman, Bart D. (книга)