"Няма нужда от затвори, когато умът ти е твоя затвор"
Зен сентенция

Еволюцията на религиозната мисъл в човешката психика и култура


Религиите днес разделят човечеството на християни, юдеи, мюсюлмани, индуси, изобщо вярващи и атеисти. В името на бога са се проливали стотици литри кръв през времето и земите, защото да убиеш в името на бог отдавна се счита за възвишен акт на вярата. Борбата между религиите е като извечната борба за власт и надмощие между народите и техните империи. Странно противоречие е вярата и на трите главни монотеистични релгии днес, Авраамските религии, в съществуването на един върховен бог и същевременно отричането на този бог на другите религии. Съперничество между идеологии и доктрини, между които съгласие и помирение не би могло да съществува, защото всяка една от тях иска да доминира и следовниците й пламенно вярват, че единствено техния път е правилния и богоугодния.

Щом всички религии почитат един бог, то значи всички религии са една религия. Мевляна Руми.
Еволюцията на религиозната мисъл през човешката история всъщност онагледява процеса на пробуждане на човешкото самосъзнание от миналото до днес.

Какво е религията по същество? Как са произлезли религиите и как са се развивали през времето и земите? За да си отговори на тези въпроси сериозния изследовател трябва да проследи развитието на човешките култури от самото начало, да се спусне в дълбините на човешката душа, да проследи развитието и трансформацията на колективната душевна космогония, за да осмисли религията като културен феномен. Феномен не, а явление, така присъщо и дори необходимо на човешката психика. За да разберем религията, трябва, най-вече, да разберем собствената си душевност, в която се съдържат корените на всичко това.

В основата на развитието на религиозната мисъл, естествено, стои човешкото съзнание. Човешкото съзнание и човешкия ум. Начинът, по който са устроени нашия ум и нашите възприятия.

От началото на запомнената история, хората и човешките общности изпитвали нуминозното чувство, мистичната свързаност с невидимото и търсили връзка с вътрешното си усещане навън. Усещането за мистичното, неосезаемото, дълбочината невидима за очите. Източникът на вдъхновението и невидимата нишка, която свързвала човека с природата и целия космос. Човекът бил потресен от могъществото на природата и долавял, че в нея има много повече от това, което можел да види. За древните хора природата и всички нейни процеси били като живи същества, с воля и съзнание.

Всъщност, това персонално възприемане на света около нас и неговите явления се корени в начина, по който функционират нашите възприятия, а именно поради удивителната способност на човешкия ум да намира закономерности, връзки и взаимовръзки (pattern recognition).

Така, още много отдавна хората започнали да възприемат природните и небесните (астрономически) явления лично и персонално. Поради цикличната природа на действителността, движението на звездите съвпадало с природните явления свързани с годишните сезони. Хората забелязвали тези закономерности и така, постепенно залегнала представата, че звездите или "небесните подредби" направляват случващото се в природата на Земята.

Онези наши далечни предци, ранните хора отпреди Неолита, възприели свойствата на реалността като проявления на живи същности, които имали собствена воля. Тази воля, обаче, хората възприели като имаща отношение към самите тях. Тъй като, идентифицирането и познаването на природните цикли и закономерности давало огромно еволюционно преимущество в успешната адаптация към средата и оцеляване.

Склонноста към ритуалност е присъща в човешкото поведение. Може да се каже, че суеверността и ритуалността са универсални елементи в (неосъзнатото) човешко поведение, които се срещат във всички човешки култури.

В психологически аспект, от съвременна гледна точка, непреодолимата ритуалност в поведението се свързва със състояния на невроза, обсесивно-компулсивни и подобни поведенчески разтройства.

Неврозата (като обсесивно-компулсивно растройство) е израз на дълбока тревожност, усещане на безсилие пред съдбата и страх от лош късмет. Именно този древен страх стои в основата на суеверието, което от своя страна стои в основата на ритуалното поведение.

Неврозата се преодолява с помощта на осъзнаването и възвръщане на вярата в собствената воля т.е. преодоляване на вътрешните си страхове. За невротичният ум усещането за грозяща опасност, ако ритуала не бъде извършен, понякога е толкова силно, че личността се оказва неспособна да рационализира поведението си и се оказва поробена от това самовнушение и съответно извършването на ритуала се превръща в нещо не само задължително, но и животоспасяващо.

Така, ритуалността, от една страна, е породена от способността на човешкия ум да намира взаимовръзки и закономерности, които възприемаме като имащи пряко отношение към нас персонално. От друга страна, друг мотив е психическата необходимост от закрила, от вярата в доброто развитие и в благосклонността на природните явления. Именно вярата, че с еди-какво-си действие ще предизвикаме или ще повлияем еди-какво-си събитие.

Вярата като стремеж към взаимодействие със самата действителност може да бъде силна и без помоща на ритуалността. Това е съвременната философия, свързана със закона на привличането (attraction law). Светоглед, застъпващ идеите за върховенството на свободната воля и на енергийната природа на действителността, отвъд религиозните представи.

духът горе в слънцето и духът долу в човека е един и същ. Отделността е само илюзия. Упанишади.

От мистичните танци на шаманите и племенните жреци, зараждането на мантрата и молитвата, до сложната хореография, грандиозност и пищна суета на съвременните религиозни процесии, всичко това е ритуално поведение свързано с неосъзната необходимост за предизвикване на доброто, като положително събитие. Една необходимост, оформила се в човешкия ум отпреди запомнената история. Ритуалното поведение, в същината си, се е променило много малко, единствено сложността на ритуалите, аксесоарите и символите са претърпяли развитие през времето.

Ритуалното поведение като социален елемент и психологическа необходимост е залегнало в религиозното. Първичната заложеност на ритуалното и религиозното в човешката психика е най-очевидна в сходствата между религиите и ритуалната символика на различните култури. Откакто първите групи хомо сапиенс напуснали африканския континент преди около 70 хиляди години и се пръснали по лицето на планетата, поставяйки началото на различните народи и култури, развитието на отделните общества е протичало малко или повече паралелно.

Така, първите цивилизации в Китай и Месопотамия малко или повече паралелно навлезли в Неолита, поставяйки началото на земеделието и уседналия начин на живот. Народите се развивали, а с тях и културата им, философията, занаятите и заедно с всичко това активно съшивали и духовните си възгледи във все по-сложни и детайлни митологични конструкти.

Началото на религиозната мисъл в най-първичната си форма било поставено от шаманизма. Тези древни племенни общности, разпространили се по света, споделят един основен общ мотив в своите ранни духовни възприятия, това било обожествяването на животните като тотеми или като преносители на душите на древни предци. Началото на култа към природата и природните елементи. Смаяни от чудесата и необяснимостта на природата, шаманизмът я обожествил като покровителка на всичко и майка на живота.

Свързването на природата с женската същност, която ражда и обгрижва живота също е широко разпространена древна представа. Латинската дума natura, например, в древността, буквално е означавала "раждане", макар тази "древност" да е значително по-млада, от древността на зараждането на шаманизма.

Логично, най-ранните прототипи на религията били свързани със заобикалящата природа и животните. Откроява се издигането на женското начало в култа към богинята-майка. Аборигените от Австралия поставили Шарената змия (змията-дъга) като свое главно божество. Змията е андрогин, но въпреки безполовото си състояние нейната първична същност е женска. Змията била изобразявана и като композитно същество с глава на кенгуру, опашка на крокодил и тяло на питон. Наричана още "Майка на творението", тя ражда мъжкото божество, което се нарича "Великият преобразител на земята". Аборигените населяват австралийският континент в период от около 40 хиляди години и митологичните им концепции може да се смятат за продукт на тези най-ранни възгледи, плод на колективното духовно творчество на човечеството. Символизъм без културни примеси, почерпен директно от колективното мистично въображение, Акаша и Анима Мунди.

шарената змия в митологията на австралийските аборигени

Дану, келтската богиня на вятъра, мъдростта и плодородието е върховната богиня-майка, която навява алюзии с образа на древногръцката София и месопотамската Тиамат - първичната богиня на творението. И тук срещаме тази интересна пермутация на женското, което ражда себе си в мъжка форма - Дану е едновременно и майка и дъщеря на Дагда - върховното божество на живота, смъртта, войната, банкетите и магията. Мориган пък е въплъщение на образа на жената-войн, която се съревновава с мъжете, желязната девица. Сходна представа с образа на Амазонките и Артемис.

Илматар във финландската и лапландска митология е върховната богиня-творец. Първичното начало, която създава космоса и ражда митичния герой Вайнамойнен - детето на вятъра. А Аджатар, змията-демон от горите напомня за образ, повлиян от старозаветната история за Ева и змията, тъй като този образ е представен в женски пол, оформен в умовете на тези северни народи преди две хиляди години. Но, ако образа не е привнесен отвън, а автономен продукт на финландската традиция, то това означава, че е продукт на колективна, архетипна представа. Или, че християнския космогоничен мит за Адам и Ева е повлиян от скандинавската митология в един етап от развитието на ранното християнство.

Женското начало всеприсъства в древните митологични и космогонични представи.

Древногръцката Гая - майката-земя и патрон на живота - родена от хаоса, ражда океана и небето (горните и долните води). И впоследствие се омъжва за сина си Уран. Нут, в египетската митология, също е считана за майка на върховния бог Ра, който се преражда с всяка нова зора. Древните шумери също имали интригуваща легенда за сътворението. Тиамат била първичната богиня-дракон на творческия хаос, а Апсу - първичния бог на сладките води и океаните на мъдростта. Сливането на двамата довело до сътворяването на космоса и света.

Тези първични култове към женското начало са интригуващо интуитивни, тъй като съвпадат с еволюцията на биологичния дизайн, в който женското начало е основен шаблон или прототип на всички животни от семейството на бозайниците. Като мъжкия вариант е своеобразна мутация на женския организъм, която се проявява в края на втория месец от зачатието при наличие на Y хромозома, което включва производството на тестостерон в организма, който впоследствие трансформира организма в мъжки вариант. Затова мъжките бозайници също имат зърна - белези на първичното им женско начало.

Постепенно женските божества били изместени от мъжките, което е интересна трансформация в религиозните представи, претърпели изместване от матриархалното към патриархалното. Като външно проявление на първичните мъжки инстинкти, чиято основна рамка е стремежа към доминиране. Историко-културен развой, особено ярко изразен именно в юдеизма, християнството и исляма, които са произлезли в този ред и всяка следваща е усвоявала в значителна степен митологията на предишната.

Така в древен Вавилон, приблизително по времето на зараждането на юдеизма, божеството на плодородието и шеф на всички останали по-низши по ранг божества бил Мардук, чиито образ се смята, че по-късно бил асимилиран от асирийците и превърнат в тяхното главно божество на войната Ашур.

Тотем Шаман Ритуален огън
Южна Америка Шаман Северна Америка Тотем
Гъбовидни камъни статуетки на Маите

В шаманизмa съществена роля имали халюциногенните растения, чиито отвари били използвани както за лекуване, така и за връзка с духовния свят. Животните били считани за преносители на човешки и божествени духове, духове на древни предци и пратеници на боговете, така различни животни били обект на почит от много култури под формата на тотеми, амулети, талисмани и в различни култове. Образите на животни преобладават значително в митологията, наред с природните елементи.

Змията, например, като широко разпространено в тропичния и субтропични пояси на земята влечуго е често обожествявана и й били придавани различни свръхестествени качества. Шарената змия в древната духовна система на аборигените в Австралия, пернатата небесна змия Кецълкоатъл в теогонията на ацтеките. В китайската мистика каменната маймуна е олицетворение на родения живот, а култа към митичния образ на дракона има ролята на талисман на целия този народ. Египетската богиня Хатор е изобразявана като крава. Местното население на северна Америка е изградило своя божествен пантеон почти изцяло върху обожествяването на животните, които хората възприемали като равни по време на лов и удостоявали с ритуали своя улов в израз на уважение към духа на животното.

Употребата на зооморфни образи в представянето на божествата на древните народи е универсално сходство в духовните разбирания на примитивните култури.



Creative Commons License


следваща страница