Животът на Земята

..започва бавно. Много бавно. След турбулентното си геологично начало - и под влиянието на онова удивително свойство на материята да се самоорганизира - Земята формира твърда обвивка, земната кора. Това геологично събитие бележи началото на удивителни процеси. Не след дълго се сформират и океаните, с първичните води и атмосферни изпарения, в които без особено забавяне неживата материя от молекули се свързва в по-сложни структури, които оживяват. Това са първите едноклетъчни организми, които се появяват и се разпространяват по цялата планета. Тези първични цианобактерии и гъби сформирали огромни биофилми по бреговете на океаните и процъфтявали, захранвани от енергията на Слънцето чрез фотосинтезата.

Тогава, Земята била доста по-различна от планетата, която познаваме днес. Все още нямало растения и повърхността й била гола и пуста, осеяна с вулкани и реки от лава. Цялата земна маса образувала един суперконтинент, заобиколен от един суперокеан. Атмосферата била изпълнена с отровни газове и изпарения, а кислород имало в съвсем незначителни количества.

Така изминали повече от два милиарда години, през които древните живи организми трансформирали драматично физикохимичния състав на планетарната атмосфера.
Появили се първите наземни растения преди около 450 милиона години. Тази древна растителност, която покрила земната твърд не била като растенията днес. Това били папратоподобни и мъхоподобни растения, които, заедно с генетичните си предци - древните морски микроорганизми - прогресивно насищали атмосферата с все по-големи количества кислород. Дърветата са едни от най-древните обитатели на земната твърд. Първите, древни дървета били гигантски. Фосилизирани останки от тези древни дървета се намират до днес, превърнали се в камък (ВЖ. вкаменено дърво/petrified wood).

Кислородът, с който древните растения и микроогранизми наситили атмосферата, заедно с други вторични продукти от биологичната им активност, изменили значително не само физикохимичния състав на атмосферата, но повлияли и на климата, както и на други планетарни процеси. В крайна сметка, тези древни предци на биологичния живот на Земята я направили подходяща за еволюцията на живота, чрез влиянието им върху климата и атмосферата. Те положили началото на самия фундамент на екосистемата - кръговрата на кислорода и въглерода, между растителното и животинското царство, в което участват и геоклиматичните процеси на самата планета.

Всичко това, всички тези елементи, които оформят планетата, която оформя живота, който - на свой ред - има оформящ ефект върху планетата - всички тези взаимнозависими и взаимовлияещи си елементи фундаментално са част от един голям еволюиращ планетарен организъм. Земята е жива - не само геологично, но и биологично.

Климатът, екосистемата и планетарните процеси са интегрално цяло в информационната мрежа на Биосферата - живата Земя. Животът на планетата е еволюирал симбиотично. Екосистемата, освен биохимична и симбиотична, е и информационна. Еволюцията е информационния механизъм, чрез който биологичния опит се съхранява и се организира в колективни адаптации. Развитието на живота е един продължителен и продължаващ процес на оцеляване и адаптации към средата. Адаптация и симбиоза. Съ-еволюция (ВЖ. co-evolution / symbiotic evolution).

Всички сме взаимосвързани в информационната мрежа на екосистемата

На тези принципи първичните цианобактерии изменят атмосферния състав, което повлиява на други геоклиматични планетарни процеси, които повлияват благоприятно успешната еволюция на по-сложни организми, които залягат в основата на цялото дърво на живота, което познаваме днес на Земята.

Този процес започва бавно. Макар най-старите изотопни доказателства за живот в първичните океани да датират отпреди 3.8 милиарда години, първите сложни организми, които напускат океаните се появяват преди около 0.5 млрд. год. или 500 милиона години. Това били насекомите. Но, еволюцията се учи бързо и развитието и адаптациите на видовете стават все по-ускорени и все по-задълбочени.

еволюцията на живота на Земята
обща графика на еволюцията на живота на Земята по петобална времева скала. ВЖ. по-детайлна графика.

Земната атмосфера вече имала изобилно количество кислород, така, че преди около 400 милиона години се появили първите риби и тетраподи. Новите сложни организми вече дишали кислород и имали тела, съставени от десетки хиляди и милиони клетки. Рибите в океаните и растенията на повърхността се разпростряли по цялата планета. Появили се първите акули. Преди около 300 милиона години се появили летящите насекоми, хлебарките и първите динозаври. Появили се първите крокодили, мухи, пеперуди, костенурки и всички видове огромни влечуги, чиито фосили и костни останки откриваме под слоевете пръст днес. Динозаврите доминирали дълго над земната твърд. Междувременно, поради климатични и космически влияния, "бумът на живота" множество пъти бил следван от "екологичен срив", който изтривал от генетичното дърво на живота огромен брой видове завинаги. Едни от тях се оказали и динозаврите. Преди около 200 милиона години се появяват първите бозайници, а първите цъфтящи растения се появяват едва преди 140 милиона години, заедно с пчелите.
Животът набирал опит и разнообразие. Сякаш еволюцията - като градивен информационен процес - експериментира целеустремено с най-различни биологични дизайни и вариации, в търсене на път към пробуждане на самосъзнанието. Така, последния динозавър умрял преди около 70 милиона години.

Видовото разнообразие нараствало прогресивно, запълвайки био ниши и създавайки нови адаптации в разрастващата се мрежа на екосистемата. Еволюцията непрестанно експериментирала и творяла. Преди около 50 милиона години се появяват големите морски бозайници и делфините. Появяват се първите примати, гризачи, прасета, котки и носорози. Зелени треви покриват земната повърхност навред. Преди около 25 милиона години се появяват конете, кучетата, мечките и още повече видове птици. Земният климат се стабилизирал, макар да следвал своите климатични цикли на ледени епохи и затопляне, но амплитудите на тези цикли намалели и станали по-поносими за живота, на който непрестанно му се налагало да се адаптира, за да оцелява. Климатичната стабилност се оказва решаващ фактор не само в успешното оцеляване на човешките ни предци, но и в развитието на човешките култури. Климатичната стабилност, от своя страна, има своите взаимообвързаности с баланса на екосистемата.
Преди между 2-0.5 милиона години се появили мамутите, белите мечки и саблезъбите тигри. Последното масово измиране на животински видове се случило преди около 10 хиляди години с края на последната ледникова епоха.

Първите хоминиди не били примати, но имали общ предшественик с тях. Хоминидите се разклонили в отделен еволюционен клон от този на приматите. Хоминидите и приматите се развивали паралелно, по своите си еволюционни пътища и био ниши. Така, както приматите се разделили на много подвидове с голямо разнообразие, така и хоминидите се разделили на множество подвидове през времето от двуметрови гиганти до еднометрови пигмеи.

Най-старите хоминидни скелети (ВЖ. ardipithecus ramidus/хоминиди) открити досега датират отпреди 4.4 милиона години. Различни хоминидни видове, в продължение на милиони години, живели паралелно по едно и също време, както и, понякога, съвсем близо географски.
Смята се, че Хомо сапиенс (модерните хора) и Неандерталците са имали общ предшественик, появил се на еволюционното дърво преди около 2 милиона години. От всички хоминидни адаптации през милионите години, накрая останали Хомо сапиенс и Неандерталците.

Неандерталците живели ексклузивно в района на Европейския континент и Близкия изток цели 200 хиляди години, но преди около 30 хиляди години генетичната линия на този хоминиден вид прекъсва. Така, остава само Хомо Сапиенс (заедно с единични микро-популации от неандерталци, чиито гени се вливат в генетичния поток на хомо сапиенс).

Първото голямо разселване на най-близките древни предшественици на всички съвременни хора днес, започва преди 70 - 100 хиляди години някъде от района на днешна Етиопия. Няма точна яснота относно кои "маршрути" първите човешки преселения поемат. Нови антропологични и генетични следи датират човешко присъствие в източна Азия преди 50 - 70 хиляди години. Смята се, че местното население в Австралия живеят на континента от около 50 хиляди години. Най-древните обитатели - от вида Хомо Сапиенс - на север в днешен Сибир са били хора подобни на днешните Евенки, заселили се по онези ширини преди около 30 хиляди години. Горе-долу по това време на Европейския континент се заселват и първите обитатели от вида на Сапиенс. Няма яснота и относно откъде първите миграции на Хомо Сапиенс в Европа започват - дали от югоизток идващи от района на днешния Близък Изток или откъм североизток идващи през монголското плато от днешна източна Азия. Конкретните отговори на тези и други въпроси науката на бъдещето тепърва ще открива.

Генетичното пътешествие за проследяване на човешките миграции - Genographic Project - предоставя много интересна информация и хронологични карти на човешките преселения през времето и континентите. Проектът Genographic е изключителен и основополагащ в новото ни разбиране за еволюцията на живота и, в частност, еволюцията на човешките култури.

Така, човешкия род се утвърждава като доминиращ вид сред хоминидите, освен това и сред всички други животни на планетата. А преди около 11 хиляди години - с настъпването на неолита в човешката култура - се поставя и началото на нашата цивилизация.

Началото на живота от онези древни прости организми изминава дълъг, много дълъг път, докато кулминира в човека. В човешкия ум, в който се пробужда нещо изключително - пробужда се самосъзнанието. Човекът от творение се превърнал в творец на нови вселени в ума си.

Това, разбира се, е само от гледна точка на хората. От гледна точка на ориза, например, оризът е далеч по-еволюирал от хомо сапиенсите. Човешкият геном има 25 хиляди гени. Геномът на ориза има 50 хиляди. Но, това няма голямо значение. Същественото е, че Хомо Сапиенс сме развили изключително фина моторика, чудесно зрение и комплексен мозък, с които сме започнали да манипулираме своя хабитат и да го пригаждаме към своите нужди.

И започнала ерата на човешката цивилизация.

Днес всички живеем в държави, заедно с други хора, с които имаме най-близка генетична връзка във времето и се наричаме "народи". Истината е, че всички хора споделяме общи генетични корени и общи далечни предци. Всички живи хора днес сме едно голямо семейство. Семейството на Хомо Сапиенс.

Това, което ни прави визуално различни е именно еволюцията или, по-конкретно, онзи нейн централен механизъм - адаптацията.

Всички живи организми се адаптират към средата, в която живеят за да могат да оцеляват в нея най-добре. Затова, например, хората живеещи на географските ширини, където слънцепека е целогодишен и температурите високи, имат високо съдържание на допълнителен пигмент в кожата - меланин - който има свойството на защита срещу ултравиолетовото лъчение. Тази еволюционна защитна реакция е и причината, когато хората със светли кожи се излагат на слънце, да придобиват тен. Това е един най-основен пример за адаптивна реакция на организма към условията на средата.

Еволюцията е удивителен информационно-биологичен механизъм, който, от една страна, развива определени белези и промени в продължение на хиляди и десетки хиляди години, но от друга, е достатъчно гъвкава и може да реагира бързо на външните промени. Неспособността на организма да се приспособи своевременно към промените в средата водят до изчезването му. Неслучайно, най-успешните организми са най-адаптивните. Адаптацията, по същество, е самата еволюция. Поне в нейните чисто биологични аспекти. Процесът на еволюцията на живота е в непрестанно развитие и се усъвършенства с колективния опит, като събира информацията от живота на всеки индивид.

Така, когато много поколения наред хора живеят на място, където са целогодишно изложени на силно слънце, еволюционния механизъм "запомня" необходимостта от завишена пигментация на кожата и така постепенно децата на тези хора започват да се раждат с тъмни кожи. Което значително увеличава шансовете им за оцеляване в съответната среда. Това е еволюционна адаптация, която се кодира в ДНК-то на живия организъм. Веднъж закодирани в ДНК-то, генетичните белези свързани с еволюционната адаптация са устойчиви във времето. Затова, например, Афро-американците все още се раждат с тъмна пигментация на кожата и присъщите генетични белези за хората в Африка. Еволюционният процес, обаче, е непрестанно в действие и така, след време наследниците на тези Афро-американци, живеещи в по-северните ширини на планетата, постепенно ще изгубят своя пигмент и специфични генетични белези. Човешките групи се изменяли през хилядите години на своите миграции и се адаптирали към спецификите на геоклимата на средата. Тук не говорим за векове, а за хиляди и десетки хиляди години.

генетично всички хора сме едно голямо семейство

Всички живи хора днес принадлежат към вида Homo sapiens, в действителност не съществуват "раси", всички сме една раса, адаптирани към различни геоклиматични условия.

Всъщност, деленето по сходни външни белези е инстинктивно поведение не само при хората, но и при животните. Това поведение е свързано с определени прастари биохимични механизми в лимбичната система на нашия мозък (ВЖ. амигдала, страх и агресия). Една основна причина, поради която хората имат заложен страх (и съответно агресия) към непознати генетични белези, е инстинктивно заложения стремеж към репродукция със сходни генетични белези. Този стремеж е част от поведението свързано със "сексуалния подбор", което осигурява пренасянето на успешните генетични адаптации през поколенията. Инстинктивният расизъм има малко общо с неприязънта към ниската култура.

Еволюцията, най-общо, е информационен механизъм, който кодира колективния опит в биологични адаптации. Еволюцията, освен това, има много аспекти - от външните белези, през инстинктите и поведението, до онези фини измерения, които се разкриват в човешкото самосъзнание. Еволюцията е своеобразния "дизайнер" на организмите. Това не означава, че "еволюцията" е някакъв вид "автономен разум". Еволюцията е колективен разум, информационна мрежа, от която всички живи организми са част.

Бодлите и токсичните алкалоиди на растенията също са израз на адаптацията. Така както биологичния дизайн на животното съответства на хранителните му навици и средата, към която се е приспособило. Често живите организми развиват много тесни и профилирани адаптации към определени специфики на своя хабитат. Растенията и животните пригодени към ниски надморски височини, например, не могат да виреят на високи. Когато група индивиди от определен вид развият нови или допълнителни адаптации, тези адаптации могат да се развият така, че да изменят изцяло въпросната група в нов вид, различни от своите предшественици. Именно това е причината за биологичното разнообразие на планетата - адаптацията. Адаптацията може да бъде краткотрайна или устойчива, частична или да измени организма изцяло в дългосрочен план. Екосистемата е система от био ниши и от симбиотични отношения.

еко система, биологични ниши, еволюцията на живота, природата

В дизайна на живите организми няма случайни елементи. Красотата е практична. Симетрията, като възприятие за външна красота, и цветовете се използват от животните в сексуалния подбор и инстинкта за размножаване. При растенията, тези две качества, които хората разпознаваме като "красота", се използват също за оцеляване, както и за репродукция. Ярките цветове и симетрията на цветето привличат насекомите, които пият сока му и по този начин го опрашват. Такава функция имат и плодовете, които дърветата раждат - те привличат животните, които ядат плодовете, късат ги и по този начин разнасят семената, както механично, така и биологично, чрез изпражненията си. Семената преминават през храносмилателната система на повечето животни непокътнати. Така, стационарните дървета са открили начин да разпространяват семената си и да се множат на големи територии - чрез симбиотичната си връзка с животните и насекомите. Всичко е взаимосвързано в една жива екосистема.

В природата красивото е практично и е свързано с инстинкта за размножаване, не с естетическото съзерцание. Така например, носовете на африканците са широки в основата - както и на всички хора, живеещи в горещи, влажни климати - защото по този начин носната кухина охлажда вдишвания въздух. Поради същата механична причина носовете на северните народи са тясни в основата, защото така затоплят вдишвания въздух. Функцията на косата не е за да й се правят прически, а за да изолира мозъка както от студ, така и от горещина.
Веждите над очите спират капчици пот от челото да не попаднат в окото. Устните са един от най-чувствителните външни сетивни органи в човешкото тяло, заедно с вътрешната част на пръстите и дланите (изключвайки половите органи). Навярно това е причината устните да са месести, вместо просто цепки - защото ги използваме като сетивни органи, в общуването помежду си, например.
Хората са емоционални същества, освен социални. Емоционалната връзка е важна за нас, затова я изразяваме прегръщайки се, стискайки си ръцете или изобщо докосвайки се с ръце, целувайки се. Устните, освен това, помагат и при храненето. Смята се, че размера на устните, като месести сетивни органи, се определя и от вродената емоционалност на индивида, което е свързано с темперамента. Правят се връзки между горещия темперамент на хората, живеещи в топли географски региони и месестите им устни в контраст на същите у хората, живеещи по северните ширини. Разбира се, тези генетични фактори могат да бъдат изменяни и култивирани социално, както и от степента на осъзнатост на самия индивид.

Космите по тялото, също, имат своите практични приложения. Те задържат капчиците пот, така, че кожата да се охлажда по-дълго при по-малко потене и съответно намаляване на дехидратацията. Надали окосмението при хората е свързано с това да ни топли, както козината при животните, защото хората се обличат от поне 30 хиляди години, което е достатъчен период за еволюционния процес да премахне излишните елементи. Това може да обясни различната степен на окосмяване при различните етноси.

Не е ясно точно в какви времеви периоди работи еволюцията и кои процеси отнемат колко време. Но, можем да отсъдим, разглеждайки наблюденията, с които разполагаме. Например, смята се, че сляпото черво е еволюционен остатък от далечното ни минало, когато човешката диета е включвала значително количество растения. Богатата на фибри храна на тревопасните е трудносмилаема, затова и стомасите им са по-обемни, с няколко камери и силни храносмилателни ензими. Смята се, че сляпото черво при хората е атрофирал остатък от някогашен втори стомах.
Чрез археологични и антропологични методи е установено, че хората обработват храната си (готвят я) от поне 30 хиляди години. Навярно архаичния втори стомах още тогава вече е бил изгубил своята функционалност. Това е един пример за времеви периоди на еволюцията, като адаптивен механизъм. Друг пример, намиращ се на другата скала, е хващането на тен. Когато хора със светла кожа се излагат често на слънце, кожата бързо реагира и се адаптира с по-тъмен тен.

Астронавтите в космоса, които се намират в среда на нулева гравитация и използват най-вече ръцете си за да се придвижват из космическата станция, губят близо 30% от костната и мускулна маса на краката си за около 6 месеца. Този факт е абсолютния пример за адаптивния дизайн на тялото. Всъщност, биологичния дизайн е толкова адаптивен, че където и другаде в космоса хората някога да се разселят, тези човешки групи бързо ще се видоизменят и през времето ще еволюират в различни видове.

Разбира се, за да се измени един вид в напълно различен нов вид са необходими милиони години; или стотици хиляди, ако адаптациите не изменят биологичния дизайн радикално.

Това, което не се използва - се губи. Тук като вметка е любопитно да се спомене, че тези "закони" действат дори в човешкия мозък. Когато определени аспекти от мозъка се използват повече за сметка на други се наблюдава несиметрично развитие на съответните мозъчни региони. Мозъкът е изключително пластичен орган и ние имаме потенциала да го моделираме през целия си живот (ВЖ. мозъчна пластичност/neuroplasticity).

В заключение, животът на планетата еволюира от около 3.8 милиарда години. През това време, първичните прости живи организми изменят физикохимичните свойства на атмосферата, което повлиява и върху самата планетарна еволюция. Богатата на кислород атмосфера отключва появата на по-сложни организми, които в течение на стотици милиони години се адаптират и видоизменят. Някои изчезват, други се развиват. Всички живи организми еволюират като част от своята среда и като част от своята екосистема. Организмите не еволюират по отделно и изолирано от своята среда. Видовото разнообразие е в резултат на удивителната структура на екосистемата, която е основана на симбиоза и съ-еволюция.

Биологичният дизайн е в резултат на приспособяване към специфики на хабитата - както и поведенчески специфики, хранителни навици и т.н. - еволюционни адаптации. Еволюцията, като информационна мрежа на живата биосфера, кодира в ДНК-то на живите организми целия опит на всичките им предци преди тях. Всички сложни живи организми днес споделяме общи далечни древни предшественици. Дори не чак толкова далечни, имайки предвид, че тук се говори само за някакви си 500-600 милиона години. Приблизително 1/10-та от геологичния живот на Земята. Всички живи хора днес споделяме общи генетични предшественици, живели преди около 70 хиляди години. Нещо повече, ние сме взаимосвързани не само генетично, но и информационно. Екосистемата е жив планетарен организъм, от който ние не сме отделни.

планетарен организъм, взаимосвързаност, еволюция на ума

Съвременната цивилизациа днес е цивилизация на разхищението, на крайния егоизъм, на невежеството и на нерационалното. Противно на високите проценти на образованост в съвременните общества, от културния модел съществено липсват идеите основани на новото знание. Съвременните култури робуват на политически и икономически доктрини от 19-ти век и назад. Култури, основани на примитивен светоглед, който поставя хората в центъра на всичко или, по-точно, на върха. Култура на невежеството и ниските нива на осъзнатост. Култура основана на войни и нa безумие.

Култура заслепена от първичната човешка субективност, която не осъзнава собствените си ограничения. Живеем така, сякаш не сме част от екосистемата на планетата и сякаш Земята е само за хората.

Истината е, че хората все още еволюираме. Не само адаптирайки се към непрестанно динамичната геоклиматична среда, в която живеем, но и като съзнания. Тези вътрешни, ментални измерения в човешкия ум също търпят своето развитие. Tази ментална еволюция обаче изисква съзнателното ни усилие в тези насоки, към осъзнаване и себевладеене, към по-задълбочено разбиране, към по-висшите състояния на ума.

Земята е голям жив организъм
Всички сме взаимосвързани в много повече аспекти, отколкото някога сме си представяли.
Това е новото знание.
Всички живи хора днес принадлежат към вида Хомо сапиенс, така, че
в действителност не съществуват "раси".
Всички сме една раса, адаптирани към различни геоклиматични условия. Всички хора генетично сме едно голямо семейство. Не само всички хора, а и всички животни на Земята. Ние всички сме свързани, генетично и информационно.

Ние, хората, не сме на "върха на еволюционната пирамида" - защото екосистемата не е пирамидална, а сферична - но в нашите мозъци се е отключило самосъзнанието. Този "венец на творението" - човешкия разум - който би трябвало истински да ни отличава от животинското царство. Ние, хората, имаме пълната способност за самоконтрол и можем да се противопоставяме на инстинктите си. Да сформираме светогледи, възгледи, мнения, да прозираме в нещата, да изследваме и разбираме сякаш всичко; Хората имаме способността да се водим в поведението си от по-висши мотивации. Мотивации, които отиват отвъд личното и отвъд личната изгода. Когато хората се водят от инстинктивната си природа, в която се коренят низките страсти - като алчност, себичност, агресия, хедонизъм и т.н. - тези хора не са нещо повече от интелигентни животни.

Крайната алчност, егоизъм, ламтежа за повече са толкова примитивни. Едни първични мотиватори, стоящи в основата на примитивни форми на поведение. Цялата ни йерархична и стръмно-пирамидална система е примитивна.

Време е да направим следващата голяма крачка в човешката еволюция - еволюцията на съзнанието. Еволюция на човешката култура, изградена върху основите на човешкия разум и будното самосъзнание. Ние имаме потенциала да трансформираме човешката цивилизация изосновно.
Всяко велико пътешествие започва с една малка крачка.
Бъди будно съзнание.
Еволюирай.
Това е бъдещето.


Creative Commons License


ресурси:
Solar System Planets: Order of the 8 (or 9) Planets (уебсайт)
BBC How Earth Made Us (документална мини-поредица)
Charles Darwin and the Tree of Life (документален филм)
Co-evolution (статия с връзки към доп.инфо.)
Gaia Theory / the Gaia Principle
Life (документален филм, 10 епизода)
The Incredible Human Journey (документална поредица, в Youtube)
Journey of Man (док.филм в Youtube)
Clues to Human Migration How do we know what routes ancient humans took as they spread around the world?
TTC - Understanding the Human Factor (видео лекции)
The Genographic Project
Journal of Human Evolution
The Human Genome Project (HGP)
BioInteractive (образователен уебсайт с много ресурси)
предишна страница
симбиотична еволюция цвете с насекомо