Самовнушението, казват, е могъщ инструмент на човешката психика. Въображението и самовнушението имат могъщо влияние не само върху психиката, но и върху биохимичното състояние на нашия организъм. Въображението може да бъде автономно и насочено, съзнателно и несъзнателно. Пласебо ефекта на силата на самовнушението е установено свойство на ума. Човешкото мистично въображение е извора на цялото религиозно творчество в човешките култури.

Първичните ни страхове и мрака вътре в нас са мястото на вечния огън


Самовнушението и въображението са в основата и на много от нашите страхове. Дали ако си внушим нещо достатъчно силно ще започнем да го виждаме в действителност? Ако вярваме в страховете си толкова силно, че да ги материализираме пред очите си? Като халюцинации, които за нас ще са толкова истински, колкото и несъществуващи за нечии други очи. Докъде стига субективната действителност и от къде започва обективната?

Хората се страхуват от "злото". Митологичното зло, което обитава ареалите на смъртта и лошия късмет, е общочовешки страх. Религиозното зло, което обитава ареалите на невежеството и ниските нива на осъзнатост. Злото в нас самите, проектирано навън в образи на демони и дяволи, сатани, зли духове, зли сили и тъмни влияния. Чрез тази неосъзната проекция сме населили "невидимия свят" с образи от собственото си въображение.

Ако въображението има силата да променя нашата действителност, как бихме могли да различим внушението си от действителността? Ако мозъкът ни интерпретира електромагнитната действителност, така, че да й придава вещественост пред очите ни и за сетивата ни, то промяната на тази вътрешна интерпретация ще промени и самото ни възприятие за нещата навън. Ако хипотетично препрограмираме мозъка си на други честоти, тази промяна на възприятията ни би изменила драстично самата действителност, която ни заобикаля възприятийно. Възприятийно. Въпрос на възприятие ли е действителността? Ние ли съществуваме във вселената или вселената съществува в нашия ум?

Ако човек си внуши достатъчно силно - в някакво дълбоко медитативно състояние на пълен транс - че формите на образите не съществуват, дали бихме могли да започнем да ги изтриваме? Ами ако продължим с това самовнушение, изтривайки формите една по една, дали в един момент ще се окажем в едно празно пространство без образи и форми? Като върху празно платно, чакащо да го изпълним с формите на въображението си.. наново. Като сън, в който архитектите и творците сме ние. Каква ли действителност бихме си построили тогава?

Страхът от мрака вътре в нас самите е стръмен връх за покоряване. Прастарите страхове от далечните ни предци. Сенките в тъмнината се движат, извиват се в причудливи диви танци и възприемат формите на тези древни страхове. Сенките навън и сенките вътре в нас. В действителност, не сенките се движат, а въображението им придава живот. Но, в коя действителност?

Физиката ли е обективната действителност? А субективната? Тази, в коята живеем през повечето време, излизащи за кратки моменти от нея, когато се спънем и паднем, сещайки се за гравитацията. Тези двете една действителност ли са или са отделни? Къде е границата между твоята ментална вселена и действителността навън?

За да има конкретна действителност, трябват два елемента - обект и субект, които може и да са взаимозаменяеми. Но, какво става когато субектът се слее с обекта напълно и станат едно? Какво става с действителността тогава?

Хората се страхуват, защото вярват в първичните си страхове. Вярваме в самопоставените ни ограничения и се страхуваме да погледнем отвъд. Мислим си, че злото в света е външно влияние - оправдание на невежите и слепите духом. Оправдание подкрепяно от архаичните религии. Религии основани на страха и заплахите, и на неосъзнатостта.
Населили сме действителността с всякакви измислени образи от собственото си въображение. Дали сме форма на непълноценностите си и страха ни от тях, толкова ярки, че сме ги сляли с представата си за действителност. Действителността е такава, каквато я направим ние. Творците сме ние.

"Без съзнанието, човека би бил една прекрасна и сложно устроена несъзнателна машина. Тъжно е, когато виждаме колко рядко хората обръщат поглед към самите себе си за да оценят истински този венец на творението, който притежават."
Пиер Дако

Вярваме, че светът е населен с демони идващи от ада - място на вечен огън - и се страхуваме от тях. Страхуваме се от собственото си въображение. Страхуваме се от мрака в нас самите, без да осъзнаваме, че мястото на вечния огън е също там.

Злото е човешка дефиниция и човешко дело.
Нашите действия - положителни или негативни - правят доброто и злото. Нашите действия днес полагат основните на бъдещето утре. Нека бъдем съзнателни творци. Нека бъдем будни съзнания. Бъдещето принадлежи на светлината на човешкото самосъзнание. Нека повярваме в това и да го превърнем в наша реалност.
отвори очите на ума си бъди будно съзнание


Creative Commons License


следвай белия заек