Вселената се ражда от квантова сингуларност. От големината на протон - за период от около 13.8 милиарда години - космическото пространство "се раздува" и нараства до днешните си умопомрачителни размери.

"В началото Бог създаде кварките и тъмната материя"

Горната лирика, разбира се, е метафорична и в никакъв случай не буквалистична.

Kаквo всъщност е космическото пространство?
Този преобладаващ обем в космоса, който го изпълва с огромни пространства от чернота. Това, което наричаме "космически вакуум". Космическата празнота. Но, нали в природата няма такова нещо като "празно"? Всичко е нещо, а "празнотата" - като възприятие - е всичко онова, което се намира отвъд границите на доловимата за нас електромагнитна действителност.
В природата, разбирай тук на Земята, няма "празно", всичко е нещо и това, което ни изглежда като "празно" също е съставено от частици. Дори и само виртуални. В космоса също е така. Това, което ни изглежда "празно", не е друго, освен границата на познатата ни реалност. Част от тази "невидима реалност" може да наблюдаваме индиректно, чрез ефектите от взаимодействието й с видимата материя - това са гравитацията, гравитационните лещи, гравитационни вълни, както и разширението на самото пространство (ВЖ. dark matter/dark energy).

дълбокия космос през лещите на телескопа Хъбъл Горната снимка: дълга експозиция към дълбокия космос; всяко петно на тази снимка е цяла огромна галактика или звезден клъстер от стотици милиони звезди. снимка: телескопът Хъбъл.

Настоящото ни научно разбиране за еволюцията на космическото пространство онагледява този процес с надуването на балон с нарисувани точки по повърхността му. Балонът е разширяващото се пространство, а точките са галактически купове - колкото повече се надува балона, толкова повече точките се раздалечават една от друга. В реалната вселена, материята се намира "вътре" в пространството, което ни заобикаля многоизмерно отвсякъде. Така, че, всички галактики, галактически купове, мъглявини и молекулярни облаци материя във Вселената своеобразно плават - като медузи в океан - в космическия медиум. Този космически медиум е самото пространство и - за сега - знаем, че е съставено поне от два вида невидима енергия: тъмна материя и тъмна енергия. Наречени са "тъмни" именно защото са невидими за нас и съответно непознаваеми. Науката днес знае много малко за тези непознати аспекти на вселената, които се крият в космическия мрак, който прави небето черно през нощта.

Оказва се, че прозрачната чернота на космическото пространство съдържа невидими за нас измерения. Изчислено е (въз основа на данни от астрономични наблюдения), че разпределението в общия обем на космоса - в доловимата за нас вселена - е приблизително: 4% видима материя (от която сме изградени ние, Земята, Слънцето, всички звезди и галактики), 20% тъмна материя (ВЖ. axion particle/higgs boson) и 76% тъмна енергия. Счита се, че прогресивното увеличаване на тъмната енергия в космоса ускорява разширяването на вселената.

Прозрачната чернота в космоса е самото пространство. Тоест, каквото и да "се съдържа" в тази "прозрачна чернота", за нас тя е "скелето" на космоса, която прави съществуването на видимата материя възможно. Тъмната материя (и енергия) са пространството, тъканта на самия космос. Така както Земята е изградена от материя, така и Вселената е изградена предимно от "тъмна" материя. Ако изобщо атомите на видимата материя могат да се нарекат "материални", предвид чисто енергийната им природа.

Всъщност, самото понятие "материя", а в този ред на мисли "вещественост", "материалност" и други сходни семантични концепции за действителността, са крайно субективни. Всички тези понятия не описват действителността, а описват нашите възприятия за действителността. Това, което виждаме е само малка част, един отрязък действителност, от голямата торта на реалността.

Тъмната материя е причината вселената да има обем и необятната чернота е това, което създава разстоянията в космоса. Доколкото може да се каже, че изобщо има разстояния.
В своята теория за относителността, Айнщайн разглежда космическото пространство като гъвкав медиум, който се огъва и изкривява под тежестта на масивни космически обекти, подобно на батут. Така, взаимодействието между пространството и космическите тела поражда гравитацията, в разнообразните й проявления. Все още физичните теории не мога да обяснят точно какво е гравитацията. От една страна, гравитацията изглежда няма ефект в квантовите измерения. От друга страна се спекулира за наличието на частицата "гравитон", която "пренася" гравитационните сили, подобно на електромагнетизма.

Смята се, че гравитацията е ефект на взаимодействието между видимата материя и самия космически медиум. Възможно е гравитацията да е ефект от взаимодействието между видимата материя и тъмната материя. WMAP снимката на космическото фоново лъчение от ранната вселена показва неравномерното разпределение на първичната материя, където цветните петна са видимата материя, а тъмните региони представляват "тъмната" материя на самото пространство.

WMAP снимка на космическата фонова радиация

Космическите обекти във видимата вселена, сякаш плават в тъмния медиум на космическото пространство. Излиза, че "тъмната" материя и "тъмната" енергия са тъканта на самото пространство. Без пространство, нямаше да има и галактики от видима материя. Свойствата на пространството, всъщност, оформят "поведението" на видимата материя. Формите на звездните купове, формите на галактиките, формите на молекулярните облаци и удивителните форми на космическите мъглявини - всички те са оформени така от начина, по който видимата материя и космическия медиум си взаимодействат.

космическа мъглявина пеперуда снимка телескопа хъбъл

Ако вселената се разширява и е започнала своето начало от една точка, то къде са границите на вселената?

Краткият отговор на този въпрос е: навсякъде.

Границите на битието се простират в много посоки. От една страна има граница на видимата вселена - отвъд която никога няма да можем да надникнем, поради ускорението на разширението на вселената и лимитите на скоростта на светлината. От друга страна за друга граница на нашите възприятия можем да вземем "тъмната" част на вселената. Черните дупки също се смятат за гранични състояния, намиращи се между нашата вселена и други реалности. Самото пространство, в своята многоизмерност, е вплетено по такъв начин, че границата на вселената е недостижима. Тъй като измеренията преминават едно в друго и образуват състояние подобно на лента на Мьобиус, но съставена от повече измерения.

Всъщност, границата на вселената може да бъде открита във всяка елементарна частица. В ядрото на всеки атом, отвъд кварките - и отвъд "частиците", които изграждат кварките - има само чиста енергия, която се намира на границата между битие и не-битие.

Друго място, където може да бъде потърсена границата на нашата вселена е мястото на нейния генезис. Предвид космологичните модели на космическата еволюция, този хроногенезис на вселената трябва да се намира в нейния център. Хронологичният център на вселената е най-стария регион в целия космос и, навярно, времепространството там е силно изкривено.

Центърът на вселената е теоретично място, което никога няма да можем да достигнем физически. Някои отговори на някои въпроси са недостъпни от гледна точка на нашата действителност.

Космическата еволюция е удивителна. Един удивителен епос от състояние на не-битие в еволюираща екзистенциалност - космическа информационна система, в която самоорганизацията на елементите е нещо естествено. Информационна система, в която реалността експериментира с все по-сложни структури - от първите звезди до живите планети. Екосистемата, например, е комплексна информационна система, в която участват милиарди по-малки, но не по-малко комплексни системи (климат, растения, животни, хора); Сякаш целта на космическата еволюция е да създаде живи съзнания, чрез които да опознае себе си. Сякаш самия космос се пробужда в човешкото самосъзнание.

След 13 милиарда години космическа еволюция се появила и нашата Слънчева система, където след време на планетата Земя се зародил живота. Стремежът към развитие и създаване на все по-сложни структури е започнал още в първите секунди на Творението. Кулминирайки, впоследствие, и в нашата поява. Ние - хората сме тук днес.

Какво следва по-нататък? От тук нататък творците сме ние.

С крилете на въображението си полети.
Всяко кътче на вселената обиколи и до
най-дълбоките дебри на душата си се спусни.
А когато мисълта започне да се разтваря в
безкрайността, отвори очи и си припомни -
Какво си ти?


Creative Commons License


предишна страница
ресурси:
BBC Horizon - What happened before the Big Bang (документален филм)
Impossible - Physics Beyond The Edge (поредица видео лекции)
How the Universe Works (док. поредица)
Cosmos: A Spacetime Odyssey (док. мини сериал с Нийл деГрас Тайсън)
Space and Universe HD (канал в ютюб)
Maya (illusion) (wikipedia, на англ.)
еволюцията на живота във вселената