Исторически обзор на феминизма, като културно движение за равноправие между мъжете и жените.

Феминизмът и "Женския въпрос" - анализ, отговори и реакции.

Настоящото есе ще разтвори завесите на мъглите на времето и ще разгледа обзорно историческото развитие на феминистките движения в България, Европа и по света. Ще потърсим причините за необходимостта от "феминизма" изобщо, както и причините за йерархията в човешките общества като социален модел. Да анализираме историческите данни, нагласи и човешката психика в търсене на отговорите на нашите въпроси. Въпроси като какво е феминизъм? За какво се борят феминистките движения? Каква е историята зад тези движения?

женското и мъжкото начало, които се сливат в цяло

В течение на историческото развитие на цивилизацията, социалната йерархия в човешките общества е отредила на жените по-ниско място от мъжете във всички обществени сфери. Интелектът и личността на жената били подтискани и ограничавани през историята, в различна степен в различните култури. Несправедлива ситуация, която продължава и до днес на много места по света. Женската същност се свеждала до нейните репродуктивни функции и сексапил за удовлетворение на мъжа. Често обект на подигравки и физически тормоз, жените били лишавани от права и заклеймени като олицетворение на самото зло от монотеистичната религия.

Жените, през по-голямата част от историята, преглъщали със сведени глави и приемали незавидното си положение. Отделни жени, намерили изход от второстепенната си роля, изплуват в историята през вековете назад, но несъществували обединения и организации за защита на правата на жените чак до началото на съвременната история.

Терминът "Феминизъм" има своите корени в латинската дума "Femina" – жена. Феминизмът се заражда като движение за равноправие между жените и мъжете. Макар да има откъслечни прояви в предходните векове, феминизмът - като културно движение - се сформира активно в края на 19-ти Век и прогресира в своите цели през целия 20-ти Век.
Изследователите в тази област разделят съвременния феминизъм на три вълни – първата в края на 19-ти Век, втората от средата на 20-ти Век и третата от началото на 90-те години на 20-ти Век. Днес живеем в "четвъртата вълна" на 21-ви Век, затова е добре всички жени да са запознати с историята.

Да започнем от началото. Началото не на вселената, а на човешките общества. Исторически и с оглед на принципите на инстинктивните поведенчески модели. В големи щтрихи, разбира се, обръщайки внимание на основните елементи.

Преди да проследим някои фрапиращи, провокиращи и основни моменти от развитието на движенията на феминизма в съвремието - нека анализираме, съвсем накратко, дълбоките причини, които стоят в основата на патриархалните общества. Както и в отношенията между жените и мъжете.

Когато анализираме устройството на едно общество, необходимо е да разгледаме и тяхната култура. Религията е един основен фактор в човешката култура, особено що се отнася до половата дискриминация, която превръща жените в собственост на мъжете. Религиите и културата са тясно обвързани "социални явления" в човешките общества. Религиите отразяват човешката психика, а социалното устройство отразява основните инстинктивни поведенчески модели. Така, че, за да достигнем по-задълбочено разбиране, трябва да анализираме нещата през очите на еволюцията, инстинктите и човешката психика.

Патриархалната доминанта в човешките общества не е изолирано явление. Причините за тази социална закономерност, следователно, трябва да се търсят в изначалната човешка природа, а именно - инстинктите. Инстинктите са тези фундаментални поведенчески механизми, които сформират, мотивират и движат поведението на живото същество. В частност бозайниците, към които спадат и хората.

Хората, с човешкото си его, сме свикнали да мислим, че поведението ни винаги и неизменно е в резултат на собствения ни разум, воля и желания. Истината, обаче, е, че в по-голямата си част поведението на съвременните хора корени своята мотивация в първичните инстинкти; същите инстинкти, които движат целия животински свят. Така, разглеждайки обществата на други животни и поведението на членовете им намираме, на пръв поглед, поразителни сходства с човешките такива. Поразителни на пръв поглед, тъй като тези сходства са съвсем логични и банални, предвид общата еволюция на всички бозайници и факта, че хората, през повечето време, са просто интелигентни животни.

Еволюцията - като информационен феномен на биологичния живот - оформя не само дизайна на живото същество, но и неговото поведение с цел оптимизация за оцеляване и осигуряване на продължение. Така, всички живи същества са водени от два основни инстинкта – репродукция и самосъхранение.

Докато поведенческите модели на инстинкта за самосъхранение имат малки вариации между половете, инстинктът за репродукция се е обособил в различни модели съответстващи на мъжките и женските индивиди. Това ролево разделение между половете в инстинкта за размножаване осигурява оптимизация за еволюцията и създава различията в поведението между мъжките и женските; различията, които стоят в основата и на начина, по който мъжките и женските сформират общества и начина, по който взаимодействат помежду си.

Именно тези инстинктивнo заложени модели на поведение определят основната структура на човешките общества и поведението на мъжете и жените. С други думи, инстинктивните модели на поведение на мъжките и женските в природата, лежат в основата на взаимодействието между мъжете и жените и в човешките общества.

В природата се срещат три основни социални (и размножителни) модела - харемният, при който един алфа мъжкар опложда множество женски и се бие с други претенденти за тази позиция. Скитническият-полигамен, при който женските и мъжките не живеят заедно, а се търсят в размножителните периоди, след което женската отглежда сама поколението. И семейния моногамен модел, при който един мъжки и една женска сформират семейство и се грижат заедно за поколението, като семейната двойка често се сформира за цял живот (това поведение е свойствено за птиците). При хората се срещат и трите модела, както и различни комбинации между тях.

Ако разгледаме обществата на висшите бозайници (към които спадат и хората), ще се открои един основен модел - йерархичният, където най-силния мъжки доминира. При някои общества, като например при вълците, на върха на йерархията стоят двойка алфа мъжки и алфа женска, а всички останали по-слаби от тях се разполагат съответно по стълбицата надолу. Общото е, че тези животински общества са устроени на йерархичен принцип основан на физическа сила и доминирането.

Човешките общества (не изненадващо) са изградени на същия принцип – в обществата има един доминиращ лидер или лидерско семейство - императорските и царските семейства, например - а след тях по йерархичната стълбица надолу се разполагат към пирамидалната основа останалите членове на обществото. В по-примитивните общества, лидерът често е разполагал със свой харем от жени, които са му раждали наследници. Лидерите винаги е трябвало да бъдат на щрек и да се пазят от претенденти за тяхната позиция, като агресията и военните успехи се считали за основни белези за лидерските качества на владетеля и правото му на алфа позиция.

По природа, мъжките са по-полигамни от женските и по-агресивни, като стремежа към доминиране е заложен в поведението им. Именно тази инстинктивна заложба към доминиране е определила и по-високото място на мъжете в човешките общества. Инстинктивно, мъжкият изпитва необходимост да доминира, затова мъжете се провъзгласили за глави в семейството. А тъй като жените са физически по-слаби, са заели второстепенната позиция. С други думи

Патриархалността е естествено следствие на социалните устройства изградени на принципа на физическата сила и йерархията. Това е примитивен модел на човешките общества, коренящ се в първичните инстинкти и ниските нива на осъзнатост. Примитивен модел, с който, като цяло, все още живеем и до днес.

Интересно е да се отбележи, че макар патриархалната доминанта в човешките общества да е инстинктивно заложена, все пак има известни различия през историческото време в нейната изразеност. Така, се смята, че в древните племенни общности, образа на жената е бил на почит, както може да се види и в древните митологични представи на хората, където женския елемент заема централно място.

Навярно в тези древни общества, най-старата жена в общността е била на особена почит, като майка, свързвана с природата, плодородието и благоденствието. Има данни, археологически и антропологични, че не е било рядкост ролята на шамана да се изпълнява от жени, вместо изключително само от мъже, както се случва по-късно в развитието на религиите. Така, макар, че античните религии придобивали все по-изразена патриархална наклонност, жените продължили да имат значително свободни роли в обществените пространства на античните култури.

Запазени писмени източници от първите векове в Рим ни разкриват живота на тогавашните хора, тяхната култура и социални взаимодействия. В средиземноморските култури през първите векове насилствената полова сегрегация все още несъществувала така силно изразена както през по-късните векове. Така, в онези антични общества не липсвали жени публични личности, уважавани и с високо положение в обществото, познавани по собственото им име, а не по името на мъжете им.
Една такава жена, чиято история е оцеляла през религиозната цензура за да достигне до нас, била Хипатия от Александрия (лектор и философ, IV Век н.е.). В античните общества на Римската империя и Египет, не липсвали жени, които разполагали с имущество и материални възможности, като много такива жени са спонсорирали ранните християнски движения с материални дарения и са допринасяли финансово към строежа на църкви. Иронично, жените били сред основните активисти в раннохристиянските общности. Мария Магдалена (или по-точно Мария от Магдала) била сподвижница на Иисус и разпространявала наравно с него ранното християнско учение.

С течение на времето, обаче, в колективната мъжка психика се случват процеси, които постепенно избутват женския елемент встрани, което се наблюдава в постепенното омаловажаване на женските божества до пълното изхвърляне на женския елемент от религиозните теогонии на последвалите патриархални религии.

Така, в края на Римската империя, Боговете в патриархалните религии били само мъжки, единствени (т.е. без женски елемент) и крайно негативно настроени към жените. Което отразявало културните процеси, които се случвали в античните средиземноморски (и не само) цивилизации.

През V-ти и VI-ти Век от "новата ера" жените в Християнския свят стояли малко по-високо от робите в социалната йерархия, имали малко повече свобода и права от робите, като били притежание на мъжете си, нямали право на имущество, на стопански начинания, нямали достъп до образование, нито имали достъп до обществения живот, който се превърнал изключително в привилегия само на мъжете.

Хипатия била разкъсана - буквално - от озверелите невежи тълпи, а Мария от Магдала била изличена от каноничното християнство и превърната в покаяла се проститутка. Нейното евангелие и до днес остава една от дълбоко пазените тайни на католическата църква (и изобщо на официалната история), заедно с още много други раннохристиянски текстове.