правата на жените в патриархалния свят

Истанбулската Конвенция – За какво иде реч и кой се страхува от нея?

Внимание! Следният материал е с неподходящо съдържание за консервативно мислещи хора и деца под 2 години.

Тъй като вече по соц.мрежите се организират протести за „отхвърляне на Истанбулската конвенция“, прави впечатление как определени консервативни кръгове се опитват да сеят дезинформация относно смисъла и същността на въпросната конвенция, та по този повод:

1. Истанбулската конвенция е проектна законова рамка, чиято цел е да въведе общоприети стандарти в наказателното право имащо отношение както към домашното насилие, така и към по-широките вкоренени в културата проблеми свързани с насилието над жени и момичета. Целта на конвенцията е да въведе минимални наказателни норми срещу насилници, които упражняват агресия срещу по-слабия пол просто защото са по-силни. И, най-вече, целта на конвенцията е, веднъж завинаги да изкорени от патриархалните култури идеята, че жените трябва да са подчинени на мъжете, просто защото са „жени“.
2. Конвенцията е международна и не се ограничава само в рамките на ЕС.
3. Нарича се „Истанбулска“ защото е подписана за пръв път в Истанбул през 2011-та год.

Разбираемо е, че подобна законова рамка ще предизвика недоволството на консвервативни и религиозни кръгове от всякакви социални слоеве и прослойки. Страхът от промяна в статуквото винаги е бил движеща сила за консервативния ум.

Истанбулската конвенция или Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Кой и защо се страхува от конвенция, която цели въвеждане на солидни законови рамки срещу домашното насилие?

Изказванията на различни политически представители относно същността на Конвенцията е меко казано изкривенческо. А преповтарянето на консервативните им позиции от народните им поддръжници (в обществените интернет пространства) си граничат с чиста дезинформация.

Това, че някои хора възприемат проблема с домашното насилие като „несериозна тема“ говори единствено за собствения им патриархален светоглед.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие няма за цел официално въвеждане на трети пол в личните ни карти, нито лобиране в полза на гей браковете. Това е само още една стъпка, само още една платформа (не маловажна) по пътя на едни борби в патриархалния свят, започнали активно преди повече от 100 години (ВЖ. връзка към статия долу). Тази Конвенция е отражение на процесите на културната еволюция, в Европа и по света, която оспорва многовековното статукво на патриархализма.

Решението на този проблем идва от всеки един човек. То трябва да се случи не само на законодателно ниво, но и на културно ниво. Така, предвид, че нещата на културно ниво могат да се случват много бавно, то законодателното е една добра основа – една добра платформа, върху която да се изгради новата култура. Култура на свобода на личностно изразяване, на отвореност към другите и към различното, на по-високи нива на съзнателност. Какво лошо има в това!?

Тези хора, които се изказват негативно и с пренебрежение към въпросната Конвенция, явно, предпочитат да се запази патриархалното статукво и да си живеят в своя малък свят с племенна нагласа, която не търпи нищо ново и различно.

Не знам защо има хора, които искат домашното насилие да се приема за нещо „нормално“. И, които се стремят да ни внушават, че „мъжкото главенство“ е нещо „нормално“. Или, пък, дори, и, че хомосексуалността е някакво голямо „зло“, което застрашавало, видиш ли, самите устои на обществото.

Това безнадеждно закостеняло мислене – което чрез дезинформация се стреми да настройва негативно обществените нагласи при всеки повод, така, че да запази своето статукво колкото се може по-дълго.

Естествено, домашното насилие не се ограничава само с насилие над жени и момичета, момчетата също страдат много както от домашно насилие, така и от социалния натиск, който ги принуждава да се вписват в определени културно-обусловени стереотипи за „мъжественост“ и „мъжко поведение“.

Идеята на Истанбулската конвенция не е да въведе нови „поведенчески норми“, а официално да заяви, че половите стереотипи са културна отживелица и да предостави законова рамка за борба със социалните несправедливости, възникващи именно от тези културно-обусловени полови стереотипи.

Аз не искам да живея в общество, в което жените, по дефиниция, се възприемат за „по-нисшия пол“ и което изисква от жените да си налагат самоограничения, само и само да се вписват в определените им стереотипи. Не искам да живея в общество, което по подразбиране приема, че грижата за децата, чистенето в къщи, готвенето, прането и други домашни необходимости са ексклузивни „задължения на жената“. Не искам да приемам за „нормален“ простонародния хумор, който във вицове и карикатури непрестанно внушава на жените, колко по-глупави са от мъжете, колко по-смотани са във всякакви отношения и изобщо, колко по-неравностойни са спрямо мъжкия пол.

Защо трябва да се налагат определени поведенчески рамки на децата, вместо да им се даде възможността свободно, без срам и без страх да изразяват своята индивидуалност?

Само вижте играчките за момчета и играчките за момичета – отражение на ограничаващите стереотипи, в чиито коловози децата са принудени да се зарамкират още от съвсем крехка възраст.

Самата аз, като дете, изобщо не се чувствах комфортно с „момичешките“ стереотипи, в които културата ми повеляваше да се вписвам. Носенето на рокли и полички ме караше да се чувствам откровено нелепо, дотолкова, че се чувствах нещастна заради факта, че съм се родила момиче. И, ЗАЩО? Защото въз основа на този мой биологичен пол, Културата ми налагаше да възприемам модели на поведение, които ме ограничаваха и ме караха да се представям като слаба, страхлива, тиха, кротка и т.н. Докато тези „качества“ се толерираха далеч по-малко при моите връстници момчета.

Не ми харесваше ролята, която ми се падаше, на „крехката половинка“. Не ми харесваше да се правя на слаба и деликатна, само и само да не отблъсна „силната ми половинка“ с някакво поведение, което се счита за „неестествено за жена“. Все поради тези закостенели културни рамки самата аз започнах да презирам женските стереотипи и момичетата, които се вписваха в тях. Затова и до късна юношеска възраст всичките ми приятели бяха момчета. Но, да се върна на конкретната тема, а именно Истанбулската конвенция, която така провокира разни обществени кръгове и културни нагласи.

Аз смятам, че всички хора трябва да имат право на достойнство, независимо от своя биологичен пол. Смятам, че половите стереотипи са отблъскващи атавизми в съвременната култура и, че имат негативен ефект върху развитието на децата и развитието на автентичната индивидуалност.

Моля, не се засягайте, ако не се вписвам във ВАШИТЕ разбирания за това ‘Що е Жена, как трябва да се държи и как трябва да живее!


Ресурси по темата:

The Convention in brief – Conseil de l’Europe

Феминизмът и „Женския въпрос“ – анализ, отговори и реакции.

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.