великата октомврийска социалистическа революция

100 Години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция 1917-2017: Духът на времето или просто варварски преврат?

Тази година се отбелязва 100-годишнината от „червената революция“ в Русия.  Медии по целия свят отбелязват юбилея като повратно историческо събитие, което, като всяка „културна революция“ от този тип, носи облаги за едни и погроми за други.

Медията Russia Today от месеци промотира свой интерактивен исторически проект с хаштаг #1917LIVE в социалната платформа Twitter, където потребителите могат да последват псевдопрофила на Владимир Ленин (и не само) и да проследят в исторически детайли събитията и развитията, които водят до отприщването на „Болшевишката революция“ в Русия през Октомври и Ноември 1917-та година. Псевдопрофилите на историческите личности туитват своите гледни точки от събитията и обсъждат революцията.

Владимир Ленин агитира тълпите

 

Историята – това е съвкупността от всички гледни точки. Така, макар и причините зад събитията в Русия през 1917-та да са много, за някои гледни точки те се въртят предимно около идеите на комунистическото движение, а за други – предимно около извечния човешки ламтеж за власт и богатства (предизвикан от социалните неравенства, би добавил Маркс).

Философското движение (от социо-икономически тип), основано от Карл Маркс и неговите съмишленици в средата на 19-ти Век в Европа, постепенно се пропива в културните нагласи на континента и отвъд, като се превръща в двигател на нови културни и политически течения от исторически пропорции.

Разбира се, оригиналния марксизъм и ранния социализъм претърпяват различни форми на интерпретация през десетилетията и през вековете.

Освен това, през 19-ти Век, заедно с работническите движения на социализма, в Европа се развиват активно и много други културни движения, сред които са набиращ популярност либерализъм, феминизма, трансцедентализма. В началото на 20-ти Век, в Европа кипят сътресения и културна динамика, която кулминира във Великата октомврийска социалистическа революция през 1917-та година.

Дали Маркс си е представял, че философията му ще залегне в основата на мащабни и исторически събития, които ще изменят трайно и дългосрочно бъдещето на цели народи по света?

Едно кратко резюме на Марксистката философия изглежда по следния начин:

Капитализмът създава социално напрежение между работодателите или капиталистите и работниците, тъй като в същината си, капиталистическата система е основана на експлоатацията и социалното неравенство. Маркс прокарва идеите за създаване на ново егалитарно общество от еманципирани „пролетариати“, които се обединяват в кооперативи. Идеята на кооперативите е да се създаде работна среда, в която няма стръмни управителни йерархии и която се основава на колаборацията, вместо на експлоатацията. Религията също бива разглеждана като опресивна система, която експлоатира невежеството на масите с цел трупане на власт и богатства. Маркс акцентира върху „класовото съзнание“ като основна движеща сила, която да обединява пролетариатите в работническите съюзи и кооперативи. Прокарва идеите на мултикултурализма и транс-национализма.

транснационализмът на комунизма

 

Идеите на социализма инспирират лидери и културни революции на не един и два континента. Най-известните, от които: Ленин в Русия. Мао в Китай. Че Гевара в Аржентина.

Така наречената „културна революция“ или още „Болшевишка революция“ в Русия през 1917-та год. ни е позната от най-близо, тук в България и в Европа.

В Съветската литература, болшевишката революция се нарича още „Велика октомврийска социалистическа революция“, запомнена и като „Червеният октомври“. Тази „културна революция“ по същество е преврат, забулен в гъсти конспирации, който поставя края на управлението на руския цар Николай II и началото на комунизма в Русия.

Явяваща се и като кулминация на Първата световна война, безспорно, болшевишката революция в Русия е значимо историческо събитие за цяла Европа, чието влияние резонира през континентите през последващите десетилетия.

„Културната революция“ в Китай, по модел на червената революция в Русия, взема милиони жертви и трансформира онова древно общество, драматично и дълготрайно. Всъщност, може да се каже, че всяка държава създава свой вариант на социализъм/комунизъм моделиран според културния контекст, в който биват поставяни. Така, например, макар и непощадени от типичните за „червените революции“ чистки (разбирай системно избиване на част от населението) и злоупотреби от всякакъв характер, комунизмът в Китай може да се нарече „успешен“ поради това, че пасва, в определени аспекти, на традиционното социално устройство коренящо се в Конфуцианизма. В тази връзка, специално в Русия и Европа, църковните институции също имат значима роля в краха на комунизма, като културна парадигма. Макар, че, по същество, комунизма може да се разглежда като друга форма на религия – култ към Партията, в който неверниците не се толерират.

социалистически лозунги от времето на комунизма

У нас, ерата на комунизма предизвиква противоположни мнения и смесени чувства. След 1945-та година, наложената нова социална доктрина на комунизма променя драстично българското общество и традиционното му устройство.

След Втората световна война, с настъпването на „следвоенната хунта“ от „комунисти“, които завземат политическата, административната и всякаквата власт, много българи емигрират в чужбина. Тези, които остават в България, на практика се превръщат в затворници в собствената си държава.

Комунизмът у нас е режим на стриктна цензура, на разчистване на лични сметки, на културна изолация. Период от нашата история, който някои помнят като светъл, други като мрачен, трети вече дори не го помнят.

вестник работническо дело 1989-та

1989-та година – знакова година в историческата памет на Европа, и в частност у нас, в България. Това е датата, която официално слага края на СССР, края на „Болшевишката революция“ и края на стария комунизъм не само в Русия, но и по света. Днес, „бившите социалистически държави“ в Европа, включително и България, все още се отърсват от неизброимите негативи на „социалистическия строй“. Негативи, които са се пропили дълбоко в културата и в народния ни „манталитет“.

Следния откъс описва красноречиво ситуацията в периода на „Прехода“:

СЛЕД КАТО в бившите социалистически държави едни от най-високопоставените социалисти (респективно, комунисти) се трансформираха изключително бързо в своите идеологически противници, ТО това означава ли, че техните проповеди за социализъм, за закономерна поява на социалистическото общество в хода на световното историческо развитие, за “необратимост” на революционното движение от капитализъм към социализъм, за постепенното “заличаване на различията между класите и социалните групи”, за тържеството на марксистко-ленинската идеология и нейния първи окончателен резултат – “развития социализъм”, за идейната и политическа “монолитност” в “общонародната държава”, за започналото “прерастване на социализма в комунизъм”, и така нататък, и така нататък са били утопични и поради това – фалшиви?

  [ из Въпроси към днешните капиталисти от социалистически тип или социалисти от капиталистически тип) ]

След краха на комунизма в Европа като социо-икономическа доктрина, Русия днес все още в голяма степен е с противоречив политически имидж, особено в очите на ЕС и САЩ. „Западните медии“ синтезират иронично стогодишнината от 1917-та като преход „От Владимир до Владимир“.

Не се съмнявам, че в това общество негативите от комунистическия строй са все още толкова силно изразени, колко и у нас, ако не и повече. И все пак, не е обективно да се фокусираме върху негативите само на една страна и да неглижираме негативите на останалите.

Владимир Путин на корицата на The Economist

И така,

100 години по-късно, преминали през две световни войни и множество културни трансформации, днес наследството на Марксистката философия е все още живо. Днес, макар и след историческия провал на комунизма в Европа, идеите на социализма продължават да вдъхновяват мислители, философи и активисти, в търсене на алтернативи за едно по-справедливо и по-светло бъдеще за всички.

Какво се е променило през тези сто години? – Много неща. Малко неща. Зависи от гледната точка.

Една от значимите промени, по-скоро тенденция, която се наблюдава през последните години, е превръщането на политиката в публичен дебат. За пръв път в цялата история на цивилизацията, политическите дела са обект на открито и активно публично обсъждане (Гърците може и да не са докрай съгласни с това твърдение).

Гражданското общество се превръща във водеща сила в политическия процес, не просто като пасивен електорат, а като активен участник. Идеите за общество отвъд пирамидалните социални устройства и централизираната власт набират нова сила, еволюирали и адаптирани към съвременния контекст. Хората все-повече се кооперират на хоризонтални принципи, където сътрудничеството е движещата сила. Всъщност, макар и да не изглежда така точно в момента, културните нагласи се движат в насоки, които ще преминат отвъд религията, отвъд национализма, и отвъд границите, в рамките на които живеем днес – физически и в умовете си.

Все насоки считани за част от „визията на комунизма/социализма“, които еволюират по естествен път, с еволюцията на човешкото самосъзнание.

В заключение, следващия такъв юбилей ще се състои през 2117-та година, но повечето от нас няма да са наоколо, за да го отбележат, така, че добре е да си припомняме миналото и да се учим от него, но не да живеем в него.

Комунизмът, такъв, какъвто е бил „построен“ след Октомврийската революция преди сто години, в Русия, а по-късно и у нас, трудно може да бъде определен като само положителен или само негативен прелом в нашата история. От една страна, предимно селскостопанската ни държава допреди 1945-та, след това много бързо се превръща във водеща индустриална сила на Балканите. Макар и парадоксално, жизнения стандарт на хората по селата се подобрява, като икономика и като инфраструктура.  От друга страна, всичкия този „цивилизационен прогрес“ идва с цената на опресивен режим, забраняващ всяка критика и свобода на мисълта, както и с цената на стотици хиляди животи – убити и изчезнали, дръзналите да изразят несъгласие.

Всъщност, тази форма на „комунизъм“ (или социализъм) у нас е била просто друга форма на експлоатативна система, в която малък процент (самопровъзгласил се) политически „елит“ експлоатира „народа“, криейки се зад кухи лозунги и фалшиви идеали. Естествено, не без помощта на проверената от времето стара система на склоняване към подчинение със силата на тежката ръка, ако силата на словото се окаже недостатъчна.

народната милиция в услуга на Партията

Така, на практика, макар и да го наричаме „социален комунизъм или комунистически социализъм“ или познато ни още като „времето на комунизма“, в периода 1945-1989 (неформално и до по-късно), хората в България живеят в един диктаторски режим, който издига като висши ценности невежеството, простодушното смирение, безропотното подчинение, грубите черти на характера, както и – о, да, в центъра на всичко – липсата на будна съзнателност.

Факт е, че всяко „социално устройство“, което бива налагано на група хора силово под формата на „режим“ е друга форма на примитивизъм (разбирай експлоатация) т.е. може и да се нарича „културна революция“, но определено не води до културна еволюция.

Други факти включват:

Промяната е константа. Историята не кулминира, а само продължава своето развитие. Съвременната култура тепърва се пробужда към нови нива на будно съзнание, колективно и индивидуално. Културната (р)еволюция продължава!

 


 

Бай Тошо комунистически лозунг

 

 

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.