оръжеен магазин

Носенето и притежаването на огнестрелно оръжие – базисно гражданско право или необходимо законово ограничение?

Дебатът за или против притежаването и носенето на огнестрелно оръжие от цивилни граждани е една от по-страничните теми, но с не по-малко обществено значение от централни теми като фискални и социални политики, доходи, здравеопазване и други актуални дискусии в публичното пространство.

В условията на Матрицата т.е. абсолютно подчинение на Държавата и комплексния й юридически апарат, в които живеем, често се сблъскваме с изтощителните законови и административни процедури, които ни спъват и ограничават по пътя на почти всяко наше действие и начинание. Докато стриктните регулации в сфери като производство, екология, обществено здраве, банково и финансово дело са необходими за да са в полза на обществото, някои регулации сякаш са единствено ограничаващи изконни човешки права. Като например правото на самозащита и самоотбрана. Строгото регулиране на носенето и притежаването на огнестрелни оръжия от цивилни лица основно се аргументира със страха от увеличаване на престъпността и на убийствата с огнестрелно оръжие, ако достъпа до легалното им притежаване е улеснен.

Доколко са резонни тези страхове? Какви са положителните и какви са негативните страни на гражданското право на притежание на лично оръжие?

У нас, близо 250 хил. българи притежават (декларирано и легално) лично огнестрелно оръжие. Близо половината от които са ловци, а друга голяма част са пенсионирани военни и  полицаи, както и охранители. Голяма част от притежаващите легално лично оръжие разполагат с повече от едно оръжие от типа на пистолети, револвери, карабини, пушки и т.н.

Като вметка тук е интересно да се отбележи, макар и не учудващо, че физически лица нямат право да притежават лично гранатомети, гранати, автомати и други военни снаряжения.

Така виждаме, че всъщност числата от официалната статистика на притежаващите у нас лично огнестрелно оръжие далеч не са внушителни, а напротив – съвсем скромни. Тук трябва да се има предвид, че броя на необявените притежатели на лично (нелегално) огнестрелно оръжие вероятно гравитира около този на официалните бройки.

продажба на огнестрелно оръжие

Дебатът за или против носенето и притежаването на огнестрелно оръжие от цивилни лица има своите противници и поддръжници у нас, и по света.

От една страна,

Поддръжниците на правото на притежание и носене на лично огнестрелно оръжие с цел самозащита, разглеждат това право като базисно гражданско право, което не трябва да бъде отнемано.

Притежаването на лично огнестрелно оръжие от физически лица, покриващи определен набор от критерии и изисквания, се разглежда и като културна политика имаща отношение към подсигуряването на националната сигурност.

Защитниците разглеждат правото на индивидите да носят и притежават огнестрелно оръжие (обикновено при определени условия) за самозащита като универсално и неотменимо. Като основни аргументи се застъпват правото на индивидите на ефективна самоотбрана и обезсърчаването на уличната престъпност от типа на кражби, обири и т.н. Което е и съвсем логично от психологическа гледна точка. Потенциалните закононарушители биха се замислили два пъти, ако знаеха, че хората насреща биха могли да имат оръжие и да го използват при самозащита.

От друга страна,

Противниците на (слабо регулираното) право на притежание на лично огнестрелно оръжие насочват вниманието ни към статистиките свързани с домашното насилие. В САЩ статистиката сочи, че повече от 2/3 от убийствата между 1990 и 2005 в контекста на домашното насилие или убийства на бивши интимни партньори са извършени с огнестрелно  оръжие, обикновено на притежатели от мъжки пол. Което се доближава до 70%. Една сериозна статистика.

Освен това, друг сериозен проблем е достъпа на незрели и непълнолетни индивиди до огнестрелни оръжия, притежавани от техните родители. Съответно, оръжията се използват за „игра“ или за планирани масови убийства в училища или други публични пространства.

Противниците на (легалното) притежаване на огнестрелно оръжие от физически лица застъпват тезата, че строгия оръжеен контрол има директен ефект върху намаляването на убийствата с огнестрелни оръжия.

Обобщено, положителните и негативните страни на гражданското право на притежание на лично оръжие са както следва:

От една страна,

  1. Повече лична сигурност на гражданите с ефект на обезкуражаване и ефективно намаляване на уличната престъпност, обири и т.н.
  2. Ефект на цялостно укрепване на националната сигурност, чрез създаването и възпитаването на по-овластено общество, което има средства за самозащита от потенциални външни заплахи.

От друга страна,

  1. Инциденти с огнестрелно оръжие извършени от физически лица в състояние на емоционален афект / нетрезво състояние.
  2. Опасност от злоупотреба с огнестрелно оръжие от страна на деца и незрели индивиди

 

Регулирането на огнестрелните оръжия е част от политиката на повечето страни по света, като съответните законови рамки и рестрикции могат да са много различни за различните държави в Европа, САЩ и по света.

Правилата, свързани с носенето и притежаването на лично огнестрелно оръжие могат да включват забрана за носене на скрито оръжие или пък забрана за носене на открито оръжие, публично. Забрана за носене на лични огнестрелни оръжия на определени обществени места, институции, събития. Правото на притежание на лично оръжие може да се ограничава само до рамките на дома или, дори, да няма изобщо никакви специфични правила.

Гражданското право на притежаване на лично огнестрелно оръжие за самозащита

У нас получаването на право на притежание на огнестрелно оръжие преминава през дълга административна процедура със съмнителен ефект върху ограничаването на сдобиването с летално оръжие от нерентабилни индивиди.  

Процедурите за придобиване на оръжие у нас се регулират от службите КОС (Контрол на общоопасните средства). При издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие се изискват редица документи: свидетелство за съдимост, документ, че лицето няма висящо наказателно производство, медицинско свидетелство, удоствоверяващо липсата на психически разстройства, документ от данъчната служба, декларация, че оръжието ще се съхранява в метална каса, както и ловен билет, ако е приложимо. Разрешението за носене и притежание на огнестрелно оръжие се издава след успешно завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие и техническата му поддръжка. Основният проблем тук е в крайната фаза на процеса, която включва интервю с упълномощен представител на закона в местното РПУ. Това интервю, както се подразбира, трудно може да бъде обективно и именно там е слабото място по веригата с висок корупционен потенциал. Тоест, ако имаш правилните познати и си платиш съответната сума – получаваш разрешително, ако ли не, искането ти бива отхвърлено на последната инстанция.

Освен това, строгата и административно-утежнена регулация на правото на легално притежание на огнестрелно оръжие е в полза на черния пазар и дава преимущество на престъпните елементи пред съвестните граждани, които се съобразяват със закона. Тази ситуация не е никак справедлива, нито здравословна.

Естествено, че идеята за облекчаване на процедурите по сдобиване с право на лично огнестрелно оръжие (у нас) не трябва да се разбира като имаща за цел някаква тотална дерегулация.

Както е в някои щати в САЩ, където практически няма дефинирани правила за оръжеен контрол. В тези щати хората могат да си закупят дори гранатомет, което, любопитно, няма ефект върху нивата на престъпления извършени с гранатомети (няма такива статистики).

Дали е по-добре да има улеснени процедури за упражняване на правото на притежание и носене на огнестрелно оръжие от цивилни граждани или е по-добре да има стриктни регулации в това отношение?

Спорно е дали строгото регулиране на огнестрелните оръжия правят едно общество по-сигурно или напротив – по-уязвимо.

Проблемът с ефективното възпитаване на чувство за отговорност, което върви заедно с правото на носене на летално оръжие, няма механично решение по пътя на законовите разпоредби.

Дори ако оръжието се държи в каса, например, няма да е непосилна задача за депресирания/гневен/афектиран тийнейджър да се сдобие с ключовете, ако си го постави за цел. След което да разстреля половината си клас в училище, защото, да кажем, не се е чувствал достатъчно приобщен към тях. Проблемът с тази страна на нещата е, че подобни инциденти са социален и културен недостатък, който трябва да бъде адресиран от самата система, от обществото, както и от самите родители. В крайна сметка, в едно общество, в което насилието (все още) е форма на забавление – екшън филми, игри – изобщо не е учудващо, че единични индивиди с лабилна психика винаги ще бъдат с висок потенциал на обществена опасност.

оръжейната регулация и децата

Друг проблем при свободното притежание на оръжие за самозащита е използването му в контекста на домашното насилие или други силно афективни човешки емоционални състояния. Все пак, тук трябва да се отбележи, че отново, като в горния случай със стрелбите в училища, опираме до базисни причини от социо-културен тип, чието решение не се състои просто в забрана за притежание на огнестрелно оръжие от цивилни. Освен това, нека не забравяме, че проблемно поведение включващо употреба на огнестрелни оръжия далеч не се ограничава само до цивилните граждани. Тоест, всички тези проблеми трябва да бъдат адресирани на културно ниво, както и на индивидуално, за тяхното разрешение. Те нямат пряка връзка с оръжейния контрол, нито разрешаването им е пряко обвързано с това.

Противниците на универсалното право на носене и притежание на лично огнестрелно оръжие за самозащита, в САЩ, се опират и на статистиките на броя на уличните убийства от огнестрелни оръжия в различните щати.

В действителност няма ясна статистическа взаимовръзка между броя убийства от огнестрелни оръжия в щати със строг контрол върху оръжията и в щати с по-слаб такъв. Ниските нива на убийства с огнестрелни оръжия в щати като Ню Йорк, например, където по-малко от 10% на 100.000 души от населението е декларирало притежание на огнестрелно оръжие, по-скоро трябва да бъдат отнасяни към други влияещи фактори, а именно по-високите проценти на образованост и по-добрата икономическа среда на тези общности.

Макар, че, добрите икономически условия в комбинация със строги регулации на огнестрелните оръжия доказано не са гарант за предотвратяване на инциденти с огнестрелни оръжия влючващи употребата им на публични места. Като пример за това е Швеция.

Швейцария, е друго място в развития свят с висок стандарт на живот, където, пък, притежанието на лично оръжие за самозащита е част от националната политика на страната. Противно на логиката, в Швейцария нивата на улична и битова престъпност са дори по-ниски от много други европейски държави и американски щати с много по-строги правила за притежаване на огнестрелно оръжие от цивилни граждани.

В Израел, като друг геополитически пример, всички израелски граждани минават през военно обучение и се сдобиват с право да притежават лично огнестрелно оръжие. Което няма никакъв ефект върху нивата на уличната престъпност (ниска). Просто защото правилната нагласа и правилното отношение към правото на самоотбрана са интегрирани в самата им култура, не само в определен набор от законови уредби.

В повечето държави от Южна Америка, като друг пример от широкия свят, легалното притежаване на огнестрелно оръжие от физически лица е строго регулирано т.е. общо взето забранено. Това никак не влияе върху високите нива на уличната и организираната престъпност в тези държави, нито пречи по някакъв начин на престъпните елементи да се сдобиват с огнестрелно оръжие. По този начин, на практика, съвестната част от населението е беззащитна пред престъпността, което е голям проблем за тези хора, оставени на произвола на мнимата законност.

черният пазар за огнестрелни оръжия и престъпността

Така, виждаме, че няма ясна и праволинейна взаимовръзка между строгия оръжеен контрол и нивата на престъпност. Може да има висока престъпност в условията на стриктна оръжейна регулация, както и ниски нива на престъпност в условията на въоръжена общественост. Тоест, стриктните регулации, сами по себе си, не разрешават проблемите на културно ниво, още по-малко на индивидуално ниво. Когато се говори за опасностите от улеснените правила за притежаване на огнестрелно оръжие не трябва да се гледат само голите статистики за процент убийства с огнестрелно оръжие, а да се вземат предвид и социо-икономическите условия и целия културен контекст, в който се наблюдават съответните статистики.

Психически лабилни индивиди винаги ще има и именно тук добре обмислените законови процедури и изисквания могат да имат реален превантивен ефект. Надали е толкова трудно да бъдат съставени едни „Умни закони за оръжейна регулация“, които да не отнемат правото на самозащита на съвестните граждани и ефективно да ограничават злоупотребата с въпросните права от страна на несъвестните граждани.

В крайна сметка, опираме до необходимостта гражданското право на притежание на огнестрелно оръжие да бъде задължително в пакет с обучителна система, както и набор от етични правила и отговорности, които да бъдат разпространявани като образователни програми и „културни меми“, които да бъдат интегрирани в самата култура.

Всеки човек трябва да има право да се защити ефективно, най-малкото, в собствения си дом. Това е универсално човешко право. Ако хората имат гражданско право да съхраняват огнестрелно оръжие дори само в домовете си, това със сигурност би имало статистически-значим ефект в понижаването на процента обири.

Важното е да бъде създадена ефективна образователна и обучителна система, наред с добре обмислени законови изисквания. Изисквания от типа на завършено средно образование, навършена определена възраст, чисто досие (а защо не и препоръки), сертификати за физическо и психическо здраве, завършени курсове и обучение за боравене с огнестрелни оръжия и т.н. Правото на лично огнестрелно оръжие може да се внедри в системата така, както изкарването на шофьорска книжка. Въпрос на личен избор, като се следват определени изисквания и процедури.

В заключение, при всички рискове свързани с по-свободното сдобиване и притежание на огнестрелно оръжие, базисното човешко право на ефективна самозащита при ситуации, които пряко застрашават имущество, живот, семейство, не трябва да бъде отнемано.

Нещо повече, в контекста на националната ни история от последните два века и всички борби за Свобода, в които безчет смели мъже и жени са дали живота си, Българите днес трябва гордо да бъдат притежатели на лично огнестрелно оръжие с цел самозащита и това да бъде част от културата ни и от вътрешната ни политика. Престъпно е да бъдем беззащитни, когато най-тачените ни национални герои са се борили именно за това право и за правото на свобода!

Освен, ако самата Държава, като абстрактно юридическо лице, не се страхува от въоръжено население. Което би било сигнал за още по-неотложна необходимост от повдигане на гражданския дух и овластяването му с ефективна сила, която не се изразява само в гласуване веднъж на няколко години.


ресурси:

Правото на самозащита в България е крайно недостатъчно и всички страдаме

Оръжието – гарант за личната и национална сигурност

Как да получим право за притежаване на бойно оръжие

Промените в Наказателния кодекс или защо е добре да носим оръжие

Gun Laws in the US, state by state – Interactive

State Gun Death Rates 2014, интерактивна графика

US Statistics on Domestic Violence & Firearms

 

 

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.