социална еволюция която води до културна революция

Какво старо ще ни донесат предстоящите „Избори“? #КОЙ ще е следващия Велик Управител на Република България!? Плюс, екзотичен референдум.

Предстоят избори. Отново избори!

Хайде на демокрация, бонбоните вече се раздават!

Отново ще избираме във формалния, механистичен, представителен демократичен процес, с който сме си свикнали. Този път ще избираме президентска двойка (несъпрузи). За разлика от президентските избори в САЩ, у нас събитието протича далеч по-скромно, спотаено и да не казвам сподавено. Сякаш малко встрани от общественото внимание. Кой ли го интересува! Президенти. За какво са ни изобщо!?

Президентът на РБ, казват, има немаловажни ръководни и управителни функции, без които съвременното общество не може и да си помисли да функционира! „Всички са маскари“ е казал по този повод Бай Ганьо. Някога. И, от тогава се заредили все безмозъчни политици.

Последните парламентарни избори останаха в историята като „най-купените избори в България досега.“. Не съм сигурна дали не ни вписаха и в книгата на Гинес, поради удивително предизвикателното логистично естество на този безстрашен подвиг.

овчегласуване

В деня на предстоящите избори ще се проеведе паралелно и референдум. Рядко и някак екзотично за нас събитие. Ще подаваме своя глас 0 или 1 по въпроси, свързани с промяна в изборния кодекс и партийните субсидии.

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Референдумите са метод от пряката демокрация, който дава на гражданите много повече народовластие и реално участие във вземането на решения по важни регионални и общонационални въпроси. В страни като Швейцария, референдумите са установена и системна практика.

Горните три въпроса имат и поддръжници и противници. Поддръжниците на мажоритарната система казват, че това ще даде възможност за гласуване за личности и ще даде повече независимост на народните избраници от политическите партии.

Други, предупреждават за опасностите в системата за мажоритарен вот и предлагат алтернативи като „единичен прехвърляем вот“ (https://mazhoritarni-izbori.com/);

Като ползи от задължителното гласуване се посочва увеличаването на избирателната активност, която ще увеличи легитимността на изборните резултати и ще намали ефективността на схемите за корумпиране на избори чрез купуване на гласове.

Третият въпрос се обосновава с това, че ще остават спестени средства, които ще могат да бъдат пренасочвани за нужди на обществото.

Може би трябва да има и четвърти въпрос „Подкрепяте ли пълното разследване на приватизациите, договорите и сделките осъществени между лица в политиката и бизнеса през последните 25 години? Заедно с анализиране на ползите и вредите за обществото в резултат на въпросните договори и решения, в следствие на което задвижване на процедури по подвеждане под отговорност на съответните лица.“.

със старото устройство не става преустройство

Аз мисля, че най-доброто решение за осъществяване на същинска социална еволюция е преминаването към политическа система базираща се на пряката демокрация и асамблеите. Крайно скептична съм относно възможността за каквато и да била рехабилитация на настоящата ни политическа ситуация. Имаме нужда от радикални иновации, от не-партийна демокрация основаваща се на дългосрочна общонационална визия за развитието на България. Общонационална визия, която стои над тесните партийни интереси. Може би мажоритарната система е път към това или някоя от нейните алтернативи.

Тези стръмни йерархични социални устройства – т.е. които могат да бъдат онагледени като пирамида – са толкова примитивни. Днешният Президент е нещо като символична преформулировка на древния образ на Царя. Многопартийна власт, която работи в ущърб на обществените и националните ни интереси. Абсолютно нелепо е важни решения, които засягат хиляди и милиони хора, да бъдат вземани от шепа хора, не рядко без изобщо да се вземат под внимание общественото мнение и нагласи.

Това, по всички определения, си е чисто робство на Държавата т.е. политиците на власт. Не това е била идеята на древногръцката Демокрация. Всъщност, пряката демокрация под формата на референдуми и асамблеи е най-близка до първоначалната идея за Демокрация. Докато това, което днес наричаме „парламентарна демокрация“ се приближава много повече до трансмутация на феодалното устройство.

Оказва се, че сме поробени за пореден път

свободен графити пано насимо

И единствения изход от тази ситуация е: р е в о л ю ц и я.

Трябва гражданското общество да се обедини и да защитаваме нашите общи интереси. Да противостоим на частни и чужди геополитически или корпоративни интереси да застават над интересите на Българите и българското общество. Политиците няма да направят това.

Хенри Дейвид Торо дефинира гражданското неподчинение като отказ от спазване на определени закони и правителствени политики чрез ненасилствени методи като бойкотиране, протестиране и отказ от плащане на данъци. Гражданското неподчинение има за цел да защити обществените интереси и да повлияе върху правителствените политики.

Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг, Нелсън Мандела, като едни ярки примери, са едни от първите лидери в движенията за гражданско неподчинение през 20-ти Век. Промените, които тези движения донасят за хората са огромни. Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов също са практикували гражданско неподчинение, само че с партизански методи, тъй като времената са го изисквали.

Днес, отново, дори повече от всякога, се нуждаем от силно и единно гражданско неподчинение, за да защитим интересите си, свободата си и сигурността на бъдещето ни! Движение на гражданското общество, което активно да регулира правителството за да приведем истинска социална еволюция в живота си възможно по-скоро!

Единната гражданска позиция има огромна сила, на която никое правителство не може да противостои. Ние можем буквално да фалираме Държавата (или, май, по-точно политиците) само ако организирано вземем решение на общонационално ниво да не плащаме данъците си.

За какво да ги плащаме тези данъци, като пак си „тънем в мизерия“? По улиците има дупки, обществения транспорт е мръсен, обществените пространства са в голяма степен занемарени. Въпреки цялата привидна дейност и активност по ремонтни работи и еврофондови облагородявания из градове и общини, сякаш цялото това „кипящо“ обновление е като капка в океана в сравнение с направеното и построеното, с което сега се ползваме „на доизживяване“.

Искам да кажа, сигурно е ужасно скъпо ей така да се организира един поетапен и цялостен проект за интериорно реновиране и модернизация на пощенските клонове в страната, например. „Няма как да стане. Няма толкова пари.“ Стига бе!?

Човек да се чуди как изобщо хората преди нас са успели да построят базата на Български Пощи, след като днес подобно начинание би било безумно скъпо. Днес, явно, имаме повече разходи. И повече алчни и безсмислени политици.

При това положение на нещата, нищо чудно че прогреса на настоящето някак бледнее в сянката на миналото. И, че въпреки всички нови строежи, старите развалини са много повече.

Съединението Прави Силата“ – странен лозунг. В контекста на днешната политическа обстановка у нас този лозунг изглежда някак не на място. Най-добре да го свалят и да го модернизират с нещо от сорта на „Междупартийна говорилня“ или „Национална Частна Бизнес Платформа“. „Къщата на корумпираните умове“. Пълна пародия. Огромна, космическа трагедия.

Нелеп кошмар, от който спешно трябва да се събудим.

съединението прави силата

Споделяш всичко това? ПРИСЪЕДИНИ СЕ.


Бележки:

Рисунката с изборната бюлетина е на полският художник и карикатурист Pawel Kuczynski.
Графити паното „Свободен“ е на българският графити артист Nasimo.
Черно-бялата снимка е от протестите в София през 1990-та.

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.