Между електромерите и хората

Защо сметките ни за ток са толкова високи? Кой ни ограбва? Частните ЕРП-та (Енерго-Про, ЧЕЗ и ЕВН)? ДКЕВР, ЕСО и НЕК? Енергийната (бизнес) политика на ЕС под формата на Схемата за търговия с емисии (ЕСТЕ) и Протоколът „Киото“?

В края на 19-ти Век, Никола Тесла и променливия ток революционизират преноса на електрическа енергия през големи разстояния. Днес, електричеството е централен елемент в съвременната цивилизация и трудно можем да си представим живота без него.

В миналото, националната енергетика е била изцяло държавно дело, родителите ни са ходили по тениски зимата вкъщи и са плащали 25 лв. месечни сметки за ток, вода и парно на фона на 300 лв. заплата на работещ член в семейството. Това минало, всъщност е съвсем близко. Онези 300 лв. в началото на 90-те години у нас, горе-долу, възлизат на около 3000 лв. в днешни пари. Значи, 250 лв. месечни сметки от 3000 лв. заплата.

Днес, голяма част от енергетиката е дело на „не-държавни“ компании, средните месечни разходи за домакински битови нужди вече се въртят около 300 лв., но средните месечни доходи на повечето работещи домакинства не са 3000 лв. Оставяйки, за момента, на страна историческото развитие на месечните доходи, трябва да се запитаме какво е увеличило цените на електричеството от 1990-та година до днес?

Токът си е ток, тоест тока днес е същия ток отпреди 20 години. Идва от същите енергийни предприятия, които са произвеждали евтиния ток в миналото, и които произвеждат скъпия ток днес.

Кой стои зад високите ни сметки за тока? Частните енергийни компания ли са виновни? Или държавните? Как се формира стойността на тока, която плащаме? Какъв точно е пътя на тока, който достига до нас (и до нашите електромери)?

Основната причина за ежегодно увеличаващите се цени на всичко трябва да се търси в абсурдните идеи на икономическата идеология за „непрестанно увеличаващите се печалби“. Това, обаче, е друга тема.

Да потърсим отговорите на горните въпроси, започвайки от най-големия енергиен комплекс в Югоизточна Европа – „Марица Изток“ – с общ преглед на близкото минало. Но, преди това, няколко реда интересна фактология.

„Марица Изток“ е разположен в източната част на Горнотракийската низина, на около 40 км. югоизточно от гр. Стара Загора, върху площ от около 240 км2. „Марица Изток“ произвежда около 35% от електроенергията на България и дава работа на около 25 000 души, във всичките си поделения.

Индустриален комплекс „Марица изток“ включва редица енергийни предприятия и производства, сред които са ТЕЦ „Марица изток 1“ , ТЕЦ „Марица изток 2“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ – три ключови електроцентрали в България. „Мини Марица изток“ – най-голямото въгледобивно предприятие в България – както и единствената Брикетна фабрика в България.

Комините на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и „Марица Изток 3“, построени съответно през 1977 и 1980 г., с височината си от 325 м. са най-високите конструкции в България и са сред най-високите комини в света.

И трите ТЕЦ-а се захранват с местни въглища от „Мини Марица изток“ (в състава на която влизат рудниците „Трояново“) , което на практика означава независимо производство на електроенергия. ТЕЦ-ове, които си имат собствени рудници на един влак разстояние. ТЕЦ-овете произвеждали щастливо евтина електроенергия, енергийно-обезпечени, чак до към края на 1990-те години.

През 90-те години на 20-ти Век, следвайки американските препоръки за нова пазарна икономика, „държавното“ се превръща в мръсна дума. Така, се започват поетапни и масирани проекти за „приватизация“ на всичко държавно. Огромни отрасли от – до преди това силни – национални индустрии биват приватизирани и значително осакатени. Земеделие, промишленост и производство, енергетика.

Днес, Брикетната фабрика в България се държи от чешката компания Енерго-Про – Брикел ЕАД.

ТЕЦ „Марица изток 1“ е в ръцете на американската компания AES Corp.

ТЕЦ „Марица Изток 3“ се стопанисва от американската компания Контур Глобал.

ТЕЦ „Марица изток 2“ е държавна собственост или по-точно собственост на БЕХ – Български Енергиен Холдинг. БЕХ включва още АЕЦ „Козлодуй“, „Мини Марица-изток“, Националната електрическа компания (НЕК), „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) и др.

От трите ТЕЦ-а, ТЕЦ „Марица изток 2“ е с най-големи мощности, а ТЕЦ „Марица изток 1“ с най-ниски. Производственият капацитет на ТЕЦ „Марица Изток 3“ е на половината от този на ТЕЦ „Марица Изток 2“.

Разумно е да се запитаме, щом „държавната“ ТЕЦ „Марица изток 2“ има най-високи производствени мощности от всички ТЕЦ-ове в България, къде отива тази електроенергия и защо не е приоритетно достъпна за българските домакинства?

Отговорът е, че висшия човешки разум често отсъства от човешките дела, заместван от егоизма и алчността. Така, възползвайки се от идеалите на „новата“ икономическа система, политическите схеми за приватизация на части от българската енергетика бързо влизат в изпълнение.

Част от хронологията на тези схеми започва с подписването на въпросните договори за „рехабилитация“ на ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ през 2001 г. Държавата тогава, договорно гарантира на въпросните инвеститори приоритетно изкупуване на произведената електроенергия от Мариците 1 и 3 в срок от 15 години, на фиксирани, високи цени. Доста по-високи цени, от тези на останалите производители на електроенергия т.е. държавната ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и др. държавни енергопроизводители. Или, с други думи, подписани са договорни клаузи, които ощетяват българските граждани.

Докато, произведената евтина електроенергия от ТЕЦ „Марица изток 2“ (както и от АЕЦ „Козлодуй“) се изнася за съседните пазари в Турция и в Европа. Няма да правим опити за проследяване на пътя на приходите от тях.

Приоритетното изкупуване на електроенергия за вътрешни нужди от частните компании е една причина цената на Мвтч електроенергия да започва висока още в началото на веригата. Друга причина са разнообразни такси и начисления, както и ЕРП-тата, в края на веригата.

Какъв точно е пътя на тока от производителите до нас? Системата, общо-взето, е следната:

В България, през изминалите десетилетия, са изградени стотици километри далекопроводи и компоненти от Националната Електроснабдителна Мрежа, която прави електрифицирането на всички райони на страната възможно. Тази мрежа, днес, се управлява от НЕК и ЕСО (покровителствани от БЕХ). НЕК пренася тока от енергопроизводителите (ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ, ВЕИ), с логистичната помощ на ЕСО, и го продава на ЕРП-тата. ЕРП-тата продават (доставят) тока на нас – крайните потребители.

Но, какви са тези ЕРП-та? Кога се появяват ЕРП-тата на българския пазар? Кой стои зад Електроразпределителните дружества? Каква е тяхната функция в Системата?

Началото на ЕРП-тата у нас започва през 2004-та год. Първият договор за приватизация на електроразпределителните дружества е за София, София-област и Плевен сключен с „ЧЕЗ България“ ЕАД, собственост на държавната чешката компания CEZ Group. Държавната австрийска компания EVN се разпореждат с доставката на електрическа енергия в Югоизточна България. Е.ОН България ЕАД – част от немската компания E.ON AG – отговаря за Североизточна България, която през 2012г. преминава в ръцете на чешкото електроразпределително дружество – Енерго-Про.

Каква е функцията на ЕРП-тата? Тяхната функция е като тази на паразита – прикачени към веригата на енергопреносната система. Официално, ЕРП-тата са „доставчици“ на електроенергия, като администрират подстанциите на електропреносната мрежа. ЕРП-тата се определят като „енергийни оператори“. От тях получаваме месечните си сметки за ток.

Обективно, ЕРП-тата са напълно излишни посредници, които единствено натоварват допълнително цената на електричеството за крайните потребители. Причината изобщо да съществуват тези дружества у нас е, че различни политици, през годините, са се облагодетелствали с милиони от тяхното създаване и подписаните договори.

Така, всеки месец, плащайки си сметките за ток, ние, българските данъкоплатци, захранваме с парите си икономиките на Чехия, на Австрия и различни частни икономики.

Нещо определено не е наред в тази „Система“.

Какво е ДКЕВР? Ами НЕК? А ЕСО? БЕХ?!

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) има ролята да свързва произведената електроенергия с потребяваната такава. Което е свързано с денонощния контрол на ел.подаването, за да отговаря адекватно на ел.потреблението от всички потребители в енергийната мрежа.

Национална електрическа компания (НЕК) пък администрира физическата, далекопроводна, електропреносна мрежа. НЕК купуват произведената електроенергия от енергопроизводителите и я доставят на електропреносната мрежа (един вид я доставят на ЕСО).

ЕСО може да се разглежда като софтуерното звено на НЕК, която е като хардуерното звено на БЕХ (Български енергиен холдинг, който пък има неясна, централизираща, административно-натоварваща роля). ЕРП-тата, пък, са натрапниците в системата, които са обсебили подстанциите (на ЕСО и НЕК), като допълнителен товар за крайните потребители.

ЕРП-тата и НЕК са отговорни за поддържането на електропреносните съоръжения, както и разширяването на електропреносната мрежа, така, че да могат да обслужват потребителите адекватно и качествено.

ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) има ролята на регулаторен и ценообразуващ орган. ДКЕВР следи да няма нарушения, ощетяващи потребителите и последно решава на каква цена ЕРП-тата ще продават тока на крайните потребители.

Да хвърлим поглед и към елементите, които сформират ежемесечните ни сметки:

Електроенергията от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) или „зелената енергия“ се изкупува от ЕРП-тата на преференциални цени. Директивите на ЕС за ВЕИ налагат това. ЕРП-тата си възстановяват разходите изцяло от потребителите. Това е графата „Зелена енергия“.*

Такси „Пренос и Достъп до електропреносна мрежа“ са такси, които се плащат от потребителите на ЕСО (и НЕК) по цени, утвърдени от ДКЕВР. Нещо като потребителски фонд, с който да се поддържа електропреносната мрежа и да се разширява.

Поради наличието на ЕРП-тата, таксите за пренос и достъп до мрежата се дублират по два пъти – веднъж такса към НЕК за достъп до енергопреносната мрежа, както и такса за пренос през същата и по още веднъж такси към ЕРП-то за пренос и достъп до енергоразпределителната (която би трябвало да е част от НЕК) мрежа.

„Невъзстановимите разходи” включват всичко от лоши инвестиции в сектора на ВЕИ и енергетиката до енергийни загуби по трасето на мрежата. Наистина, тези разходи са невъзстановими, за крайните потребители. Тази такса също така е облагодетелствала ТЕЦ-овете „AES Гълъбово“ (бившата „Марица Изток 1“) и „Контур Глобал Марица Изток 3“. *

Такса „Високоефективно комбинирано производство“, пък, е хитро замислена като още един, допълнителен потребителски фонд (за частни облаги), който има лъскавата визия да насърчава високоефективността в използването на електричеството, в полза на обществото и, в съгласие с „Европейските директиви“. Преформулирана като „Балансиране на електроенергийната система за снабдяване (и разпределение)“.

На края, цялостната сметка на крайния потребител се облага и с ДДС (Данък Добавена Стойност), който, хм, добавя стойност към крайната сума. Целта на този данък, отново, е възвишена и лъскава, свързана с доброто функциониране на държавата, в полза на обществото.

* След Февруарските протести (2013-та год.) последваха множество добри обещания от страна на бизнеса и на правителството (тогава кабинета „Орешарски“). В следствие на което, таксите „Зелена енергия“ и „Невъзстановими разходи“ отпаднаха през лятото на 2013-та год. Тези такси, към момента на публикуването на тази статия, все още са премахнати от сметките за ток.

Въпреки това, цените на тока продължават да се увеличават. А Европейските изисквания за въглеродните квоти все още дори не са влезли официално в сила; което ще се случи през 2016-та год.

Такива са абревиатурите в българската енергетика и сметките за тока. Но, това не е всичко.

От началото на 2013 г. цената на произвежданата от ТЕЦ електроенергия се повишава поради поетапното въвеждане на новата европейска схема за търговия с емисии (протоколът „Киото“). При среден емисионен фактор на всяка ТЕЦ „Марица Изток“ от 1,1 тона СО2/МВтч и цена на тон СО2 от 15 евро, цената се увеличава с 32 лв/МВтч. Което е точно двойно. С други думи, сметките за ток перманентно скачат със 100%.

В цифри това означава, че ако до сега сме плащали 150 лв. месечна сметка за ток през най-студените месеци, от сега нататък ще плащаме 300 лв. Факт, който – негласно – виждаме всички. Сметките за ток от началото на отоплителния сезон на 2014-2015 са двойни, в сравнение със същите през 2011-2012.

Лошото е, както на всеки е известно, че през тези две-три години месечното възнаграждение на повечето работещи не е претърпяло промени. Докато, само сметката за тока скача двойно. Това е все едно средното заплащане от 600 лв. през 2012 да скочи на 1200 лв. през 2015. Е, ако това стане, никой няма да има против новите сметки за тока. Докато това стане, обаче, средностатистическия български човек бива абсолютно мачкан от тази абсурдна система на икономика и политика, в която живеем. Тази грозна ситуация е не само неетична и непропорционална, тя е откровено безчовечна. Сега вече, българските пенсионери, например, освен преживяващи на оскъдна диета и всякакви лишения, вече ще ходят и на тъмно и студено, защото ще пестят максимално от непосилните си месечни сметки.

„Марица Изток“ е наистина внушителен енергиен комплекс, на който могат да завидят от цяла Европа. Така, според шведската неправителствена организация Secretariat for Acid Rain, през 2000 г. ТЕЦ-овете на Марица Изток са посочени като най-големите единични замърсители на въздуха със серен двуокис в Европа. По този повод, „Марица Изток“ е включен и в книгата на Гинес за 2000-та год.

Днес, ТЕЦ-овете са в голяма част модернизирани с технологични пречиствателни съоръжения. Инвестиции направени от частните компании, но с пари от приходите от ТЕЦ-овете и с международни заеми. Една ситуация на „всеки печели“, с изключение на крайните потребители или „обикновените“ хора.

Грижата за околната среда и климатичната стабилност несъмнено е важно нещо, в дългосрочния план на бъдещето. Но, защо трябва в процеса да има замесени бизнес интереси, които облагодетелстват едни (компании и корпорации) за сметка на много други (частните потребители т.е населението)?

Същевременно, АЕЦ „Козлодуй“ – сърцето на Българската Енергетика – източник на екологично чиста и икономически достъпна електроенергия, бива постепенно амортизирана. Един абсолютно нелогичен ход, с оглед на настоящата енергийна обстановка и възможностите за допълнителни доходи от стотици милиони левове под формата на инвестиции свързани с въглеродните компенсаторки (от типа ERUs, които можем да продаваме на други държави, на всякъде по света), които могат да послужат за цялостно реновиране и рехабилитация на АЕЦ „Козлодуй“ или с други думи – безплатно за българските данъкоплатци.

* Знаете ли, че само АЕЦ „Козлодуй“ и енергиен комплекс „Марица Изток“ заедно могат да покриват над 70% от енергийните нужди на България?

* Знаете ли, че България е една от малкото държави в Европа, която действително може да бъде енергийно независима?

Да не говорим за огромните златни залежи в България, които в момента биват експлоатирани от американски и канадски корпорации. Но, това е друга тема.

И така, кой ни ограбва в действителност? Частните ЕРП-та (Енерго-Про, ЧЕЗ и ЕВН)? ДКЕВР, ЕСО и НЕК? Енергийната (бизнес) политика на ЕС под формата на Схемата за търговия с емисии (ЕСТЕ) и Протоколът „Киото“?

Отговорът е – всички. Всички, на първа линия, от които, са българските политици, които не защитават интересите на българските граждани. Вместо това, политици от „различните“ правителства през изминалите десетилетия, разпродават огромни дялове от българската промишленост и енергетика с договорености в ущърб на българското население. Причините за това е човешката алчност и краен егоизъм, които карат политиците да вземат решения, които ощетяват дългосрочно милиони хора (от населението) в името на тлъстите си комисионни, които получават при подписването на всички раз-продажни договори през годините.

Електричеството е централно в съвременната цивилизация. То е нейна основа. Абсурдно е да бъдем поставяни в ситуация, в която електричеството е превърнато в стока, достъпа до която е нещо като лукс. Такава ситуация може да се разглежда като социален регрес. Ядрената енергетика, съчетана с национално-отговорна енергийна политика, е единственото решение за нас, в България, сега. Ясно е, че е временно решение, за няколко десетилетия напред. Но е важно да са няколко десетилетия прогрес, а не социално-икономическа стагнация, ако не и чиста деградация.

Сегашната енергийно-икономическа система е неблагоприятна за устойчивото развитие на българското общество. Тази система е благоприятна за енергийния бизнес и големите корпорации, но е крайно дехуманизирана.

Връщайки се към изначалния въпрос: защо сметките ни за ток са толкова високи?

Трупането на такси, данъци и посредници по веригата, преди токът да стигне до потребителя.

Липсата на конкуренция между ЕРП-тата, и техния гарантиран монопол върху определените райони в България.

Занемаряването на АЕЦ „Козлодуй“ и корумпираните договори с AES Corp. и Контур Глобал.

Всички тези фактори удвояват месечните ни сметки. Като добавим и въглеродните такси на ЕС, които добавят още около 100% увеличение, или, с други думи – от 300 лв. обща месечна сметка за ток, плащаме 100 лв. за реално изразходена електроенергия и 200 лв. такси, данъци, облагания и допълнителни такси.

Оказва се, че по начина по който е устроен енергийния пазар у нас в момента и с цялата му съответна анти-социална и в полза-на-бизнеса политика, сметките ни са двойни и тройни, отколкото би трябвало да бъдат.

Сметките за ток и всички останали битови сметки, общо, възлизат около 50% от средния доход в България, който към 2015 г. възлиза на 650 лв., нето.

Така e у нас. А, как е другаде? Например в Чехия и Австрия, чиито енергоразпределителни дружества ни товарят в сметките ни за тока.

В Чехия, средния месечен доход е 22,000 чешки крони. Това е около 800 евро или около 1,600 лв. Там, средните месечни разходи за битови нужди са около 150 Евро.

В Австрия, средния месечен доход е 1,900 Евро. Средните месечни разходи за битови нужди са около 200 Евро.

Горните статистики са за нетни доходи и общи битови разходи (отопление, ток, вода, смет), актуални към 2015-та година. Всъщност, мисля да спра до тук. Нещата са ясни.

В крайна сметка, оказва се, че „проблемът с високите сметки за ток (и други битови нужди – облаги на съвременната цивилизация)“ не се свежда до това кой е виновен – дали частните дружества, разполагащи с държавните ресурси или дали неадекватната политика на държавните дружества по въпросите с националните ресурси – а се свежда до това, че доходите в България са непропорционално ниски.

И да си дойдем на думата. Защо трябва стандарта на живот да е толкова нисък у нас? Какви са обективните причини? Що за парадокс е работещия – беден в България днес? Защо стойността на единицата БВП в България се държи на такива занижени нива? Или, с други думи, как така не може средното възнаграждение у нас да стане 1200 лв. от, например, 2016-та година, нататък?

Аз не вярвам в невъзможните неща. Но, на тези въпроси ще трябва с общи усилия, заедно да си отговорим.

Повече за Киото протокола и квотите за въглеродни емисии (Kyoto Protocol and EU CO2 Emissions Regulations, all kicking in 2016) :

Квотите за емисии на парникови газове са инструменти, изразяващи правото за производство на единица обем (един тон) парникови газове. В основата на действащата регулаторна рамка, уреждаща съществуването и търговията с въглеродните емисии, е „протоколът Киото“ от 1997 г., който постановява конкретни задължения за държавите участнички (т.нар. държави от Приложение I) за ограничаване на емисиите парникови газове спрямо индивидуалните им реални нива от 1990 г., която се определя като базова. (Тук за България няма големи смущения, предвид орязването на българската индустрия на половина от 1990 г. насам).

Протоколът дефинира основните „механизми“, чиято цел е да оптимизират разходите за постигане на поетите ангажименти от държавите в Приложение I. Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е главен механизъм в политиката на ЕС в борбата с климатичните промени. Тя е ключов инструмент за ефективно редуциране на емисиите от парникови газове, генерирани от промишлеността.

ЕСТЕ стартира през 2005 г. и работи на принципа на лимитиране и търговия (cap and trade) на парникови газове. Това означава, че съществува лимит на общия обем емисии, произведени от всички инсталации (заводи, топло електроцентрали и др ) в страните от Приложение I от Протокола Киото. В рамките на този лимитиран общ обем участниците на пазара (ЕСТЕ) могат да купуват и/или продават емисии.

Универсалният прехвърлим инструмент на ЕСТЕ е EUA (European Union Allowance). EUA се цели към развиващите се държави, които по този начин биха били поощрени да развиват „екологични и чисти“ проекти, в резултат на които да получат „сертифицирани намаления на емисии“ от ЕС. Механизъм „Чисто развитие“ определя различните етапи, през които трябва да премине всеки проект, за да получи Сертифицирани единици редуцирани емисии. Основен принцип на действие на механизма е сертифицирането и валидирането, че в резултат на инвестициите в проекта действително е постигнато намаление на емисиите парникови газове.

Сертифицираните единици редуцирани емисии (Certified Emission Reduction) се издават по силата на механизъм „Чисто развитие“ на Протокола от Киото. Измерват се в един тон въглероден диоксид еквивалент. Сертифицираните единици редуцирани емисии могат да се търгуват и използват от развитите страни за изпълнение на задълженията им за намаление на емисиите парникови газове по Киото протокола. Благодарение на т. нар. „Свързваща директива“ на ЕС тези кредити могат да се използват в определени количества и от инсталациите, участнички в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Съвместно изпълнение (Joint Implementation) е проектен механизъм между две държави от Приложение I (но не ограничено само до тях). Всеки реално спестен тон въглероден двуокис, вследствие на изпълнението на съвместен проект на двете държави, генерира т. нар. ERU (Emission Reduction Unit). Прочетете повече информация по този въпрос и въпросите около българската енергетика на линковете долу.


източници:

ПО ВЕРИГАТА НА ЦЕНИТЕ: Производство на електрическа енергия – Колко струва електроенергията от първата частна ТЕЦ в България?

Янки и ЕРП-та приватизираха ДКЕВР

Кой монополизира ЕРП-тата?

ИСТОРИЯ НА ЕРП -тата у нас

НЕК заложила бъдещи вземания за строежа на двата американски ТЕЦ-а

„Марица Изток“ в Уикипедия

Електроцентрали в България

ПИБ Архив

Carbon offsets are not sustainable (статия, на Англ.)

ВЕИ бизнесът трябва да зaпочне да плува сам и да се адаптира към пазарната среда (дебат)

Как се формира цената на електроенергията?

Токът поскъпва заради нови такси (архивна статия)

Numbeo – Cost of Living around the world


About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.
  • АЗИМО

    Вместо да търсите кой е виновен, направете така че да имате доход от 3000 лв на месец и да не ви пука че сметката е 250 лв

    • Чудесна препоръка, но както знаем, в България заплащането е далеч под нивото, на което би трябвало да бъде и именно поради тази причина специалистите избират да работят в чужбина, където се заплаща почасово.
      Опростенческото Ви мислене е израз на социално безразличие, лицемерие или късогледство. Или и трите наведнъж. В случая говорим за система, която е в полза на корпоративните печалби, а не в полза на общественото добро. Нима колективното благоденствие не е била идеята на демокрацията от самото й начало ? Не благоденствието на големия бизнес, а, както се казва, на "народа".