blowyourmind

Разликите между мъжкия и женския мозък – наистина ли сме толкова различни? Кратък обзор на фактите и митовете.

Този почти митологичен дискурс за разликите между мъжете и жените все още няма консенсус и все още е разделен на различни фронтове и теории. Отделни научни изследвания и експерименти през десетилетията на двадесети век достигат до всякакви противоречиви резултати, които по-скоро удовлетворяват предубежденията на теориите, които са ги мотивирали. С причините и факторите за човешкото поведение се занимават множество научни направления от психологията до генетиката. Докато в близкото минало академичните аргументи са се основавали в голяма степен на емпирично наблюдение, днес се отдава значение на факта, че социално предетерминираните роли на мъжете и жените влияят не само върху външното поведение на индивидите, но и на начина, по който мозъците им се учат да се развиват още от деца.

Съвременната наука (биологични и социални) започва да разпознава, че макар да има физиологични разлики между мозъците на мъжете и жените, главният фактор, който оформя социалното функциониране на индивидите е културната среда и това, което средата стимулира в поведението на отделните индивиди.

Еволюционно погледнато, ролите на мъжките и женските са разделени с цел да се оптимизира еволюцията на ДНК и оцеляването на живота. Затова в природата има силно изразена дихотомия между половете. Съществуват множество варианти и, разбира се, изключения в животинското царство, но основните модели поставят мъжките в активна роля при размножаването. Затова, според този информационен механизъм на Живота наречен еволюция, мъжките са по-едри и имат по-агресивно поведение, защото са в съревнование един с друг за правото за размножаване, стремеж към алфа позиция, полигамност и т.н. Естествено, в човешкото поведение също присъстват всички тези инстинктивно детерминирани поведенчески модели, но, както все повече се разкрива, в голяма степен условно. Например, макар мъжете да имат по-голям хипоталамус (hypothalamus), което е биологически логично, предвид активната сексуална роля на мъжките (и цялостните поведенчески прояви, свързани с тази, своеобразно, основна биологична роля на мъжките бозайници в природата), тестостеронът, сам по себе си, не е отговорен за агресивното поведение, а очакванията на средата, която го изисква. Това „изискване на средата” е сформирано еволюционно и е превърнато в инстинкт от една страна, но то не е неизменна част от самия индивид. Еволюцията, в цялата й многоизмерност, е безкрайно интересен предмет на изследване, а нещата при хората са значително по-сложни и много по-многопластови от тези при другите животни, тъй като нашия разум и съзнание могат да влияят върху поведението, заглушавайки дори най-могъщите инстинкти. Освен това, човешкия ум притежава комплексни психологически измерения, в които инстинктите се смесват с интелекта и пораждат цели онтологични възгледи, рефлектиращи в сексистките елементи на патриархалните религии, например.

Най-новите изследвания в областта, достигат до заключенията, че статистическите различия между мъжете и жените са незначителни и незабележими на индивидуално ниво. Дори статистическите различия между силните и слабите страни на мъжете и жените (добре познатите стереотипи на „мъжете са по-добри в математиката, жените имат по-добре развити вербални умения или мъжете са по-логични, а жените са по-чувствени” и т.н.) се подлагат под въпрос и все повече започва да се отдава значение на самата ни култура и начина, по който културата оформя развитието на момчетата и момичетата. Например, в училище момчетата получават (несъзнателно от страна на учителите!) повече поощрение в часовете по математика и по-малко в часовете по литература и т.н. Родителите (отново без да осъзнават своето огромно влияние) са по-склонни да говорят за чувствителност с момичетата и за агресия с момчетата. Всички тези културни влияния, от възпитанието до похватите на маркетинга и рекламата, оформят, привидно драстичните, разлики между поведението и себевъзприятието на мъжете и жените.

Отново, макар да има разлики в начините, по които мъжете и жените боравят с информацията, средностатистически няма качествени разлики между интелекта на жените и мъжете. Не може да се каже, че жените са по-интелигентни, нито че мъжете са такива. Мозъкът на жената и мозъка на мъжът, средностатистически, имат своите предимства и недостатъци, които взаимно се компенсират и не правят никой по-добър като цяло.

В първите няколко седмици от своето развитие, фетусът е своеобразен андрогин. Някои теории считат, че първичната форма на зародиша е женска, която се трансформира в мъжки вариант, когато организма започне да произвежда тестостерон, ако ХУ хромозома е налична. Както останалите теории в това научно направление, тази също е противоречива и непълна. Би могло да се каже, че мъжете произлизат от жените, но това не би било абсолютно коректно. Всъщност, нещата са доста по-комплексни от генерализираните заключения.

Физиологичните разлики между мъжете и жените са много по-малки, отколкото изглежда. Основните разлики са, очевидно, в половата система и телесната маса. Естрогенът и тестостерона, също така, имат ефекти и върху физиологията на мозъка. Основните разлики между мъжкия и женския мозък са размера на хипоталамусът, който е по-уголемен при мъжете и корпус калосум (corpus callosum), който е по-уголемен при жените. Искам отново да наблегна върху противоречивите изследвания в тези академични полета, като спомена, че някои проучвания, пък, заключават, че всъщност няма разлика между размера на корпус калосум в мъжкия и женския мозък. Едни застъпват, че женския мозък е по-симетричен от мъжкия, други обратното. Толкова относителни са разликите, не просто между жените и мъжете, а между отделните индивиди.

Изследвания с ядрено-магнитен резонанс показват, че мъжете използват повече лявото полукълбо на мозъка си при боравене с информация, докато жените използват и двете. Оттук и различните пътища, по които мъжете и жените търсят решения и подходи. Смята се, че поради специфичните начини, по които мъжете използват своите мозъци, мъжете имат по-добра пространствена ориентация. Жените, пък, имат по-добра памет и по-ефикасно боравят с голям обем информация.

< източник: Brain differences in males and females / www.tarleton.edu/~sanderson/Brain%20Differences.doc >

Някои проучвания заключават, че, навярно поради еволюционна необходимост (майчинството) женския мозък се развива значително по-бързо от мозъка на мъжете. Затова, статистически, може да изглежда, че момичетата на определена възраст са по-зрели, поведенчески, от своите връстници момчета. Някои, отново прекалено генерализиращи, изследвания дори поставят развитието на момичетата с шест години напред пред това на момчетата.

< източници: http://www.mc.vanderbilt.edu/reporter/index.html?ID=4717 ;

Male and Female brains / http://education.jhu.edu/PD/newhorizons/Neurosciences/articles/Male%20and%20Female%20Brains/ >

Хормонално-обусловените физиологични разлики в мъжките и женските мозъци варират значително и, макар да има крайно мъжки и крайно женски мозъци, повечето хора се приближават към средните положения.

Може би един от най-големите митове за разликите между мъжете и жените е, че мозъка на жените, статистически, е по-малък от този на мъжете, доминиран от естроген и поради това, като цяло, по-маломощен от мъжкия мозък. Това, естествено, не е разумен факт, а единствено патриархално-мотивиран аргумент на първична, мъжка психика, която се чувства малоценно, ако не е винаги в някаква доминираща позиция. В действителност, няма разлика в големината между мъжкия и женския мозък, когато телесната маса е уеднаквена за целите на изследването. Пък и, аргумента с по-големия мозък и без съвременната технология звучи абсурдно. Ако размера имаше значение, китовете и слоновете трябваше да са гениални. Кой знае, може и да са.

Другият мит за тестостерона и агресията вече го споменах. Последните изследвания в тази насока показват, че дори неестествено големи дози тестостерон не влияят върху настроението и поведението на нормални мъже, въпреки, че допълнителния тестостерон има ефект върху нивата на агресия на мъжете, които имат агресивно поведение като цяло т.е характер, нагласа. С други думи, тестостерона усилва агресията, ако я има, но не я поражда сам по себе си.

Доказва се във все повече експерименти, че самовнушението или предварителната нагласа има осезаем ефект върху резултатите. Например, ако човек се идентифицира с определен стереотип, с който се свързват определени негативни аспекти, то вероятността индивида да показва ниски резултати точно в тези конкретни аспекти е висока. Има множество нови изследвания с мъже и жени, които биват подлагани на определени психологически сугестии свързани с пол, етнос и подобни негативни стереотипи, преди да бъдат подложени на стандартизирани тестове. Резултатите недвусмислено показват, че негативните стереотипи имат ефект върху резултатите, независимо от действителните (потенциални) способности на индивида. Т.е. когато на жените и мъжете им се набиват определени стереотипи, те несъзнателно подтискат в себе си именно тези елементи, които се считат за неприсъщи на конкретния стереотип.

< източник: Is the female brain innately inferior? / http://gender.stanford.edu/news/2011/is-female-brain-innately-inferior >


В заключение, между мъжете и жените има различия, ако не беше така, нямаше да има мъже и жени, но тези различия не са дефицити в единия и доминантни в другия, те са взаимнодопълващи се. Погрешно е да се твърди, че мъжете или жените са по-интелигентни, обективните статистики сочат, че няма значителни различия между интелектуалните способности на мъжете и жените. Разбира се, всички тези статистики могат да се различават драстично с личния опит на различните хора. Да не говорим, че психологическите мотиви зад половата сегрегация и „полов шовинизъм“ също са сериозни фактори, които трябва да се вземат предвид. Правилото е, че колкото по-архаично е едно общество, толкова повече полова (кастова и всякаква) сегрегация има в културата му. Същото правило важи и за индивидуалното възприятие – колкото по-несъзнателна е една „личност“, толкова по-първична е и първосигнална в своето отношение към другите и света. Изкушавам се дори да кажа, че крайните хомофобии и мизогинни светогледи не са просто атавизъм, а чиста психопатология. Защото жените и мъжете са равни, макар и да не са еднакви, а будната съзнателност отличава истинските личности от архаичните хора.

Нещо повече, човешкото съзнание е един огромен потенциал, който може да бъде развиван и усъвършенстван, което води до изграждането на съзнателна личност, която вече не се дефинира и асоциира само със своя физиологичен пол. Еволюцията се случва в умовете на хората в рамките на индивидуалния живот, не само по пътя на колективното продължение на ДНК. Това е еволюцията на съзнанието. Ти можеш да изграждаш себе си, така, че да се превърнеш в истинска личност.


[dropcap]Д[/dropcap]опълнителни ресурси:


Тук ще предложа и два кратки цикъла от видео-лекции точно на тези теми. Много са интересни и обогатяващи, определено препоръчителни. За съжаление, за сега нямат субтитри на Български език:

  • TTC – Biology and Human Behavior
  • TTC – Theories of Human Development

Анимиран филм за будни умове:

Waking Life (2001)


KQ3NP4VTUKB2

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.
  • Камелия

    И много вярна.

  • Лиляна

    Тази статия е интересна.