idioti

Футболът и агресията – примитивизмът в съвременния свят. Компенсаторните механизми на човешката психика, несъзнателността и ниската култура

Хората, и в частност мъжете, са агресивни същества. Агресията, в природата, е инструмент на инстинкта за самосъхранение, който има роля и в ролевите модели на мъжките за извоюване на алфа позиция и право на размножаване. Агресията е една крайно първична форма на поведение, която при хората често добива нерационални измерения. Така, не рядко изблиците на агресия при хората не са свързани с инстинкта за самосъхранение, а със сложни психологически комплекси.

Например, агресивното поведение, в различни социални ситуации, е породено от усещане за малоценност и чувство на несигурност. Хората, които издевателстват върху други хора (или животни) изпитват остро чувство на малоценност, породено от дълбока емоционална травма. Като, агресивното поведение е компенсаторна функция на липсата на увереност. Всъщност, инстинкта за самосъхранение има определена роля в този психологически комплекс. Индивидът, който не се чувства пълноценен, съответно има силно чувство на неувереност, може много лесно да се почувства застрашен в определени социални ситуации, така, че агресивната реакция е от една страна компенсаторна функция на липсата на увереност и от друга, се явява като защитен механизъм, който се включва от неосъзнатия страх, породен от чувството за малоценност.

Агресивните хора са вътрешно слаби и уязвими, именно това е причината да са агресивни. Разбира се, същинския проблем идва от факта, че тези психологически механизми са несъзнателни.

При децата и тийнейджърите, агресивното поведение е сигнал за вътрешни проблеми, които затормозяват детето емоционално, така, че негативния емоционален комплекс избива в поведението под формата на агресия. Въпросните вътрешни проблеми, най-често са причинени от семейната среда, а именно, семейни проблеми. Скандали, развод и т.н. непълноценни взаимоотношения между родителите, които рефлектират, естествено, върху децата. За съжаление, огромна част от родителите не осъзнават своята главна роля като примери за своите деца и прекалено често се карат пред децата си без изобщо да се замислят какво им причиняват. В съвременните общества сериозно липсва именно осъзнатост, съзнателност и оценяване важността на човешката психика и нейните механизми.

Така наречените „проблемни деца“ идват от проблемни семейства и това е абсолютно правило. И затова, обективно погледнато, не трябва да се „наказват“ децата, а родителите им. Защото децата са отражение на своите родители. Така, както младежта в едно общество, като цяло, е отражение на това общество, на неговата култура и колективни навици.

И от тук преминаваме към тези особени „традиционни“ прояви на агресия в съвременните (западни?) общества, свързани с футболната мания. Това е една от тези социални ситуации, която поражда крайно нерационални изблици на агресия.

Прекалено често, футболните срещи се превръщат в бойни полета за феновете на различните отбори. Независимо дали са футболни клубове от различни държави или просто от различни цветове. За много „фенове“ тези срещи са повод да дадат воля на примитивните си страсти като чупят, крещят и се бият помежду си. У нас, „вечното дерби“ е традиционен повод за уличен вандализъм и колективна агресия от страна на футболните запалянковци. Неведнъж съм ставала свидетел на кретенски прояви на подпийнали фенове, които ритат и чупят автобуси и спирки, надавайки викове като обезумели животни. Безспорно роля в това поведение на този вид „фенове“ имат въпросните комплекси, както и ниските им културни нива, отражение не само на семейните им среди, но и на самото общество. Като уточнение, не рядко липсата на заинтересованост в семейната среда също води до култивиране на въпросните поведенчески черти у „децата“.

А огромната част от въпросните „вманячени“ запалянковци са именно деца под 18 г., не рядко и под 16. Понякога, като чета по форуми колко присърце някои хора взимат лоялността си към „Левски“ или „Цска“, с безкрайните им спорове за това кой е по-по-най и кой, кога и колко голове е отбелязал, сякаш това е единствената им житейска философия, се чудя колко плосък е светогледа и колко ограничени са интересите на тези „ултра фенове“.  Поредната безсмисленост, която разделя обществото ни на воюващи фракции. В крайна сметка, е въпрос на култура и осъзнатост.

Така, заради тази обществена прослойка, характерна с ниските си нива на осъзнатост и култура, останалите членове на обществото сме принудени да живеем в мизерията, която остава след вандалските им изяви по улиците – счупени спирки и автобуси, издраскани стени и прозорци, отпадъци и мърсотия. И това е проблема – как да живеем в чист, красив и приятен за окото град, ако самите хора не го пазят? И какво да правим ние, хората, които се стремим да култивираме в себе си едни по-високи културни нива и искаме да живеем в общество, което да съответства на вътрешната ни нагласа и прогресивен светоглед? Мърсотията по улиците, счупените спирки и изкъртени тротоари, мантинели, пейки и т.н. ме отвращават. Грозните драсканици по стените ми навяват усещане за някакво гето. Какво е решението? За драсканиците – да се обособят специални места за творчески прояви с графити, където наистина да се рисува, а не просто да се драска, като се наложат солидни глоби в тези насоки. А за футболното хулиганство и изобщо вандализма – още по-солени глоби, тъй като, хората най-добре разбират, когато закона ги удари по джоба. От тук, обаче, стигаме до законодателните и изпълнителни органи, които, както добре знаем, не работят особено добре. Още повече, за да има самодисциплина и отговорност в едно общество от страна на „обикновените“ хора, то те трябва да имат за пример съответстващи лидери, чието поведение също да се води от такива, по-висши културни ценности. А у нас, такива няма. В крайна сметка, защо аз да си плащам съвестно всичко, когато знам, че булшинството политици са крали и крадат десетки, стотици хиляди и дори милиони левове безнаказано? Защо аз да спазвам съвестно законите, когато тези, които „правят“ законите, не ги спазват?

И всъщност, ситуацията е сходна с агресията и семейната среда. Когато родителските взаимоотношения са непълноценни, децата също култивират в характера си негативни черти и „проблематично“ поведение. Точно както когато „политическия елит“ или лидерите в едно общество се държат безотговорно и бягат от закона, те дават пример с поведението си и на цялото общество. Един културен проблем, който няма едностранчиво разрешение.

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.
  • maxchaos

    Добре платени и организирани хулигани в _повечето случаи_ са митове.
    Не всички лумпени са хулигани, драги. И vice versa. И те, съвсем като хората са стадни животни и търсят уюта на социална принадлежност (особено изявено в юнушеска възраст). Каквато примерно е идеята и на този сайт – да приюти в общност инакомислещи хора с що годе близки идеологии.
    Това, което наблюдаваме по стадионите е просто уродлива форма на екзалтирали емоции, породени от съзтезателният принцип на този спорт. И ако трябва да се справим с проблема изначално, то трябва да забраним всичките спортове на този принцип. Да махнем противниковият отбор, и играчите колективно да си помагат да вкарват голове на празна врата! Без да ги броим обаче (головете, не играчите).

    • Всъщност идеята не е да се забранят спортовете, а именно да се промени манталитета на запалянковците. Именно да осъзнаят примитивността на уродливите си екзалтирани емоции и по пътя на това осъзнаване да си наложат самодисциплина и самоконтрол. Става въпрос за културни нива, както и за нива на осъзнатост …

  • Flashman

    Драги ми приятели, трябва да сте съвсем слепи за да не се сетите, че тези хулигани са добре охранявана, екипирана, пазена и използвана за политически цели група хора…….Лумпени срещу свестни хора…
    Жална ни майка…

  • Дисо Дянков

    Не е задължително да вдигат санкциите. Достатъчно е да приложат поне веднъж заложеното в закона. У нас проблемът е в безнаказаността на футболното хулиганство. Ако ги арестуват, регистрират, съдят и да платят щетите, дали няма да се замислят следващия път. А останалите – те дали няма също да си вземат поука?

    • Да, проблемът е в безнаказаността и тоталната липса на отговорност, точно. Иначе, един от проблемите конкретно за арестуването (и осъждането) на футболните хулигани, си мисля, идва и от факта, че повечето от тях са непълнолетни..