Шоковата доктрина, планът Ран-Ът

Шоковата Доктрина, Програмата Ран-Ът и устойчивата ерозия на българската икономика. Част 2

Връзка към Част 1 в блога.

Теорията за свободния пазар на капитализма си представя едно идеално общество, където всеки може да се стреми към израстване в социалната йерархия и материалните блага са достъпни за всички. Общество, където за да просперира, човек трябва да има само лична мотивация и амбиция. Общество, където в по-малка или по-голяма степен всички ще са материално осигурени. За тази цел държавата, като регулатор на стопанските начинания в обществото, не трябва да се намесва. Това е идеалния, нерегулиран капитализъм. На теория. Неговите защитници смятат, че това е пътя към прогресивния икономически просперитет на всяко общество и, че, няма нужда от регулации, тъй като системата сама ще се регулира.

Споровете между различните направления в икономиката и техните поддръжници могат да бъдат сякаш безкрайни. Ако оставим теориите на страна и погледнем какво е станало и става на практика, бихме добили по-действителни представи за ефектите на икономическите доктрини в различните среди.

При комунистическия икономически модел на командна икономика, където държавата определя производствените квоти и няма частна собственост, обществото, като цяло, е уеднаквено бедно. Всички имат едни и същи неща, изборът на стоки е ограничен, както и стопанските начинания на индивида. При комунистическия режим е присъща корупцията на всички нива, така, че, докато обществените маси са принудени да разполагат с ограничени блага, „управляващия елит“ далеч не се намира в такова положение. Така, ефективно, обществото живее в някаква неофеодална подчиненост на държавата, която направлява всеки аспект от обществения живот.

Авторитарните и диктаторските режими са социални остатъци от феодалното минало, от които, явно, човечеството още не може да се откъсне. Странно е, освен това, че исторически, обществата винаги са били склонни да попадат в идеологическите клопки на диктатори и доктрини. Обществените маси сякаш с по-голяма готовност тръгват след авторитарни психопати, отколкото след рационални лидери, доколкото е имало такива. Тук значителна роля има психологията на тълпата, която именно е обект на експлоатация от различните идеологии и, която, е в основата и на експериментална психология.

Трагично е в каква нищожна степен хората са способни да осъзнаят собствената си експлоатация. А тази липса на осъзнатост се осигурява от пропагандната машина, която моделира възприятията и обществените нагласи.

Пропагандата е в основата и на маркетинга. Независимо дали е маркетинг на продукт или политически Пи Ар. И двете разчитат на манипулацията, която да сформира приемствени нагласи в съответната насока. А за да има успех манипулативната стратегия е необходимо в обществото да има култивирани определени поведенчески стереотипи, в които невежеството и липсата на критична мисъл са основни черти. Затова и комунистическата пропаганда е наблягала на стереотипа на „народния човек“, който е трябвало да бъде простоват („естествен“), да няма особен интерес към информиране и самообразование и да има силно развито „колективно чувство“, така, че с готовност да се впуска във всяка инициатива, чиято цел е „колективното благо“ – било то да отиде на война, да строи безплатно сгради и пътища или да плаща високи данъци. Пропаганда е и високопарния патриотизъм, какъвто е в САЩ, например.

Смятаната за икономическа, а в това число и политическа, противоположност на комунизма – капитализма, също използва методите на пропагандата и манипулацията в голяма степен. Така, обществата, вместо подчинени на партийни идеали, биват подчинени на консуматорски идеали. Вместо подчинени на държавния апарат, биват подчинени на корпоративния конгломерат. В комунизма, огромна част от обществото е бедно, живеещи с мисълта за допринасяне към по-висше, колективно добро за държавата. В капитализма, огромна част от обществото е бедно, живеещи с мисълта, че един ден биха могли да станат богати. И в двата модела, разпределянето на паричните средства е крайно неравномерно.

В „чистия капитализъм“ или изцяло дерегулирания капитализъм, мястото на авторитарния държавен апарат заемат корпорациите. Корпорациите, освободени изцяло от държавна регулация, се превръщат в експлоататорски машини. Трудът на работниците, чиновниците и изобщо масовия персонал се заплаща минимално, като съотношението между заплатата на касиер в банка, например, и главния директор на банката е 1:50. В зависимост от държавата и корпорацията, тези разлики могат да достигнат и съотношения 1:400. От тук, социалния ефект, който дерегулирания капитализъм поражда е изчезването на средната класа и сформирането на общество, съставено от огромна маса бедни хора и съвсем малък процент супер богати. Състояние, силно наподобяващо феодалното устройство на обществата от миналите векове.

В чистия капитализъм, професионалните съюзи, които защитават правата на „работниците“ в различните професии, се обезсилват и биват сведени до фиктивни сдружения, чиито глас няма никаква тежест пред решението на корпорацията. В дерегулирания капитализъм е присъща корупцията по високите етажи на властта, осъществявана чрез т.н. лобисти.

В САЩ, например, се знае, че големи корпорации са основните спонсори на президентските изборни кампании, както и, че същите корпорации не веднъж са раздавали щедри дарения на конгресмени и сенатори, за да склонят благосклонния им поглед към един или друг закон или премахване на регулация.

Така, експлоататорските практики на корпорациите, както към работниците, така и към природата, остават „незабелязани“ от правителството. В САЩ се изливат тонове химикали от заводи в реките, изсичат се гори, брутално се обезобразяват цели планински вериги по метода на т.н. открит добив (Mountain top removal) за въгледобив, в храните се използват добавки и хормони със силно противоречиви ефекти върху здравето, да не говорим, че Монсанто, например, са плащали десетки милиони за спиране на изследвания върху храните им и потулване на доклади, и т.н. като всичко това остава в страни от полезрението не само на правителствените органи, а и на масмедиите, които в не по-малка степен обслужват корпоративните интереси срещу солидни възнаграждения.

Това поведение, по смисъл и същност се нарича „корупция“. Корупция, която в някаква степен е узаконена и приемлива, щом се извършва в името на капиталистическите идеали.
Нещо повече, редица от тези нечисти практики на чистия капитализъм са не само корупционни, а и антихуманни.

В крайна сметка, в дерегулирания, див или примитивен капитализъм се открояват няколко основни елемента:

  • Корупция
  • Незачитане на правата на индивида (експлоатация, обезсилване на професионалните съюзи) и антихуманни практики (например вредни добавки в храните)
  • Унищожаване на природата
  • Създаване на огромна пропаст между бедни и богати, като средната класа бива изличена

В т.н. Демокрация, основни принципи са:

  • Правата и свободата на личността, както и зачитането на същите, а по този повод достойно заплащане на труда и уважение от страна на работодателя.
  • Народовластие, изразено, освен в изборни кампании, и в референдуми, различни обществени съюзи, чиито глас и мнения имат тежест и се зачитат.
  • И един от основните елементи на демократичното общество – средната класа, която е преобладаваща, съставена от образовани индивиди, които изкарват достатъчно за да си позволят жилище, спестовна сметка и екскурзия(и) в отпуската, наред с насъщните и битови разходи.

Така се оказва, че капитализмът всъщност няма общо с демокрацията.
А, противно на теориите, има много общо с авторитарния комунизъм.
Само дето, вместо „държавната“ собственост да е в ръцете на малцинство от управляващия „елит“, държавната собственост просто се разпродава и официално се превръща в частна собственост, отново в ръцете на малцинство (от управляващия елит). Или тази прослойка на „капиталисти“, която е била създадена у нас след 1989 г. под егидата на т.нар. „Шокова Доктрина“.

В крайна сметка, централния елемент в икономическите и политическите системи е човешкия елемент. Именно човешкия елемент е слабото звено, където светлите теории пропадат и прилагането им на практика се изкривява. Теориите могат и да изглеждат прекрасно, но практическото им приложение да има малко общо с тях.

„Шоковата Доктрина“ е разработена в САЩ през 50-те години на 20-ти Век. Започнала като социален експеримент на лекари и психиатри и по-късно интегрирана в политико-икономическата теория за преход от „социализъм“ към „капитализъм“. Ключова роля в прилагането на теорията в икономическите модели има икономистът Милтън Фридман.

Според Фридман „Икономическата шокова терапия може да принуди обществото да приеме най-чистата форма на дерегулиран капитализъм“, която форма, според него, е единствения най-добър модел за икономически прогрес.

Така, след преструктурирането на българската комунистическа партия или по-скоро адаптирането на държавния апарат към новосъздадената политическа ситуация след 1989 г. огромна част от държавни активи и компании са прехвърлени в ръцете на партийни избранници, които е трябвало да поставят началото на „капиталистическата класа“ по пътя на прехода ни от комунизъм към капитализъм. Макар, че официално, се говори за преход от комунизъм към демокрация, реално, единствения „демократичен елемент“ са изборите, които, както добре знаем, не са лишени от значителна манипулация.

И все пак, за да не бъде този преход очевидно авторитарен, е било необходимо да се създаде приемствена нагласа у обществото, което само да поиска безусловното въвеждане на новите капиталистически идеали. Ако препрочетем мисълта на Фридман по-горе, може би читателя веднага ще осъзнае кое е изиграло ролята на „икономическата шокова терапия“ у нас. Спомняте ли си дългите опашки за хляб в магазина? И празните щандове и витрини? Празните магазини, мизерията и отчаянието в тези първи години от Преходът?
Ето това бе шоковата терапия, която има за цел да изтощи обществото до крайни предели, за да постави началото на чистия капитализъм. Тази мизерия не бе случайно явление, а планирана и целенасочено проведена стратегия в резон с „Шоковата Доктрина“ и Проектът Ран-Ът.

Всички на 20+ години днес, си спомняме времената до 2000 г. – мутренските времена на социален хаос, престъпност и наркотиците, които се продаваха на всеки ъгъл в София.

1996 – 97 г. бе осъществена поредната точка от икономическия план, когато банковата система бе докарана до фалит. Спестяванията на милиони Българи се стопиха, а десетки милиони левове потънаха отново в частни джобове. Всъщност, не се знае точно колко пари са били източени тогава, някои говорят за милиарди. За втори път. Следващата вълна на „шокова терапия“. Тогава България взима заем от МВФ, което ни заробва икономически за десетилетия напред. През 2004 г., Милен Велчев, тогава министър на финансите, извършва определени финансови операции с този дълг, официално целящи намаляването му.

В действителност, дълга се увеличава. А като полза, впоследствие, се изтъква повишаването на кредитния рейтинг на България. Обратнопропорционално на кредитния ни рейтинг, обаче, жизнения стандарт на средностатистическия български гражданин се занижава. Продължавайки да следваме доктрината на „чистия капитализъм“, регулациите се премахват, и така, започват да навлизат все повече чужди корпорации, които купуват държавните компании и многократно завишават цените за потребителските услуги с всяка следваща година. Така, цените непрестанно се увеличават, а средните доходи ги следват с далеч по-скромни темпове, което поражда една финансова бездна. Бездна, която все повече се увеличава и „свързването на двата края“ се превръща във все по-затруднено начинание.

И ето ни днес, 2011 година. Все още сме в „преход“, все още слушаме обещания, ведри лозунги и прогнози за това как икономическата ситуация се подобрявала, как стандарта се увеличавал, как българите щели да живеят по-добре занапред. Когато, на практика, наблюдаваме точно обратното.
Цените се увеличават, доходите не успяват да ги догонват, което резултира в прогресивно намаляване на покупателната способност. Огромни сметки за битови потребления с нереално завишени цени, а държавата, като регулатор, се оказва безсилна да застане на страната на обществото и да защити правата на потребителите, които биват лъгани и експлоатирани. Старите мутри от бившите структури на БКП все още са в управлението, както те, така и децата им, уредени по държавни постове и бизнес сделки.

Болниците, социалните заведения и образователни институции все повече се превръщат в корпоративни структури, в които „социалния“ елемент е сведен до минимум. В обществото ни все още преобладават стереотипите на „народния човек“, порядъчно невеж, неинформиран и наивен. Културните нива, все по този повод, са силно занижени. Няма демокрация и не може да има при това положение. Не може да съществува и силно гражданско общество, без (поне) преобладаващата част от индивидите в него да са образовани, информирани и мисловно активни. Истината е, че докато народа спи, няма кой да го спаси.


Документалният филм „Шоковата Доктрина“ по книгата на Наоми Клайн проследява историческото развитие на тази икономическа доктрина, корените й в експерименталната психология, приложенията й в страни от латинска америка, резултатите и ефектите й върху обществата ..


Тук можете да прочетете статия по повод на кончината на Милтън Фридман в сайта на вестник Капитал. Всъщност не статията е толкова интересна, колкото коментарите към нея. Специално препоръчвам на читателя да ги прочете. (Ако не успеете да отворите статията от линка т.е ако сайта поиска регистрация и не искате да се регистрирате, опитайте да я намерите през Гугъл по ключова дума „Милтън Фридман капитал“ и да я отворите от там).

Гледайте още:

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.
  • Ще прегледам уебсайт ваш от линк, благодаря :)

  • holy simplicity — often used ironically in reference to another's naïveté (http://www.merriam-webster.com/dictionary/sancta%2Bsimplicitas)

    Не мога да не се съглася, предвид комплексната многопластовост на всичко, истината, предполагам, е някъде там.. по средата.

  • dddd

    Oh, santa simplicita!

  • Все повече хора трябва да пишат за тези неща! Време е да започнем да мислим и да бъдем активни граждани, а не стадо овце, което блее тъпоумно след пастиря!! Да не позволяваме на миналото да изличи своите тайни и най-вече да не позволяваме грешките от миналото да се повтарят отново!!

    (Р)ЕВОЛЮЦИЯ