Хиперинфлация

Шоковата Доктрина, Програмата Ран-Ът и устойчивата ерозия на българската икономика. Част 1 – Кратък исторически преглед от Освобождението до 1989 г.

Българите са преживели много. Един древен народ с история обвита в мъгла, чиито корени се простират толкова дълбоко, че проследяването им, сякаш, се оказва невъзможно. Последният век от нашата история е изпълнен с разтърсващи събития, войни и революции, наред с прогресивното ни културно и икономическо развитие, което още в първите десетилетия след Освобождението догонва европейските стандарти.

В края на 19-ти и началото на 20-ти Век усилено се строят читалища и училища. Създават се библиотеки и висши учебни заведения. Съграждат се институциите в основата на държавната структура и се оформят законите. България започва да се строи, буквално, наново. Макар, че до края на 1930-те години индустрията е съвсем слабо развита у нас, България просперира и българската икономика е в подем. Конституционният съд на България е една от първите по рода си институции в Европа. В културно отношение българското общество също следва близко актуалните течения в развитите страни. Така например, жените в България извоюват правото да гласуват през 1937 г., в Англия това се случва през 1928 г., а в САЩ през 1920 г.

Стефан Стамболов, макар и разглеждан като суров и дори авторитарен, прокарва протекционистка политика за българското земеделие и изобщо производство. По този начин, осигурява добра среда за развитие на българските производители, защитавайки ги от задушаващия ефект на по-големи, чуждестранни вносители.

В началото на 20-ти Век, в българската политика преобладават идеите на социалната демокрация. По това време идеите на социализма и пролетарската революция също набират популярност в политическия и обществен живот у нас, чиято кулминация настъпва в края на втората световна война и началото на комунизма в България.

Социализмът, като политико-икономическа система, е една теория, която е далеч от завършена и пълна. Някои от идеите на това социално устройство са светли и напредничави, други носят типичното за времето (18-ти и 19-ти Век) авторитарно мислене. Идеята за общество, функциониращо на принципа на комуната, където всички си помагат и взаимодействат за постигане на колективен просперитет е чудесна. Заличаването на индивидуалността и разнообразието във възгледите, обаче, най-малкото предизвиква застой в културното развитие, да не говорим за варварските методи, които подобен диктаторски контрол върху населението изисква.

Социализмът и комунизма са два термина, които днес се използват като синоними. Може би е по-коректно „социализъм“ да се нарича теорията на тази прогресивна философия, а „комунизъм“ вида, в който е просъществувала на практика исторически. В този ред на мисли, може да се каже, че чист социализъм никъде не е имало. Навярно, защото човешкия елемент и неговите примитивни похвати и низки страсти опорочават системата и я изкривяват в нейните практически приложения. Така, диктаторските методи на ‘революционерите’ налагат комунизма като авторитарен режим, ограничаващ свободата на индивида, на словото, творчеството и интелекта. Режим, който е синоним на лицемерие, корупция и крайна манипулация. Именно, защото тези му „качества“ присъстват у хората, които го оглавяват.

Въпреки значителния индустриален напредък, който бележи тези 45 години комунизъм у нас, българското общество живее в диктаторски режим, където личната изява отвъд рамките на партията е немислима. Простодушието и невежеството са на почит и се пропагандират като „естествени“, не защото имат стойност за градивното развитие на обществото, а защото значително улесняват манипулацията (и контрола) на обществените маси. Подобно на църковния афоризъм „Невежеството е блаженство“, което не е реплика на историческия Иисус, а метод на авторитарна институция, която се стреми към контрол над обществени маси. И това не е просто логическа мисъл, а осъзнаване. Не линейно, а многопластово.

Така, противно на индустриалния ни напредък, българското общество в едни преобладаващи проценти е бедно, като големите пари се разпределят по етажите на властта по пътищата на корупционните канали, които са интегрална част от системата. Комунистическият режим упражнява контрол върху всеки аспект от обществената структура, от образованието, информацията, стоките и производството, до самата култура и обществен живот.

А лицемерието и корупцията в политическите кръгове, както и манипулацията на обществените маси, всъщност, не са явления, присъщи изключително на комунизма и диктаторските режими. Тези човешки черти (лицемерие, корупция) и техните методи (манипулация) присъстват и в демокрацията, в по-малка или по-голяма степен, в зависимост от културните нива и ефикасност на законодателните и изпълнителни органи в отделните държави. Странно е, че в полемиките относно кой е най-добрия вариант – Социализъм, Демокрация или чист Капитализъм (и техните разклонения) – сякаш човешкия елемент някак не се взема под внимание. Сякаш, самите теории имат собствен живот и автономно приложение независимо от културните качества на обществото-приемник. Когато, в действителност, именно хората и техните действия превръщат светлите идеи в мътни блата.

Социалната демокрация, която е била популярна у нас допреди началото на комунизма, е може би най-добрия наличен вариант към момента. Социална демокрация с рационален баланс между държавна регулация и свободния пазар. Исторически, социалната демокрация се е оформила като проект, имащ за цел да отстрани негативните страни на капитализма. Като една синкретична философия, която да събере най-доброто от всички и, по възможност, да изхвърли недостатъците им. Проблемът, както обикновено, се явяват самите хора, които не успяват да се впишат в теоретичните очаквания. В крайна сметка, авторитарния режим на комунизма стига до своя логичен край и след поредната революция в близката ни история, българското общество става обект на поредния социален експеримент – този на чистият (дивият) капитализъм или това, което в икономическата теория на Фридман се нарича „Шокова доктрина“.

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.