BG-flag трибагреник

Обновлението на България. Все повече хора започват да говорят за това. Как точно да стане, обаче, е въпрос с нееднозначен отговор.

българско знаме, триколор, трибагреник

В обществото ни днес все повече хора започват да говорят за „оправянето на България“. Политиката вече, изглежда, не е чужда тема за редовия български гражданин и много хора активно се интересуват от политическите събития, новини, анализи и развития. „Мръсните ризи“ все повече излизат на показ, къде извадени от независими източници, къде извадени като компромати между отделните политически фракции, а някои единични персонажи дори започват сами да си признават.

20-те години на „преход“ дойдоха в повече на хората и чашата им започва да прелива. С революцията на интернет 2.0 и социалните мрежи, вече връзката между отделните индивиди в обществото и обмена на информация е лесна, бърза и денонощна. Така, все по-явно започва да се очертава тази тенденция на завишено патриотично усещане, изпълнено с пламенни лозунги, да се появяват нови лица, сдружения и движения, които предлагат теоретични пътища, по които обществото ни би могло да тръгне към окончателното второ българско възраждане. Изобщо, българите се пробуждат, в умовете и душите си, въпросът е, как можем да организираме това разбуждане на духовете и да го насочим в общ път, така, че енергията да е концентрирана и да не се разпилява?

Започват да се появяват множество „работни планове“ за „оправянето на България“, някои повече, други по-малко обмислени от създателите им. Някои добре издържани и рационални, други наивни и посредствени. Но, всички, защитавани със силен патриотизъм. И тук изниква един от непосредствените проблеми, свързани с въпросната необходимост от обединение. Обединението, сякаш, ни убягва. Всеки защитава своите виждания за това как „да се оправят нещата“ и постигането на консенсус по отделните въпроси изглежда трудно постижим. Сякаш, изпод уж себеотдадения патриотизъм, все пак, стремежа към личностна изява взема превес и започват да се оформят поредните борби за докопване до народна власт. А на хората, на народа, толкова им е дотегнало от интриги и конфликти на интереси на политическата сцена, че думата „политическа партия“ все повече придобива негативен смисъл, който отблъсква и навява неприятни асоциации.

45 години, България бе в индустриален подем и културен упадък. След това, 10 години бе в индустриален и културен упадък. Следващите 12 години до днес, прекарахме в продължаващ упадък на националното производство, макар и придружен с културен подем, изразен в пробуждането на самосъзнанието на все повече хора. Днес, родното производство е в голяма степен убито. Внасяме много повече, отколкото изнасяме (с изключение на умове и таланти, които усилено изтичат навън). 22 години българския народ бе ограбван и устойчиво воден до социален колапс, като през цялото време, всички правителства с ведри лозунги твърдят обратното. 1996 – 1997 г. с фалита на банките, огромно множество Българи са ограбени посред бял ден от собственото си правителство. Няколко години по-късно, с манипулациите на външния ни дълг, българите отново са прецакани от свои (още една статия на тази тема с интересни коментари). Следването на чужди политики и подражаването на антисоциално-ориентирани общества, като политиката на САЩ, ни доведе в последните години до още по-сериозни социални кризи и, в крайна сметка, до прогресивно обедняване на населението. „Средната класа“ вече започва да поставя под въпрос социалното си положение, като тази обществена прослойка все повече изтънява и се стопява. Поради някакви особени причини, българските политици смятат, че общество съставено от бедни и богати (по феодален модел) е по-желано от общество, съставено от една преобладаваща средна класа, която да е водеща.

И така, година след година, правителство след правителство, надеждите на хората все повече се изпаряват. „Социалният“ елемент в „социалната система“ на обществото ни все повече изчезва. Болниците, пощите и училищата започват да се разглеждат като търговски дружества, а не обществени институции, които трябва да бъдат затваряни, ако не реализират печалби подобно на други юридически лица със същия брой персонал, например. Това е примитивния капитализъм, който по същество и крайни ефекти, не се отличава особено от крепостническия феодализъм.

И отново се връщаме на възраждащия се национален плам, който се разгаря все повече, но, засега, спорадично и разединено. Призивите към национален подем се чуват от хора на всякакви възрасти, ала същински дебат, рационален и улегнал, определено липсва. Както и добра взаимовръзка, противно на неимоверно улеснената комуникация за пръв път в човешката история. На моменти, страничния наблюдател остава с впечатлението, че, буквално, всички призовават, ала никой не обръща внимание на призивите на другите и всеки слуша предимно себе си. Все пак, тази тенденция е положителна. Да се надяваме, че все повече хора ще се пробуждат като активни граждани и в крайна сметка, действително да успеем да създадем един национален и културен подем, който да ни изведе на нов път, градивен и качествено по-добър.

Има много бариери за сформирането на единно гражданско общество, като се започне от изкуствено подклажданите верски вражди и се стигне до широко разпространената апатия. Огромно множество от младите хора не се интересуват особено от това да се информират, да се самообразоват, та много млади хора днес дори не четат. Западащото образование е негативно явление с дългосрочни последствия, ако продължи по този деградивен път. Културните ни стандарти също са драстично занижени, както на ниво знания и обща култура, така и на ниво поведение и светоглед. Ниските културни стандарти са друг негативен елемент, присъщ на назадничавите общества.

И истината е, че за да се осъществи качествена промяна на обществото ни, тази промяна трябва да започне отвътре навън. Да променим нагласата си, поведението, всеки отделен индивид да се стреми към градивно развитие на своята личност и обогатяване със знания, така, че да култивираме в самите себе си тази промяна, за да бъдем нейно олицетворение по пътя на устойчивото ни развитие напред. Истинските революции започват в умовете на хората и преливат навън, а не обратно. Обратното са просто идеологии, които не са устойчиви и се разпадат бързо.

Ето някои граждански движения и идеи на хора, които призовават към промяна. Това е редакторски избор на най-добрите, от тези, за които знаем.

Отделно във Фейсбук има множество групи, където се обсъждат сериозни и актуални теми, сформират се дискусии и се разнищват проблемите. Дано съумеем да се обединим, защото само така всички тези светли идеи биха успели. Нали в крайна сметка именно „Обединението прави силата“ !

Моля, коментирайте и давайте връзки към други заслужаващи внимание сайтове, групи и сдружения!

About Ивет Шопска

Вярвам, че един по-добър свят е възможен. Вярвам, че бъдещето принадлежи на разума и на будното съзнание.